Драмата ДАНС и институционалният мост между държавата и престъпността: статия четвърта

Назначаването на Алексей Петров като съветник и член на кабинета на самия директор на ДАНС Петко Сертов е един от най-драстичните прецеденти, случвали се в българските служби за сигурност през последните двадесет години. При това – не само и не толкова поради миналото на бившата барета – и поради многобройните й връзки и съдружия с емблематични фигури от престъпния свят. Парадоксът е, че самия министър на МВР Румен Петков – една от най-силните фигури в управляващата БСП, бе принуден да подаде оставка заради конфиденциалната среща с т. н. „братя” Галеви, а човекът, който е подготвил и най-вероятно инициирал самата среща, и на чийто терен е осъществена тя; който е присъствал на нея в очевидното си качество на посредник между мафията и властта, не само че не е санкциониран по никакъв начин, но и получава своеобразно повишение – от обикновен таен агент на НСС и респективно на ДАНС израства до съветник на Петко Сертов. Само си представете примерно Ал Капоне като официален съветник на Едгар Хувър и ще видите за какъв абсурд става дума.

И до ден днешен единственият реален аргумент за това назначение е дадения от Петко Сертов пред депутати от парламентарната комисия за национална сигурност, посетили агенцията във връзка със скандалите около подслушванията, свързани със скандалното дело „Галерия”. „Г-н Алексей Петров е експерт към кабинета, полезен е в сферата на противодействие на тероризма, в работата на групата по задържания.” – заявява той – „Аз имам известни резерви към него въпреки оповестеното в медиите. Моят мотив да го назнача в ДАНС беше, че след осветяването му като служител на прикритие беше редно да му се намери някаква подходяща работа. Той е изключително полезен в работата ни по противодействие на организираната престъпност.” (курсив мой – Е. С.)

Това изказване не се споделя от всички публични фигури, свързани с тайните служби. Различно е мнението на Минчо Спасов, председател на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Той намира присъствието на Алексей Петров в ДАНС за „странно”: „Бих обсъдил с г-н Сертов да се намери някакво по-подходящо място за реализация на г-н Петров, защото смятам, че е доста странно присъствието на г-н Петров в службата”.

Това присъствие е не само странно. Думата е много мека за безобразието една „оперативно интересна” персона да се кипри като съветник директора на централната тайна служба в държавата, определяна с неоснователен патос като „българското ФБР”. Не по-малко странно е обаче как Петко Сертов хем има „известни резерви” към Алексей Петров, хем го назначава за член на своя кабинет: подобен нонсенс като че ли не е характерен за босовете на тайни служби. Отоворът е, струва ми се, очевиден: не го е назначил той. Назначил го е някой, на който Петко Сертов не е могъл да откаже. Въпрос с понижена трудност е да се сетите кой. Всъщност този нонсенс търпи и друго обяснение – някой е назначил Петко Сертов като зиц-председател на ДАНС, докато реалната власт е предоставена другиму и има задкулисни параметри.

Най-големият абсурд обаче е свързан с мотива за самото назначение. Той звучи така, като че ли веднага след осветяването си Алексей Петров се е запътил към бюрото за безработни. Всъщност става дума за мултимилионер – Алексей Петров е основен акционер в застрахователно дружество „Лев Инс“, също и в „Лев корпорация“, „С Експрес груп“, „Спартак интер холдинг С.И.Х.“, „Плевен холдинг“, „Кайлъка ресурс” АД и други, сред които „Такси С експрес”, която е част от „С експрес груп”и притежава такситата „9-12-80” – към 3000 автомобила в столицата (и чиито шофьори впрочем изиграха основна роля при опита да бъде свалено правителството на ОДС при шофьорските протести, свързани с убийството на дете на техен колега, което се оказа жертва на неговата собствена майка); притежава цял куп скъпо струващи имоти – един от тях е басейнът "Спартак" с прилежащите му ресторанти, барове и фитнес-клубове, друг такъв е например огромната къща на винената царица Роза Георгиева, в която днес е централата на „Лев инс” – и която е придобита по твърде странен начин; трети се състои в десетки декари имот в центъра на столицата, който Алексей Петров притежава в съдружие с Валентин Шотев, когото пък притиска да му отстъпи целия имот, тъй като му трябвали пари за банкова гаранция с цел да бъдат привлечени израелски инвестиции в застрахователната му компания.

Дори и да се е оттеглил от позициите си в „Лев инс”, както твърди, остава открит въпросът за сумите, които е получил от продажбата на застрахователния холдинг, който е един от най-големите в България – със сигурност става дума за десетки, ако не и за стотици милиони евро. Друг открит въпрос е плащал ли е изобщо данъци върху собственостите и ресурсите, с които разполага. На 13 октомври 2008 г. в парламентарната комисия за борба с корупцията се получава сигнал, че Алексей Петров е подал неверни данъчни декларации и е спечелил три милиона лева в качеството си на държавен служител – печалба, която съветникът на Петко Сертов не отрича, но се оправдава по следния начин: “Всичко е напълно законно. Вярно е, че съм спечелил 3 милиона като консултант, но това е преди да бъда назначен в ДАНС. Вярно е, че през 2007 г. съм подал декларация, според която през 2006 г. съм притежавал 930 000 лв., вярно е също, че през следващата година съм декларирал 3 350 000 лв. Но аз станах държавен служител от 1 април 2008 г., когато постъпих в ДАНС, а тези доходи съм придобил през 2007 г., когато не съм бил държавен служител. Постът ми в НОИ не е бил такъв на държавен служител - там бях представител на бизнеса".

Първи април е наистина подходяща дата за ставането на Алексей Петров съветник на Петко Сертов, но ако през 2006 г. е декларирал притежание на 930 000 лв., то това може да означава две неща – или че на шестата година от сътруничеството си в тайните служби нещо го е накарало да прехвърли цялата си собственост на подставени лица – или че много, ама много е лъгал в данъчните си декларации. Което спокойно може да бъде проверено: думата имат НАП и Борис Велчев. Все пак трябва да се помни, че най-видните световни мафиоти са опандизени не за реалната им престъпна дейност, а за данъчни измами. Може би е време да последваме този ефективен световен пример.

Остава, разбира се, висящ въпросът за трудоустройването на бедния Алексей Петров – и дали човек, който за три месеца може да спечели три милиона от консултантски договори, може да се нарече беден – а също и дали не става дума за конфликт на интереси, когато едно тайно ченге дава сведения на разни инвеститори – къде е изгодно да инвестират и къде не е. И още един въпрос остава висящ – може би най-съществения: каква е причината, поради която един мултимилионер се натиска да бъде тайно ченге.

Отговорът е, струва ми се, очевиден: посредничеството между държавата и престъпния свят е много добре платена работа. Това е връзката – най-сигурната връзка – чрез която в бедната ни родина се правят пари. Много пари и много влияние. А също и – чрез която можеш да гарантираш недосегаемост за натрупаните си капитали – все едно по какъв начин е станало това натрупване.

Трябва да се отбележи, че Алексей Петров съвсем не е самотен на благородното поприще, съчетаващо в едно пътищата на подземния бос и тайното ченге. Такива според различни източници са били също Фатик, Иван Тодоров – Доктора, Косьо Самоковеца, Младен Михалев – Маджо. Което, разбира се, е гаранция за просперитет, но не е гаранция за дълголетие – повечето от споменатите са вече два метра под земята. Може би защото и в подземния свят не обичат предателите. Тях ги обича само властта – но само докато са й в услуга. Тази обич може да се окаже пространна, може да се окаже носител на извънредна власт и пълномощия, може да стане причина за фрапатнта наглост и самозабрава. Но за това – в следващата статия.

ПП: Тази статия беше вече написана, когато дойде вестта, че Алексей Петров ще бъде освободен от поста си в ДАНС – и че съветническият апарат в агенцията ще бъде премахнат. Това бе единственото правилно решение, което можеше да се вземе – и трябва призная, че благодарение на него доверието ми в настоящото правителство е с една степен по-високо. Станалото обезсмисля до голяма степен започнатата тук поредица от статии – въпреки това обаче ще я довърша, тъй като подобни прецеденти трябва да се знаят и да си помнят – за да не се повторят.