Свободата днес и тук 18 Юни 2018  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Докога с етническата омраза? Хайде холан!

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Георги Боздуганов

 

      Омръзна ми да гледам години наред как в коридорите на властта и медийното пространство се върти чекръкът на етническите спекулации. Етническият мир се превърна в индустрия на политически заклинатели и обръчи от фирми умело развивана за постигане на разединение, взаимна подозрителност, а вероятно и за нещо още по-лошо. Употребяваните средства остават едни и същи повече от две десетилетия:

     1. Поддържане на общественото разцепление, постигнато по времето на така наречения “възродителен процес” - едно от най-отвратителните престъпления на комунистическия режим и ДС. Използваните тогава пропагандни схеми трябваше да внушат, че хората изповядващи исляма са чужди в България. За да бъдат превърнати в “полусвои”, трябваше да изтърпят унижения, физически издевателства, смяна на имената, забрана на вероизповеданието, майчиния език … По презумпция истински “свои” можеха да бъдат само атеисти с християнски произход, които са членове на БКП или се стремят да станат такива. Поредицата от извършени насилия накара мнозина български турци наистина да се почувстват чужди в страната, в която са се родили. Над 350 000 бяха прогонени и принудени да продават имуществото си на безценица или просто да го изоставят, за да бъде впоследствие заграбено от държавни чиновници. Обстоятелството, че според тяхната религия и морални норми едно от най-тежките посегателства срещу човека е прогонването от родния дом изобщо не впечатли управляващите. Виновниците за тези престъпления не бяха осъдени, а делото за “възродителния процес” бе подмятано 15 години по магистратските коридори докато потъна в забвение. Вместо категорично публично заклеймяване, бяха създадени административни пречки за връщане на имената, придружени с половинчати извинения и бутафорни целувки между политически лидери. Днес повече от всякога е необходимо незабавно да бъде приет закон за отпадане на давността за престъпленията на комунистическия режим, да се отстранят всички формални затруднения за възстановяване на имената, ползване на майчиния език и да бъдат ефективно инкриминирани всякакви опити за насаждане на етническа омраза.

    

      2. Съвсем целенасочено етническото спокойствие бе поверено на специално създадената партия ДПС с идеята тя да бъде контролирана от висшата комунистическа номенклатура и офицери на бившата ДС. С предоставената свобода на действие вождовете на движението успяха да наложат властта си върху огромна част от българското мюсюлманско население по два начина: Вселявайки страх, че ако не е тяхната “защита”, то ще бъде подложено отново на жестоки репресии, и – взимайки в свои ръце целия местен поминък в етнически компактните райони. Технологията ”хляб срещу пълно подчинение с осигуряване на съответната гласоподавателна подкрепа” проработи безотказно. Умишлено поддържаните мизерия и невежество станаха основни лостове на местната политика. За разлика от своите избиратели, партийните ръководители натрупаха огромни богатства, като постепенно превърнаха движението в недосегаемо от закона убежище за корупция и всякакви далавери. Лидери от почти всички политически формации започнаха да се отнасят към него със страхопочитание, за да не се  наруши националната стабилност, или търсеха задкулисно сътрудичество, водени от кариеристични подбуди и финансови мераци  Междувременно проблемът с етническото капсулиране придоби уродливи измерения и с неговото мнимо преодоляване се ангажира централното ръководство на ДПС, привличайки към партийния елит лица от български произход без особени морални скрупули. Процесът с назначаването на прислужници продължава и изглежда тепърва ще се разраства. Вината за това вътрешно отчуждаване в обществото на огромен брой български граждани и паразитирането на партийната върхушка не може и не следва да се хвърля единствено върху комунистическите инженерни екипи и ДС. Съвременната българска политическа класа носи пълната отговорност за неосъществената социална интеграция. За 25 години се смениха 10 редовни правителства без да оставят забележима следа в тази посока. Какви значими икономически, инфраструктурни, образователни и културни програми бяха реализирани в тези региони? Развитието на какво алтернативно заемеделие или друг поминък бяха предложени и реално стимулирани? Трябва ли всяка година да гледаме протести на тютюнопроизводители и животновъди? И на какви още протести ще ставаме свидетели? Докога управленското бездействие, съобразявано с интересите на ДПС, ще бъде на практика постоянна правителствена политика? Липсата на отговор на поставените въпроси предопределя крайната необходимост от бързо ангажиране на държавните институции.

 

      3. Освен двата описани способа на политическата сцена бе изваден и националпопулизмът с цел да насажда страх и ненавист у етническите българи. Основното внушение е, че българските мюсюлмани са настроени против България и служат на Турция, която пък е враждебна към България и се стреми да я асимилира. Бегъл исторически преглед показва, че с държавата Турция не сме имали особени проблеми повече от 100 години. През Първата световна война сме били съюзници и сме се сражавали рамо до рамо срещу нахлулите да ни завладеят “братя руси”. През последвалия период на добросъседски отношения трябва специално да се отбележи съдействието на Турция през годините на Втората световна война за излизане на страната ни от войната, сключване на примирие със Западните съюзници и избягване на съветската окупация. Сериозно изостряне на двустранните отношения не настъпи в годините на комунистическо управление и дори по време на ”възродителния процес”, когато Анкара прие да приюти изгонените от живковия режим 350 000 български граждани. Обстоятелството, че в днешна Турция има сериозни нарушения на демокрацията и се чува шовинистично говорене е част от нейните вътрешени проблеми, което няма основания да се преекспонира във външнополитически аспект.

      За псевдонационалистите обаче всякакви подобни аргументи са без значение. Подклаждането на национална нестабилност е изключително удобно за родната плутокрация и кремълските наемници, за да бъде поставяна под съмнение трайната ни принадлежност към ЕС и да се засилва московското влияние на Балканите. Понастоящем поне две парламентарно представени партии са изпъстрени с лица, които дълги години се упражняват в риторика на евразийски хвалебствия и етническа омраза - че ще дойдат някакви страшни въоръжени до зъби аскери, ще ни вземат къщата, колата, кравата, съдържанието на хладилника, хапчетата от нощното шкафче, а “дядо Иван” ще трябва да ни спасява. Казано по този начин ви звучи абсурдно, нали? На мен също, но точно с такива абсурдни инсинуации си служи националпопулизма. Обвиняват тези хора, че гледали турска телевизия и се настройвали антибългарски. Половин България гледа турски телевизионни сериали, някои даже бягат от работа, за да не пропуснат нещо, но не съм чул нито един да е започнал да се “турчее”. Самият аз често гледам новините на BBC и CNN, защото разбирам езика, и за мое учудване все още не съм открил нищо английско или американско у себе си.

      Спекулира се с непознаването на исляма, като задължително се прави, макар и с половин уста, алюзия с ислямския тероризъм. Според мнозина специалисти традиционният ислям е не по-малко миролюбив от християнството. Съвсем неслучайно силно религиозното пакистанско момиче Малала спечели тази година нобелова награда за мир. И да се сравнява този ислям с ислямския фундаментализъм е все едно да се сравняват нашите църковни практики с кладите на инквизицията от времето на Торквемада. Що се отнася до радикалните течения, които пълнят с религиозно съдържание човеконенавистни доктрини, то българските мюсюлмански духовници вероятно сами биха възпрепятствали опитите за тяхното проникване дори без помощта на специалните служби, стига това да бъде поискано от тях и им бъде оказано нужното доверие. Българското мюфтийство вече  категорично осъди с публична декларация идеологията и действията на “Ислямска държава”.

      Националпопулистката върхушка и тази на ДПС обаче взаимно обуславят необходимостта от съществуването на своите формации на основата на непрестанното политическо противопоставяне, опитвайки се да ни превърнат в негови заложници. Ситуацията напомня на парадоксалния пример на Монтен, който би държал в едната си ръка свещ за свети Михаил, а в другата за неговия змей - т.е. ако го нямаше змея, светията нямаше от кого да пази хората и не би станал герой. Това противопоставяне е не само вредно, то е изключително опасно – нашата България е само една и всички в нея сме наравно отговорни за общото ни бъдеще.

     Трябва да си дадем сметка – няма някоя друга националност, с която да сме по-тясно свързани и в лоши и в добри времена, и обикновените човешки отношения са много по-важни от всякакви институционални мерки. Трябва да се уважаваме, както уважаваме комшиите си, с които се разбираме, пием по една ракия и си казваме приказката. Или да не се харесваме, затова че музиката е пусната силно, затова че колата ни е одраскана при паркиране или сме си рекли нещо накриво, но не можем да се мразим  за това, че сме различни по вяра или етнос. За да избегна възможните безобразни спекулации с миналите национално-освободителни борби ще си позволя да припомня забележителните думи на Васил Левски. – “Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било.” Да не ги забравяме.

 

 

 

 

 

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional