Свободата днес и тук 16 Август 2018  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Бате Боре и бат` Сали

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Васил Пекунов, http://www.readvasko.com

 

 

Предупреждение: Макар и кратък, този текст е изключително манипулативен и крайно популистки. Писателите по правило пишат манипулативно, но популизмът е тежък творчески грях. Поемам го и коректно предупреждавам да не четете по-надолу, ако ви е писнало от популистки манипулации.

Ако е останал някой читател, да му споделя как седнах да пиша за бате Боре – Борис Гуджунов, и за народния представител Александър Методиев – бат` Сали. Преди няколко месеца – може и да е било в края на миналата година – по вечерните новини на някоя от гледаните телевизии видях два репортажа, заради които побеснях. Единият репортаж показваше днешното житие-битие на певеца Борис Гуджунов, а след няколко минути другият репортаж ни представи дома на дупнишкия сенатор Александър Методиев, който дом не се наемам да опиша дори с една дума. Тогава – още побеснял – съчиних наум гневна изповед, в която излях цялата си болка от това, което царува и бесува по тия земи.

После ми мина – не болката, не гневът, а желанието да пиша за бате Боре в контекста на бат` Сали. Стори ми се (тогава) много обиден за бате Боре тоя парламентарен контекст. И не щеш ли – снощи, 31 март, пак по новините виждам как г-н Рашидов раздава едни еднократни пари, как бате Боре изповядва, че едва ли ще доживее да получи пенсия по тия земи, как г-н Рашидов обяснява и обещава едно-друго и… изненада: след (или пък беше преди?) няколко минути се появява бат` ни Сали също по новините, но този път само като мумия или по-скоро като жив паметник на българското конгресменство от началото на третото хилядолетие след Христа, който паметник стоеше прав отдясно на Лютви Местан, а отляво му стоеше друга мумия-паметник – Данчо Ментата, докато Лютви Местан лъжеше нещо за отношенията си с банкера Цветан Василев. Този път не побеснях, а си рекох: „Добре, има съвпадения, добре, има и уж случайности, но два пъти в едни и същи вечерни новини да ми се появяват бате Боре и бат` Сали, не е случайност.”

И затова ще направя кратък паралел между тях. Случаен паралел. При това манипулативен и популистки.

Бате Боре е бате Боре, защото е син на една от най-добрите приятелки на майка ми. И двете близко приятелки, вече покойници, работеха в едно издателство, а живееха на две съседни улици. Ние с бате Боре не бяхме приятели заради разликата във възрастта. Семействата ни дружаха, пазя чудесни детски спомени от дома на леля Ветка и чичо Сашо Гуджунови, от съвместните почивки на море. Чичо Сашо играеше великолепно шах. Беше се състезавал, имаше някаква квалификация. Той ме научи да играя шах, той ми и показваше, смеейки се, че това, дето го играя, хем е шах, хем и не съвсем. А Борис Гуджунов вече бе изгряваща естрадна звезда и често липсва от спомените ми.

През тези години бат` Сали отпърво не е ходел на училище, защото е бил мъничък, а после е тръгнал и най-вероятно е бил отличник, иначе едва ли щеше да се издигне до български сенатор.

Два от най-свидните ми спомени с бате Боре. Първият е от лятото, едно от вълшебните лета при баба ми и дядо ми. Борис Гуджунов идва да пее в малкия градец заедно с Лили Иванова, концертът свършва, аз тичам долу на игрището и му поднасям букет цветя, набран от двора на баба ми. Това пред цялата махала. Той се смее, вдига ме на ръце, целува ме, а аз се превръщам в градски герой от селски тип. Или обратно. Вторият спомен е от София. Вече съм доста по-голям и с бате Боре играем на улицата нещо като футбол. Подаваме си топката, разговаряме. Абсолютно ми е необяснимо как се е случило. Той е известна звезда, постоянно пътува, какво го е накарало посред бял ден да си рита топка с моя милост? Така или иначе, ритаме ние топката, улицата е „Добри Войников”, почти на ъгъла с булевард „Христо Смирненски”, най-хубавият бетониран асфалт в София за каране на летни кънки, а също и за футбол с бате Боре. Не помня как съм се представил като футболист, понеже само се озъртах да гледам как минувачите ни зяпат, сиреч зяпат мен как си играя на топка с Борис Гуджунов.

Тогава бат` Сали вече също е ритал футбол, но същевременно е минавал и една от най-суровите школи на живота – тази на Остап Бендер. И със сигурност и нея е издържал с отличие, иначе едва ли щеше да се издигне до български сенатор. Впрочем има и други едрогърди футболисти, минали през същата школа и достигнали висотите на българската политика от началото на третото хилядолетие след Христа.

Годините си минаваха, бате Боре преживя оная самолетна катастрофа, аз растях, бате Боре се прочу не само у нас, чичо Сашо и леля Ветка починаха, бате Боре пееше и печелеше награди, аз побелях, бате Боре поостаря.

Междувременно Бат` Сали също е печелел награди, но от по-друг тип и по съвършено различен начин. Какво е вършел бъдещият сенатор Александър Методиев, е публично известно. И закономерният резултат – сенаторството – също е известен.

Да теглим чертата. Бате Боре е талантлив и реализирал се естраден певец без пенсия. Защо без пенсия? Защото така. И не е само той. Той обаче мизерстваше. Добри хора събираха пари да му помогнат. Сега Вежди Рашидов го наградил с 2500 лв. Идилия.

Бат` Сали е талантлив и реализирал се депутат. За втори път вече. Получава добра заплата. Не мизерства. Той самият е събирал едни пари, за да си помогне. А Ахмед Доган го е наградил със сенаторство заради разни услуги около гласуването в ромските махали.

Във всички читави страни на такива като бате Боре им се полага уважение, заслужен отдих и адекватни грижи, когато имат проблеми със здравето. А такива като бат` Сали лежат в затвора, и то много дълго. И не защото са роми, а защото вършат престъпления, записани в Наказателния кодекс.

Няма да спорим – не съществува идеална държава. Няма и пълна обществена справедливост. Човекът е несъвършен, несъвършена е и обществената ни справедливост. (А и личната ни, но това е друга тема.) Трябва обаче да съществува някакво публично приличие все пак. Някакъв минимум от кумова срама. Трябва обаче да съществува някакво подобие на плахо поне съответствие между Република България и останалите страни от Европейския съюз. Трябва обаче да съществува някакво плахо поне усилие да заприличаме на читава страна. Трябва обаче да съществува някакъв национален порив ли, да го нарека, някакъв национално освестяване ли, да го нарека, катарзис ли или нещо друго, което да ни разтърси и да ни накара да се раздвижим не надолу, а нагоре, не назад, а напред, та белким престанем да мязаме на такива първенци и образци на обществената справедливост като братска Русия, братска Северна Корея или братско Зимбабве.

И така нататък трябва ли, трябва…

Делово. Какво може да се направи в хипотетичния казус Борис Гуджунов срещу Александър Методиев? Ще нахвърля няколко идеи.

1. Да не ги показват двамата през няколко минути в новините. Не е трудно, а ще спести нерви на зрителите. Ще спести и някои съвсем не хипотетични асоциации.

2. Да отпуснат полагаемите им се пенсии на бате Боре и на останалите несправедливо ощетени досега. Не е трудно и уж щяло да бъде сторено. (Хм…)

3. Бат` Сали да бъде изметен от парламента заедно с поне още двеста юнаци като него. (Ха-ха!)

4. Бат` Сали да бъде разследван за всичко, което е правил преди и по време на депутатството си. (Ха-ха! И пак: ха-ха!)

5. Двестате юнаци като него също да бъдат разследвани за всичко, което са правили преди и по време на депутатството си. (Ха-хаааааааааааааааааааааа!…)

6. Всички високопоставени крадливи и изобщо престъпни юнаци като тях също да бъдат разследвани за всичко, което са правили преди и по време на крадливото си и изобщо престъпно службашество. (Ха-хаааааааааааааааааааааа!…)

7. Да създадем политически и правов ред, при който да е невъзможно хората като бате Боре да мизерстват в отчаяние, а хората като бат` Сали (примерно) да сенаторстват и да заседават в Комисията по вероизповеданията и парламентарната етика (мили Боже!) или Комисията по въпросите на децата (мили Боже!), младежта и спорта. (Ха-хаааааааааааааааааааааа!…)

Имам още стотина идеи все в тоя порядък, но и тия сочат накъде бия.

Освен може би по т.2, и то тъкмо от кумова срама, вие можете ли да си представите, че нещо ще бъде направено по нашия хипотетичен казус? Смеете се. Не, не можете да си представите. Затова и се смеете на такива смешни, да не кажа глупави въпроси. Добре сте си вие. Простено ви е да не можете. А аз какво да правя, дето професионално работя предимно с въображението си и работата ми е да си представям всякакви небивалици? Не мен кой ще прости, понеже и аз не мога да си го представя.

И никак не ми е смешно.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional