Свободата днес и тук 08 Декември 2019  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Американските признати грешки и вождът на Русия, който “няма грешка”

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, http://ivo.bg/

 

Американският президент Барак Обама се извини публично за трагичната бомбардировка в Кундуз над болница на „Лекари без граници” и призовава да не се правят окончателни изводи до приключването на официалното разследване на инцидента.„От името на американския народ отправям моите най-дълбоки съболезнования на медицинските специалисти и цивилните граждани, убити и ранени при трагичния инцидент в болницата на „Лекари без граници“ в Кундуз“, се казва в официалното изявление на Белия дом.

При погрешното унищожително бомбардиране на болницата в Кундуз загинаха 16 души, след които 9 щатни служители и 7 пациента, включително и 3 деца. Сред ранените са 19 лекари и сестри и 18 пациенти.

 

Това са фактите до момента.

 

Колко осъдителна е грешката с убийствен резултат? Безкрайно много- колкото всяко друго насилствено отнемане на живот, което няма как да бъде „оправдано”. Ето защо, когато напиша за аналогията, която следва, нямам никакво намерение да „оправдавам” трагичната грешка по какъвто и да било начин, казвайки „ и все пак”.

 

И все пак…

Грешното попадение няма как да бъде определено като преднамерен акт, макар любителите на конспиративните теории, заслепени в антиамериканския си фанатизъм, са способни и на това. След като могат да твърдят, че евреите сами са си организирали масовото изтребление през Втората световна война с цел да се консолидират или пък ( пак те, но конкретно американските) са уредили самолетните атаки в Ню Йорк и Вашингтон през септември 2001 г. по техни , гаднярски мотиви, довели до хиляди цивилни жертви, защо да не могат да спретнат една подобна теорийка и за някакви си 16 убити в Афганистан с цел Чичо Сам да извлече своя ползица?

Фанатиците не се интересуват от детайли във формулировките и реакциите. Какво тук значи някаква си грешка, признание за нея или дори извинение от страна на самия американски президент! Искат заклеймяване на всичко американско и това си е.

 

Профилът на антиамериканския фанатик почти задължително се покрива у нас с фанатичната любов към „алтернативата” на Америка, за каквато тези фанатици представят Русия и особено Русия на Путин.

 

Хорошо. Да се съгласим в името на правото на „другата гледна точка”. И като казвам това, се заглеждам в една „точка” на картата, която покрива една шеста от сушата на планета и на правата на най-голямата на света има претенцията за световно лидерство, независимо от факта, че не може да направи живота на собствения си народ поне малко сравним с онзи, който живеят лидиращите по жизнен стандарт народи на САЩ и евроатлантическите им съюзници.

 

Кога ( най-напред и) за последно „великите” управници на Русия са си признали за грешка на военните в причиняване на смърт в особено големи размери ( за „дреболии”, като практиката да бъдат пребивани и убивани самите руски войници в казармите, за което алармират отчаяни руски майки, дори няма да споменавам)?

На СССР и Русия им отне близо половин век време да признаят за масовия разстрел на , както казват в Полша, цвета на полската нация ( доколкото се смята, че хилядите от масовия гроб в Катин са представителна извадка на средната класа в страната). Това са десетилетия на съзнателна държавна политика на държавно спонсорирана лъжа. Не бих се връщал толкова назад, ако смият Путин не подстрекаваше напоследък съветско-руския реваншизъм в тълкуването на историята, опитвайки се отново да отрече вината на СССР за разпокъсването на Полша след сговора на Сталин с Хитлер.

 

Да скочим с парашута на войната в обувките на този Путин, който се катапултира на върха на шовинистичната любов в Русия именно чрез масово убийство в Чечня. Под негово командване руската армия превърна в руини столицата на миниатюрната република Грозни и никога не обяви колко хиляди руснаци ( за чеченци не говорим дори- те са за Путин онези, които заяви, че ще „удави в клозета”) бяха погребани под останките на половин милионния град.

 

„Грешка”? Нищо подобно. На Путин това му се води за голям успех в една страна, в която подобно военно , напълно съзнателно организирано престъпление, е повод за национална гордост. Несъгласните с това, като журналистката Анна Политковская, определяща като фашизъм действията на Путин и при потушаването на заложническите кризи в Беслан и Москва, съпътствани със стотици невинни жертви, причинени от ( „грешки” на) полицията, ги разстрелват показно в предверието на дома им.

 

В Русия признават за грешка само при „инциденти”, като потъването на гордостта на руския флот подводницата „Курск”, но само защото иначе трябва да говорят за системната грешка в дървата, която произвежда некачествени продукти, като ракетите на ядрените си подводници.

Иначе масовото убийство, практикувано с руски бомби и снаряди, при което жертвите са грузинци и украинци, не е грешка в Русия. Това се определя там като „законна самоотбрана” ( точно както и днешната военна авантюра на Путин в Сирия) от страна на един режим, който в лицето на своя вожд имаше нахалството преди броени дни да чете морал на света от амвона в ООН как към бойни операции в чужбина трябва да се пристъпва само с одобрението на този орган и при зачитане на международните договори ( може би като този на Русия с Украйна от Будапеща, според който Москва гарантира националната сигурност на Украйна, срещу което тя се съгласи да се разоръжи и да предаде ядрените си оръжия на Русия, вероломно използвала миналата година украинската безпомощност , за да окупира Крим?).

 

Путин не само „няма грешка” в своята решителност да използва брутални методи у дома и в чужбина, но и никога не си е признал каквато и да било грешка. Съжалява само, че е премълчал в Съвета за сигурност на ООН при гласуването, което позволи на няколко държави от НАТО да нанесат въздушни удари в африканската държава, бивш съветски сателит във въоръжаването ( срещу собствения си народ предимно). Но не за друго съжалява Путин, а защото е обзет от ужаса, че може да го последва съдбата на Кадафи, негов събрат автократ, който иначе още щеше да си управлява еднолично и да пазарува руски оръжия.

За грешките на американските военни научаваме от американските медии във времето, когато Путин е издигнат от руската пропаганда на пиедестал на безгрешния вожд от калибъра на Сталин, с когото властелинът на Кремъл все повече мери ръст, призовавайки ( не само руският народ, това не му стига вече, но и) света да се обедини около него в нова „антихитлеристка коалиция”. Бившите колонии на СССР много добре знаят какво означава нова подобна сделка за тях…

 

Сред човеците и изградените от тях държави няма светци. Всички правят грешки, но само онези, които не се смятат за безгрешни, си ги признават и се извиняват за тях. Останалите са наглеци с месиански претенции, които превръщат покор(е)ните си народи в съучастници в престъпленията на „безгрешните” си водачи, за които диктаторските и авторитарните режими не допускат контролни механизми, контролиращи тяхната безнаказаност.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional