Свободата днес и тук 22 Август 2019  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Путин е ученик на българските си слуги по реваншистка пропаганда

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, http://ivo.bg

 

Нобеловата награда за литература беше присъдена вчера на писателката от Беларус Светлана Алексиевич, която има остро критична позиция на постсъветския свят, в който живее.

 

За отвлечената в Русия украинка Надежда Савченко тя казва:

 

– Обичам тази жена! Спомням си първото интервюто с Hадежда, колко честно говореше за всичко, което и се е случило. Тя е човек с възгледи, човек със собствено мнение. Тя е воин, който си е вършел работата – да защитава родината си. Аз вярвам, че украинската армия защитава своята родина. Савченко е пленена с измама и е отвлечена в Русия, а прокуратурата не разполага с никакви доказателства срещу нея, тя има алиби. Когато подписах текста на писмото „В защита на Савченко”, си спомних известната снимка, на която Путин е на кон – полугол, с мускулесто тяло. И си помислих: добре, как може един мачо да воюва с жена? С такава силна и интересна жена? Тогава беше ясно, че съвсем малко остава Надя да умре от глад. В най-ужасните войни е прието да се уважава волята и издръжливостта на противника, дори и нацистите по време на Втората световна война, го правеха. Но по някаква причина руските власти не са способни на това.

 

За Русия и Беларус Алексиевич произнася следната присъда:

 

– Русия и Беларус са един отминал свят. По улиците се движат нови автомобили, сградите са с нова архитектура, хората носят нови костюми, но това е отминал свят, свят на старите понятия, който започва последната си съветска битка. Не за върховна справедливост, която може да се научи от съветския опит с многото сталински предателства, но все пак в началото имаше много романтични надежди, които претърпяха пълна катастрофа. Всичко завърши с кръвопролития, както казва един от моите герои: “Останаха късове месо и морета от кръв, така завършва цялата ни история …”

 

Това ще бъде много дълга борба, мисля, че ще се проточи няколко десетилетия. Но колкото и да се престарават путинисти и лукашенковисти, днешната закостенялост ще отмре, защото светът все още се движи, а ние не можем да седим в кулоарите, което не е реално дори и само заради новите технологии. За известно време могат да забавят процеса, може и за дълго време (в края на краищата имат опита на Северна Корея), но въпреки това човечеството се движи към по-нормален живот, при който човешкият дух не е унизен, човешките ценности не са смазани. Това се отнася за цялото ни миналото – не само войната, но и Гулаг, който също се оказа спорно понятие. Така например, музея „Перм-36” – вече не е музей на жертвите на Гулаг, а музей на служителите в Гулаг. Ще се прекланяме пред палачите, ще четем как са се потили, докато изтезават жертвите си…

 

www.svoboda.org

 

Макар и фрагментарно, публикувам оценките на Светлана Алексиевич ( в превод за ivo.bg от Васил Костадинов) не само по принцип, а и заради финалния пример с музея за жертвите на ГУЛАГ в Русия, който тя дава.

 

Та това е „упражнение”, което вече беше проиграно тук през 2011 г. Правителството на Бойко Борисов и незаменимия му „културен” министър Вежди Рашидов направиха същото с вероломното преименуване ( в последния момент ) на музея, обявен предварително като музей на тоталитарното изкуство. Прекръстиха го на в Музей на социалистическото изкуство. Така на практика смениха като с вълшебна милиционерска палка смисъла на начинанието, превръщайки го от заклеймяващо, в утвърждаващо упражнение по история.

 

Прав е бил убитият писател Георги Марков, че по отношение на йезуитщината в пропагандата съветските другари имат какво да научат от българските си слуги.

 

Припомням пасажа за автоцензурата от есето му „Компромисът”, публикуван в ivo.bg на 8 май 2014 г. по друг повод ( пак свързан с това, че в Русия „дишат пушилката” на българските си събратя по комунистическа пропгандна):

 

„Мисля, че българската комунистическата идеология дължи голям паметник на онзи зъл гений, който измисли премахването на официалната цензура в България. Това е една от най-ярките демонстрации на черна далновидност, с която българските идеолози превъзхождат колегите си от СССР и другите комунистически страни. За какво ти трябва да цензурираш официално литературата, когато можеш да накараш всеки писател или журналист да се цензурира далеч по-строго, отколкото и най-строгият външен цензор би постигнал. Отгоре на всичко автоцензурата работи на три или четири сита. Писателят се самоцензурира, редакторът се самоцензурира, съответно рекламата и критиката се самоцензурират. Ако едно от ситата пропусне нещо, няма начин другите да не го задържат. Магията става още по-смайваща, като се знае, че никое от ситата на автоцензурата не действа по инструкции, нито следва правилници, нито пък някъде е написано какво може и какво не може. Всичко това е оставено на свободно тълкуване от всяко отделно сито. Свободата в случая е правото да отгатнеш какво се иска от тебе, какво ти е позволено да кажеш и какво не. След като имаш свободата сам да осакатиш собственото си произведение, да измениш основния замисъл или да го напълниш с необходимата партийна бутафория. Моторът, който стои зад тази свобода, принадлежи на страха. Страха, че може да сбъркаш , че едно- или двегодишен труд може да отиде на вятъра, че с един замах можеш да сринеш цялото си положение, без да постигнеш какъвто и да е ефект. Страха, че можеш да се разделиш с щедрото заплащане, на което междувременно си свикнал.

Много пъти в разговор с колеги сме стигали до заключението, че можем само да завиждаме на страните, в които има официални цензори. Официалният цензор опростява цялата картина, като прави нещата ясни. Най-напред той е външно лице, той е противник, враг, с когото писателят трябва да се пребори, а винаги е по-лесно да се бориш с друг човек, отколкото със себе си. След това официалният цензор се занимава само с крайния, завършения авторски продукт. При него произведението пристига в цялостна форма, докато автоцензорът е онзи, който не реже готовото произведение, а го осакатява още от самото начало, още при раждането му, още с развитието на всеки образ, и твърде често авторът така обърква понятията, че не знае кой вътре в него е творецът, кой е цензорът…

Разбира се, всички ние имахме своите най-обосновани оправдания. Колко често човек можеше да чуе: „Абе изчуках това за малко пари, та да мога да седна да пиша моето…” Но за съжаление „моето” никога не се появяваше на бял свят. Друго популярно оправдание беше: „ Виж какво, едно за тях, едно за мен, така сме се разбрали”. Бедата беше, че май нямаше разлика това „за тях” и това „ за мене”.

Всичко беше такава каша от искреност и неискреност, от хитрост и наивност, от лъжи и самоизмами, че когато някой полугласно се самоотричаше от това, което бе написал, човек не знаеше да вярва или да не вярва, толкова повече че сам би използвал същите грехове”.

( Георги Марков, „Задочни репортажи за България”, изд. Гутенберг, 2005 г. , София, стр. 270,271,272,275,276)

Жизнеутвърждаващи усмивки имаше на 19 септември 2011 г. при откриването на музея в София, обещан като Музей на тоталитарното изкуство, но претърпял “възродителен процес” и преименуван две седмици по-рано в Музей на социалистическото изкуство. Вече 4 години няма кой да попита възродителя Рашидов за обещания от него финансов ефект от продажба на билетчета- любимото му мерило за успех във всяко начинание на върха на българската култура, яздена от него по волята на началника му вече втори мандат.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional