Свободата днес и тук 08 Декември 2019  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Сто години от началото “течната дружба” с Русия и нейните бомби

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, http://ivo.bg/

 

„Течната дружба” с Русия днес бележи своята 100 годишнина от 14 октомври 1915 г., когато тя изригва от морето срещу България. Руска армада , подкрепяна от хидроплани, изневиделица подлага на бомбен терор Варна.

 

Това е началото. Продължението е през 1916 г. с нови бомбардировки на Варна и с разрушаването на Балчик, когато се разгръща и пълномащабната руска агресия на два фронта – в Добруджа и в Македония.

Близо тримесечната война между България и Русия, напълно неизвестна и до днес за мнозинството българи с промити от пропагандата мозъци, завършва с поражение за руските дивизии и с прогонването на руските войски. А след това и с капитулацията на Русия ( и пред България) , подписала договора от Брест-Литовск, при който Северната империя губи над един милион квадратни километра територия. Това е най-голямото поражение на Русия в нейната история, обяснявано от болшевиките като „тактическо отстъпление”.

Обстрелът на Варна е емблематичен като отправна точка срещу опорните точки на руската пропаганда, която напоследък изостави лъжата за вечното братство с „братушките” си ( не забравяйте, това определение е подигравателно за руското ухо спрямо някакви български дребосъци, но е превърнато в раболепен синоним на думата руснак в България).

Не един и двама руски лъжци пристигат тук с уверения, че ще продължат традицията на въпросното братство, скрепено на бойното поле ( и следват избирателните припомняния от края на Втората световна и от руско-турската война от 19 век, предизвикана от българското Априлско въстание и спечелена на практика след преломната за военната кампания саможертва на хилядите български опълченци на Шипка).

Опорна точка за „бойното братство по оръжие” вече е изоставена. Кремъл вади от пепелищата на историята „вероломството” на българите като противници на Русия в двете световни войни.

 

„Крушката” с включването на България в Първата световна война на 1 октомври 1915 си има своята руска опашка от 1913 г., когато руската дипломация прави всичко възможно да обедини и насъска срещу България всичките й съседи с цел наказание за българското непослушание, т.е. за стремежа на българите да се освободят от „освободителите” точно както е завещал Раковски в своите статии срещу домогванията на империята да замени турското господство по българските земи в с московско. Антибългарската политика на Русия преобръща срещу нея дори Иван Вазов, който преди това има решаваща заслуга за утвърждаване на русофилската митология в българското съзнание.

 

Именно срещу решението на България от 1 октомври „протестира” Русия с бойните си кораби и така поставя началото на събития, които и до днес отекват като резултат от историческия карамбол, оказал за десетилетия напред решаващо отражение върху българската политика с фаталния резултат накрая, какъвто е съветската окупация на България. При това руският демарш е извършен не само без пряко военно предизивикателство от българска страна, но и с пълното съзнание за беззащитността на града и населението му по начина, по който е организирана бомбардировката. Нацистите на Хитлер са имали от какво да се поучат при бомбардировките си над Великобритания с цел сломяване духа на населението, с което отварят една от най-грозните страници на войната.

 

За онези, които ще адвокатстват на „братския” руски терор с аналогии от англо-американските бомбардировки над София близо 30 години по-късно, трябва да припомня превантивно, че преди тези бомбардировки ( поощрявани от Сталин) десетки американски и британски самолети са били сваляни в българското небе (без да закачат България) на връщане от мисии над Румъния. Те често пъти са били лесна плячка поради получени междувременно повреди. Стотици пилоти на двете армии са били пленени в български лагери, някои от тях дори са били убивани на място при приземяването им. Нищо подобно като повод не е имала руската армия през октомври 1915 година.

Ето кратка историческа справка от сайта ВОЕННОМОРСКИ МУЗЕЙ за 14 октомври 1915 г. за руската терористична акция срещу Варна.

За България руската бомбардировка на Варна е удар в гърба. Тя е разрешена лично от император Николай II и се осъществява в момент, когато българските войски успешно настъпват срещу сръбските в Моравско и Македония. Руската ескадра е под командването на вицеадмирал Новицки и включва 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда от състава на Руския черноморски флот. Сред корабите, които атакуват Варна, са „Императрица Мария“, „Св. Йоан Златоустъ“, „Св. Панталеймонъ“, „Евстафий“, „Кагуль“ и „Память Меркурия“.

Рано сутринта на 14 октомври 1915 г., само две седмици след включването на България в Първата световна война, на хоризонта се забелязват руски бойни кораби. Командването на Варненския укрепен пункт предприема спешни мерки за защита на пристанището, жп гарата, флотските помещения и другите стратегически важни обекти в града. В 7.30 ч. към Варна се насочват два неприятелски хидроплана, които правят пълна обиколка над града и хвърлят няколко бомби, а час по-късно корабните оръдия започват артилерийски обстрел. Градът е разтърсен от мощни взривове. Първите снаряди падат в пристанището и в района на Галата и Евксиноград. Впоследствие обект на артилерийския обстрел стават изключително централната част на града и особено гъсто населените му квартали. Настъпва паника и хората търсят спасение в мазетата или извън града.

Тъй като руските кораби са извън обсега на българската брегова артилерия и тя не открива огън, защитата на града се поема от българския и германския флот. Двете немски подводници UB- I 7 и UB- I 8 излизат да атакуват противника, като първата изстрелва торпедо срещу линейния кораб „Пантелеймон“. Руските историци отричат попадение в своя кораб, но безспорният факт е прекъсването на артилерийския обстрел и бързото оттегляне на ескадрата. Това събитие затвърждава убеждението, че подводниците са необходими за българската морска отбрана.

Бомбардировката продължава около час. Сред мирното население има жертви и ранени.

Бомбардирането на Варна от „братята освободители“ има своята стратегическа и военна логика, но предизвиква възмущението на варненци, които неведнъж преди войната са посрещали с „добре дошли” руските моряци.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional