Малък урок по съдебна аритметика

Докато ВСС призовава контактувалите с „черничкия Красьо с ланците” магистрати да подадат оставка, а те се ослушват и вместо да подават оставки, оттеглят заявените преди, реалността ни предлага нови и впечатлаващи примери за почтеността на българското правосъдие. Ето го и последният: прокурорът от Плевенската окръжна прокуратура Георги Велков е задържан при вземане на подкуп в размер на 23 хил. лв – заедно с посредника по сделката, бизнесменът Илиян Михайлов.

Само десет дни по-рано с подкуп бе задържан друг магистрат: кюстендилския съдия Юрий Маринов. Той пък получил 24 000 лева, за да реши дело в полза на строителна фирма, свързано ревизионен акт на стойност 100 000 лева.

От тези два случая, а и от няколко по-ранни, можем приблизително да си представим тарифите за средноаритметичния и средно-статистически подкуп, който българските магистрати получават под носа на сляпата родна Темида. Става дума за суми от около двадесет и няколко хиляди лева, за да се реши нечие дело не според закона, а според интересите на подкупващите.

От втория случай става ясно, че съотношението между този интерес и давания подкуп е някъде четири към едно – но това е твърде условен показател, за да можем въз основа на него да направим статистически изводи. Във всеки случай обаче можем да си представим за какви суми става дума, когато този интерес е не сто хиляди, а примерно десет милиона лева – и делото се води не в някоя провинциална съдебна палата, а в централната такава.

От тази гледна точка става обяснима и приемлива сумата, искана от черничкия Красьо с ланците, за да уреди съответния магистрат на шефско или зам.шефско място: 200 000 евро. Не е скъпо, напротив, евтино е. 200 хиляди евро са около 400 000 лева. За да покрие първоначалната си инвестиция, въпросният магистрат трябва да реши само 15-20 средностатистически дела в полза на традиционната корупционна практика. Оттам нататък излиза на зелено и почва да печели за себе си. Колко му е!

Да не говорим, че може и просто да не решава дела в полза на разни подкупоприносители. Може да действа превантивно и просто да не започва такива – срещу сродно заплащане и със сроден ефект. Може да бави топката, да крие доказателства или да обработва свидетели (ако е следовател), да връща делото за доразследване (ако е прокурор) или на прокуратурата (ако е съдия). Може да признава фалшиви болнични, да пуска мафиоти под гаранция, да насрочва съдебни заседания по „дела от обществен интерес” с месеци по-нататък – примерно защото адвокатите на подсъдимия били много заети хора.

Възможности много – и всичките реализирани, както се доказва от българската съдебна практика. Освен че решават безчестно съдебни дела срещу съответното заплащане, българските магистрати бдят срещу също такова заплащане да не се случат разни лоши неща на българските престъпници – примерно да не бъдат заловени на местопрестъплението, да не бъдат разследвани, да не се пречи на родолюбивата им дейност.

Преди години имаше едно изследване върху българската престъпност, проведено от авторитетна неправителствена организация. Един от изводите заслужава да бъде цитиран: оказало се, че периметрите на „лейтенантите”[1], занимаващи се с разпространение на наркотици, съвпадало съвсем точно с територията на различните районни управления на МВР.

Интересен е обаче мотивът за това стриктно покритие на периметрите между репресивните органи и организираната престъпност. Оказало се, че за да станеш „лейтенант”, трябва освен лични качества и съответната престъпна биография да отговаряш още на три условия: да имаш свой човек в местното РПУ, свой човек в районния съд и свой човек в районната прокуратура. Едва наличието на този чадър ти позволява да заемеш своето място в средната класа на българската престъпност, а тяхната териториална компетентност определя и периметъра, в който можеш да действаш безнаказано: сиреч периметъра на твоя юридически чадър.  

Коментарът е излишен. Когато висшата магистратура в страната се кадрува от някакъв черничък човечец с ланци, се случва тъкмо това: докато храним от джоба си тази юридическа шайка във ВСС и по места (разбира се, има и едно мълчаливо мнозинство честни магистрати – които обаче едва ли не знаят защо все се случва така, че остават в дъното на служебната йерархия!), бандюгите спокойно ще шетат по българските улици и ще продават дрога на нашите деца.