Свободата днес и тук 08 Декември 2019  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Необятното като Русия съветско бездушие

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, http://ivo.bg

 

 

Статията на водещия на предаване в радио „Ехото на Москва” Сергей Пархоменко в неговата фейсбук страница поразява не само с изнесените в нея неизвестни на широката ( руска , да не говорим за международна) аудитория, но и с нещо известно: констатацията пълната атрофия на човешката чувствителност на уж широката душа на „съветския човек” спрямо масовите убийства на сънародниците му.

 

„Съветският човек” не само знае за масовите гробове, но и спокойно наблюдава тяхното варварско поругаване от властите без протести и опити да намеса в тяхната пъклена дейност. Разказът за тези оперирани с болшевишката брадва от съчувствие човешки души е по-страшна и от достатъчно ужасяващия ад на заровените като ненужни предмети хиляди тела на екзекутирани в епохата  на Сталин ( и поругани в “наши дни”, в епохата на “развития социализъм”) съветски мъже, жени и деца.

 

Колпашевский Яр – “една известна на всички история”

 

Наскоро направих импровизирана анкета в моята Facebook-страница. Там имам повече от 130 000 читатели, въпреки че реални хора са не повече от половината, а дори и една трета.

 

Въпреки това, само за една вечер ми отговориха пет хиляди души. Попитах моите читатели говорили им нещо географското название КОЛПАШЕВО, ТОМСКА ОБЛАСТ. Или по-конкретно – КОЛПАШЕВСКИЙ ЯР.

 

Колегите от Мемориала (организация изследваща политическите репресии в СССР) ме уверяваха, че историята на Колпашево е широко известна, описана е многократно, разпространена из целия Интернет. През 90-те години дори е публикувана малка книжка по темата.

 

Но от 5000 отговорили, само 30-40 души отговориха, че са чували и знаят за какво става въпрос . По-голямата част от тези хора живеят (или са живели) в Томск и околностите му, и са чували историята от роднини или съседи … Останалите отговориха: не, не знам, не съм чувал, не съм в течение.

 

Така че нека разкажа историята.

 

Градчето Колпашево (при последното преброяване – около 20 000 жители) е разположено на високия бряг на река Об. Там реката прави завой, и всяка година “изяжда” няколко метра пясъчни скали, приближавайки се все по-близо до крайниите сгради на улиците “Ленин” и “Дзержински”. Всички в града са свикнали с това явление.

 

През 1979г. – точно преди Първи май, на 30 април – два метра от пясъчния склон се свличат. От получената вертикална стена остават да стърчат ръце, крака и глави на хора погребани там. Разкрива се огромен масов гроб, където хората са подредени в плътни редове, в няколко слоя. В горния слой телата са напълно разложени, а в долните – много добре запазени, мумифицирани в чистия пясък. Разказват, че лесно се различавали дрехи, а в някои случаи дори и лица, напълно разпознаваеми. Има мъже и жени на различна възраст, деца. Всички в цивилни дрехи.

 

Няколко черепа от най-горния слой на склона се изтъркулват, играещи наблизо момченца ги взимат, слагат ги на пръчки, след което тичат из града и плашат минувачите. Скоро целият град е наясно какво се е случило. Към склона започват да се събират хора, на някой дори му се привижда, че познава нечие палто, че вижда нечие лице … Милиция и отрядници отцепва района. След това, много бързо – в рамките на няколко часа, построяват плътна ограда около свлеклия се склон.

 

На следващия ден, в целия град правят партийни събрания. Партийните агитори обясняват на населението партийната линия: това са погребани предатели и дезертьори от периода на войната. Звучи малко неубедително: защо в цивилни дрехи? Защо има жени и деца? И като цяло – откъде токова дезертьори в град с 20000 жители?

 

Междувременно се свлича още пясък и става ясно, че масовия гроб е огромен. Многохиляден.

 

В града си спомнят, че там в края на 30-те години е имало затвор. Като цяло, е известно, че там са се извършвали екзекуции. Но никой не си представя колко. Оградата и бодливата тел са премахнати, затвора отдавна е закрит, даже бараките са преместени далеч от свличащия се бряг, там е било общежитие на техникум.

 

В действителност (в града за това знаят малцина), в затвора в Колпашево е изграден конвейр за смърт: сковават специална дъсчена вана, по която човек сам слиза до ръба на рова, там го застрелва стрелец с пушка, който се намира в специална будка, а при необходимост го довършват с втори изстрел с пистолет, слагат го в поредния слой, наопаки на предишния труп и леко го поръсват с вар. И така, докато ямата се напълни. Тогава я зариват с пясък, а ваната се прехвърля няколко метра встрани.

 

Брегът продължава да се разпада, някои трупове падат във водата и се носят по течението по протежение на града. Хората гледат от брега.

 

В Томск е решено да се отърват от масовия гроб и да разкарат труповете. Решенията се вземат лично от тогавашният първи секретар на Окръжния комитет Егор Лигачов. Консултира се с Москва, директно с председателя на КГБ Андропов. На властите в Колпашево е наредено да унищожат могилата, а труповете да препогребат на друго място.

 

Но се оказва, че това не е проста работа: няма как да приближат техника близо до ронливите пясъчни скали. Страхуват се за безопасността на камиони и багери. А за ръчна работа няма време – началството ги пришпорва.

 

По това време вече е ясен размера на огромното гробище. На брега изтеглят сонда (повтарям още веднъж, по-бавно: сонда), която пробива няколко сондажа за определяне контурите на могилата.

 

От Томск идва нова заповед, която съдържа интересни, хитри инженерни решения. По Об докарват близо до пясъчната скала два мощни влекачи, вързват ги с въжета към брега, с кърма към склона, и включват двигателите им на пълна мощност. Водната струя от винтовете започва да се размива брега, труповете падат във водата, и повечето от тях веднага се смилат от същите винтове на парчета. Екипажът на влекача е обикновен, цивилен. Не е подбран специално за случая.

 

Жителите на Колпашево наблюдават операцията с интерес. Никой не протестира.

 

После се оказва, че някои от труповете все пак плуват по течението, несмляни от винтовете. Мумифицираните тела не потъват. Тогава напреки на реката нареждат кордон моторни лодки, в които седят хора с куки: тяхната задача е да улавят трупове във водата. Тези хора са отрядници, наети от местните – работници, служители, трудова интелигенция. До лодките застава шлеп със скрап от близкия завод. Към уловените трупове привързват парче желязо и ги потапят в най-дълбоката част на фарватера. Тази работа продължава няколко дни.

 

Жителите на Колпашево продължават да гледа влекачите, смилащи трупове с винтовете. За влекачите редовно носят гориво : всеки от тях изразходва по 60 тона. Никой не е изненадан или възмутен.

 

Последната бригада – също от местните отрядници – работи още по-надолу по течението: хора в моторници обикалят бреговете и събират труповете, които пропускат лодкарите със скрапа. Понякога ги погребват (без опознавателни знаци) на брега, но най-често ги потапят в реката, раздробявайки ги с греблата или като ги привързват към камъни за да потънат. Това продължава почти до края на лятото.

 

Градчето спокойно преживява това лято. Както винаги.

 

Това е цялата история.

 

Ако някой не е разбрал, ще си кажа честно, какво в тези събития е забележително. Тази история не е за репресиите на Сталин, не е за Големия терор, а не за НКВД, не е за държавната машина за убийства.

 

Това е история за съветския човек. За нашите сънародници, съграждани, братя и сестри. За сибирския характер. За моралния кодекса на строителя на комунизма.

 

За най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век. За великата и прекрасна страна, която загубихме, и за която, ако човек не съжалява – той няма сърце.

 

И накрая.

 

Егор Лихачов през 1983 г., 4 години след Колпашево, заминава за повишение в Москва: по предложение на Юрий Андропов е назначен за завеждащ отдел на ЦК на КПСС. Егор Кузмич е жив, до 2010г. е активен, опитва се да участва в живота на собствената си партия. Голям любител на стиховете на Гумилев.

 

Самият Юрий Андропов през 1982г., 3 години след Колпашев, става генерален секретар на ЦК на КПСС. Замисля реформи, но не ги прилага. Пише стихове, обича джаз и американски филми. Умира, заобиколен от верни съратници и любящи роднини.

 

На брега на река Об, точно срещу улица “Ленин” в центъра на Колпашево, до днес е запазено дълго триъгълно дере в пясъчния склон. Реката не го подкопава. Защо ли?

 

Сергей Пархоменко

echo.msk.ru

Превод от руски за ivo.bg : Васил Костадинов


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional