Свободата днес и тук 22 Май 2019  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Видиотяването: погибел или изход?

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Васил Пекунов, http://www.readvasko.com

 

Заявявам го директно: нещо се случи тази зима и видиотяването вече безпределно и всеобхватно властва у нас, като все повече розовее, дебелее и щастливее от тази пълна власт. Да го кажа ясно: не иде реч за някакъв коварен преврат на видиотяването, за някакъв изригнал идиотски бунт или „велика идиотска” революция, за нещо внезапно, изненадващо и затова непредвидимо в идиотизма си. Напротив, иде реч за последователен, логичен и неотвратим завършек на онзи бавен, еволюционен процес, в който послушно живеехме и живеем и който успешно приключва пред очите ни с видиотяването на нашия народ като цяло, като смазващо мнозинство. Видиотяване и като ценностна система на националния ум и разум, и като манталитет на националния организъм, и като посока на националния живот. Видиотяване – за жалост – всеобщо като мащаб и почти пълно като „човешко покритие” на населението.

Написах „почти пълно”, тъй като мисля, че читателите ми са измежду онези, които не са подвластни на този безрадостен видиотяващ потоп; иначе защо да се самоизтезавам, пишейки? Затова няма да губя ничие време с примери и аргументации от практиката на „висините”, тоест на всички публични власти от президентството през парламента и правителството до последното селско кметско наместничество; от практиката на Светия, с извинение, наш Синод до футбола ни, Бог да му е на помощ; от просветата ни до простащината ни спрямо просветата; както и няма да коментирам конкретната национална реакция откъм „низините” на каквото и да е или пък липсата на национална реакция. Само да отбележа все пак, че съм съзнателен човек от около 45 години и не помня по-концентрирано на идиотщини време, по-концентрирано видиотяване на всички нива от горе до долу, във всяка почти област, във всеки почти аспект, с най-широк обхват на хората, с най-всеобемни последствия.

И да не забравяме: целият ни идиотизъм, „който имаме като такъв”, както би се изразил един виден идиот на нашето българско съвремие, се шири при пълната ни свобода да правим правилни избори. И при огромната ни в сравнение с миналото информираност да правим правилни избори, вместо да се видиотяваме.

Какви са причините за този потоп, за тази национална чума? И как се стигна дотук, как позволихме да се докараме дотук? Вероятно в една дебела монография някой велик мъдрец би успял да вмести всички причини и предпоставки от Аспарух насам, всичките ни „пътища за никъде” през вековете – и да ги анализира. Аз не съм мъдрец, а и имам стотици пъти по-малко място. Затова ще поразсъждавам накратко само за една едничка печална истина, само за един, но могъщ фактор, който е пряко и кръвно свързан с видиотяването ни и е абсолютно неотделим от него; който е причината му и същевременно следствието му; който дори е и хранителната среда, според мен, за видиотяването ни. Говоря за хоризонталното мислене – нататък ХМ, и за мислещия хоризонтално българин – нататък МХБ.

ХМ на съвременния МХБ предполага и е мислене в една плоскост – само в широчина, само настрани. Мислене само в две измерения! Представете си океан, но с някаква такава изфантазирана (от самите нас) твърда повърхност: ето там, върху нашенския утопичен океан, сме накацали, налягали или търчим (но само напред-назад и вляво-вдясно!) почти всичките съвременни българи. Не поглеждаме нагоре към небето, нито ни е еня какви дълбини се простират под нас. Ние виждаме, чуваме, разбираме, действаме единствено настрани. О, да, знаем, че има небе и дори ако се насилим, можем да му се полюбуваме. О, да, знаем, че съществуват дълбини, но там е тъмно, сложно, объркано, а не ни се занимава с объркващи ни подводни сложнотии, от които на всичкото отгоре трябва да теглим поуки и уроци. Откъде накъде? Затова се ограничаваме в нашата си плоскост, пък и не е справедливо да се каже „ограничаваме”, понеже тя се ширнала ееееееей толкова надалеч към хоризонталния ни хоризонт навсякъде околовръст. В резултат ние сме наясно с всички идиотщини, които стават насам-натам из плоската ни родина, но не се замисляме за елементарни причинно-следствени връзки между едно и друго, да не говорим пък между трето-четвърто, които причинно-следствени обусловености буквално ще ни избодат очите. Връзки и обусловености, които биха ни позволили да действаме за общото и личното благо в конкретни насоки и да си оправяме живота независимо малко или много, бавно или бързо. Биха благоприятствали, ама ако се замислим. Тъй като не се замисляме, съответно липсват „вертикалните” национални изводи, поуки, решения, планове, идеи, концепции, визии... Липсва триизмерната мъдрост, единственият вид мъдрост на тоя свят.

Нагледно: лицето Хикс е добър човек, но е МХБ. Хикс е добър шеф примерно, познава идеално работата си и работниците си, съвършено се ориентира за всичко, наясно е с всяка тънкост из равнината си и се справя криво-ляво добре, когато действа по хоризонтала. Ала не може „да светне” какво всъщност се е случило вчера и какво предстои утре – включително в работата си, включително в личния си живот, във всичко, – понеже не умее да свързва нещата, да мисли в дълбочина. И респективно Хикс е абсолютно безпомощен; и е абсолютно подвластен на видиотяване по всякакъв повод и от всякакъв порядък, когато е принуден да съобразява за проблеми извън плоскостта – независимо дали нагоре, или надолу спрямо своята „твърд”. Затова той с лекота се поддава на всеобщата вълна на ХМ и е готов да громи (заедно с милионите МХБ) когото „трябва” и да се прекланя пред когото „трябва”, да вярва или да не вярва на каквото и да било, да чака 800 дни и да проклина после още 1800 дни, да се мята по хоризонтала между „осанна” и „разпни го” – включително за свое съжаление и „разпни ме”, да страда и да благоговее, да се очарова и разочарова – и така до пълната победа на реалния хоризонтален идиотизъм.

Да припомня ли, че Хикс е добър и оправен човек? А ако погледнем Игрек, „когото имаме като” лош човек, пък и тъпанар при това…

Нататък. Моля, нека никой не се заблуждава заради Кирил и Методий, заради Симеон и Калоян, заради Паисий и Вазов, заради Батак или Васил Левски. И националните ни герои или владетели, и светите ни обиталища отдавна са „прибрани” отгоре върху океанската твърд и за тях се мисли само с клишета, само първосигнално, само водоравно, само като „сега” и „тук”, само с двуизмерни стереотипи, за които „бронебойните патрони” на дълбинното мислене, на причинно-следствените асоциации, на вертикалното проникване в същността на явленията не са открити и няма знак, намек дори, че желаем да ги открием. И нека никой не се заблуждава, че погледът към Ботев и Левски е поглед назад във времето или взор към висините – не, това е озъртане настрани повече по навик и за самогъделичкане. Левски и Ботев са си наши хора, всепризнати „симпатяги”, ние сме си ги „сплескали” за удобство и си ги „употребяваме” веднъж годишно на 19-и февруари и 2-ри юни. Пак заради ХМ ни е по-лесно и по-леко да въртим и превъртаме все едно и също от Аспарух до Стамболов именно защото сме си ги изтеглили удобно при нас отгоре върху плоската ни шир, но сме слепи за онова, което лежи току под или лети над повърхността на видиотеното ни съществуване; онова вчерашното или онзиденшното събитие или тенденция, онова утрешното събитие или тенденция, които пряко влияят или ще повлияят и на собствения ни живот, и на националния ни живот сега, днес, в момента или най-късно утре.

Само това да беше. ХМ ражда хора с плосък мозък и толерира напредъка им. Това за младите. ХМ прави по-опростен живота на възрастните хора с плосък мозък и ги насърчава още повече да сплескват мозъка си. ХМ и мозъкът с повечко гънки са несъвместими. В този смисъл всеки миг национално битие в плоскостта ни отдалечава все повече от възможното измъкване от блатото на видиотената посредственост. Невъзможно е човек с плосък мозък, с плоско мислене, сиреч у нас МХБ, да сътвори визия за бъдещето, да изнамери, осмисли и организира начините, пътищата, по които едно общество – нашето – да върви напред във все по-сложния и все така от памтивека триизмерен свят. Триизмерен!

И още една основополагаща заблуда на ХМ! Заблуда, хем полагаща основите на видиотяването (при младите), хем трупаща пласт след пласт отгоре върху основите, та да ги заздрави. Заблуда трайна, вековечна, призната и даже общонационално прегърната. И даже полусъзнателно възпитавана. А любимата ни тя, обичната ни заблуда гласи: при ХМ няма лична отговорност, респективно няма и национална отговорност. Пада отговорността! Кеф! Още: при ХМ няма причини и следствия – няма и вина. Няма и намек за нещо подобно. Било що било. Все някак ще бъде. Рахат! Всичко е в една плоскост. Нищо не произтича от нищо. И нищото се разлива като яйце на очи върху кафява хартия. Вкусно…

Дрън-дрън! Цялата ни история свидетелства точно за обратното: че националните ни трагедии и катастрофи са именно дело на ХМ; връхлетели са отгоре ни тъкмо заради неглижирането на личната ни и националната ни отговорност, които винаги съществуват независимо от мисленето на човека. И какво като свидетелства милата ни свидна история? Нека си свидетелства. Тя е отдолу, а ние надолу не гледаме в тая сложна тъма. Ние продължаваме да се самозалъгваме, самооблъщаваме се и днес, в момента, че ХМ ни отървава от всякакви там отговорности, та белким някой да не ни потърси сметка за днешния ни, съвременния ни позор. И то не великите ни предци да я потърсят, дето се въртят в гробовете си, и то не децата и внуците ни – за тях ние не мислим, от тях не се срамуваме. Вече споменах: и Левски с Ботев (въпреки ежегодните демагогски клетви да следваме завети и съвети), и децата с внуците ни (за удобство на семейната идилия) са вътре в тигана, в който се пържи двуизмерния буламач на идиотизма ни. От друго се притесняваме ние, от друго се боим и затова се самооблъщаваме, че ще минем метър – дълбоко в себе си се боим, че някой по хоризонтала, ама чужд нам по мислене; че току-виж някой съвременник, ама събуден и чужд нам по мислене, ще почне да ни придиря, ще ни поиска сметка, ще вдигне патърдия, ще обърка всичко и ще ни развали и далаверата, и рахатлъка!

И де ги тия съвременници? Така че напусто се боим. Спокойно, всичко е стабилно.

И последно, но вероятно най-важното. ХМ е царството на лъжата и несправедливостта. ХМБ най-после успя да създаде и укрепи мрачното царство на лъжата и несправедливостта. (И никак не е успокояващо или пък извинително, че го сторихме, без да щем да е чак такова царство.) Двуизмерното ХМ в триизмерния свят неотвратимо ражда лъжа и несправедливост. Ще го кажа и иначе: природата на триизмерния свят неотвратимо принуждава ХМБ да живее в лъжа и несправедливост. Ще не ще. И без значение доколко ще.

Често се питам кое е първичното: лъжата или несправедливостта? Кокошката или яйцето? Не знам, а и толкава ли е важно? Откъм кокошката: пълна парализа на волята (още един катализатор на видиотяването) у повечето хора заради тоновете, айсбергите несправедливост, която пък поражда грамадната лъжа, наречена „съвременна стабилна България”. И откъм яйцето: тоновете, айсбергите лъжа, които пораждат чудовищната несправедливост, наречена „съвременна стабилна България”. Няма общество, което дълго да издържи на такава критична вече маса зло. Ще се повторя. (Някой мой по-редовен читател сигурно ще се усмихне след малко, защото истината е, че ще се подесетя или по-скоро постотя. Нищо, не ме мързи и да подвестя.) В историята на човечеството няма нито държавна структура, нито човешка общност, които да са просъществували дълго, камо ли в добруване, ако там са владеели несправедливостта и лъжата. (Няма и да има.) Рано или късно такава държава или такава общност са изчезвали от триизмерното лице на историята. Предполагам, че нивото на видиотяване (и) заради ХМ е играело ключова роля в тази справедлива драма.

И да не пропусна: две думи за морала във връзка с несправедливостта и лъжата. Когато в едно общество царстват лъжата и несправедливостта, всеки мислещ човек е освободен не само да говори, а и да мисли в категориите на обществения морал. Такъв не съществува сред публична несправедливост и лъжа. Така че се налага да се ограничаваме до личната си нравственост. Пак бива.

Приключвам. Абсолютно ми е непонятно имаме ли вече полезен ход като нация. Много се боя, че вече е мината чертата на теоретично поносимото национално видиотяване, след която черта няма връщане назад в обществен план. (Разбира се, тук-там някоя видиотена личност може по-нататък и да се измъкне от хоризонталното блато: Божията милост няма почивен ден.) От друга страна, самият факт, че сме просъществували 13 века, от които последните над 70 години при тотално видиотяване, дава огромни надежди, че все пак ще оцелеем, че все пак ще надмогнем над собственото си ХМ и ще се изтеглим от плоското дъно на дупката, в която сами се срутихме. (Ние сме корави балканци от Мюнхаузенов тип.) Може би тези, които днес не приемат и никога не ще приемат ХМ като модус вивенди, ще се съберат заедно, ще пробият океанската твърд надолу и ще отпушат небесните простори нагоре – и тогава мнозина слепи събратя ще осъзнаят, че могат да плуват, че не е толкова страшно да плуват над бездънната вода, че дори е Божие откровение да плуваш над бездънната вода, а отгоре ще им се любуват и ще ги благославят и грейналото слънце, и безброят на звездите.

Казвам, прочее, вярата си, че човекът винаги има избор – включително правилния избор. Дори и да е най-трудният. Отделният човек. Не съм убеден за жалост, че този закон има автоматично приложение към сбора от живеещи заедно човеци – към обществото, към народа на една държава. Убеден съм обаче в едно и, струва ми се, то е ясно на мнозина: обществото, народът на нашата държава е абсолютно невъзможно да живее повече така. Не можем! Ще ни се все още и все така, но вече е невъзможно. Имаме обаче могъщ враг: ХМ! То изтласква и тази очевидна истина към канавката на хоризонталната плоскост на живота ни, там някъде към буренаците на пущинака. Имаме могъщ враг: инерцията на ХМ! МХБ ще продължи да си мисли хоризонтално, че ще му се размине, задето не променя към добро живота си. Понеже хоризонталният идиот така и не проумява, че триизмерният Живот е по-силен от двуизмерния идиот с неговото смехотворно жалко снишаване, та белким му се размине бурята. Ще му се размине точно толкова, колкото се размина на правешкия „гений” на снишаването и колкото ще се размине и на неговия пандурин. Ще ни се размине бурята на всички нас като народ точно толкова, колкото ни се размина преди 70 години или от 25 години насам. Триизмерните бури никога не се разминават с двуизмерните неадекватщини.

Ще е тежка битката ни със самите себе си за оцеляването ни като общност. Ще е люта битката на всеки от нас със самия себе си за оцеляването си.

Ако изобщо решим да се бием. Ако изобщо всеки от нас реши да се бие.

Много ми се ще да вярвам, че Животът ще ни помогне като общност за пореден път. Много ми се ще да вярвам, че Животът ще помогне на всеки от нас за пореден път.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional