Свободата днес и тук 09 Декември 2019  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Стига вече: НАТО трябва да спре да храни руския трол

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Линас Линкевичюс, http://clubz.bg

 

Трябва хладнокръвно да игнорираме опитите на Русия да злоупотребява с отношенията си с Алианса

Владимир Путин. Снимка EPA/БГНЕС

Линас Линкевичюс

От много години НАТО опитва да използва диалога като основа за партньорството си с Русия. Алиансът действаше в духа на доверие и прозрачност. Но с това доверие твърде често,бе злоупотребявано: Русия не зачиташе принипите в Основополагащия акт НАТО-Русия от 1997 г.; оттегли се от Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа; наруши Хелзинкските споразумения; заплашваше своите съседи и се опита да попречи на демокрациите от Централна Европа да се присъединят към НАТО.

И въпреки това Алиансът продължи да се надява на конструктивен подход от страна на Москва. Той се съгласи да работи с Русия за ракетната отбрана и, след военната агресия на Москва в Грузия през 2008 г., само отмени официалните срещи и сътрудничеството в някои сфери. Този подход е израз на вярата на Запада, че дълбоко вкоренените различия в принципите могат да бъдат разрешени на масата за преговори. Това обаче трябва да се промени.

НАТО трябва да гарантира, че преговорите не служат за димна завеса, която е в полза на агресора. Това е особено важно, защото Русия се опитва да изнудва НАТО за възстановяване на замразените отношения.

На Конференцията по сигурността в Мюнхен руският премиер Дмитрий Медведев предупреди за вероятността от нова Студена война. Медведев призова за интензивен диалог и за възстановяване на механизмите за преодоляване на недоверието, като например взаимния контрол над въоръженията. Той обвини Запада, че „отказва сътрудничество“.

Стилът на Медведев „Западът е виновен“ дори бе сериозно обсъден в Европа, като някои лидери предложиха западните държави да възстановят предишните си отношения с Русия.

Никой не отрича важността на такъв диалог. Но как може Западът да е сигурен, че този „нормален диалог“ не се приема като мълчаливо съгласие с руските престъпления?

Агресорът може да бъде спрян само от принципна и обща позиция.

Важно е да видим самите факти. Отношенията НАТО-Русия са в най-ниската си точка от години насам. Това не е защото демократичните правителства са изразили „дълбоко безпокойство“ от руската намеса в Украйна. Влошените отношения НАТО-Русия са директна последица от тази агресия. Русия грубо наруши международното прави и суверенитета на Украйна като анексира Крим. Нейните танкове все още обикалят улиците на Донецк и нейните куршуми все още убиват украински войници, които защитават родината си.

Освен в Украйна, Кремъл продължава да се ангажира с масови пропагандни кампании, насочени към разцепването на НАТО и ЕС. Дори стигнаха дотам, че да използват мигрантската криза в собствен интерес. Дали тези действия съответстват на искреното желание за сътрудничество с Европа, за което спомена Медведев?

Руските действия отвориха огромни пукнатини в европейската архитектура на сигурност, а Кремъл не дава знак да променя курса. Те използват нестабилността в Близкия Изток и Северна Африка, за да пречат на усилията на международната коалиция в борбата срещу тероризма и за да омаловажават притесненията от тяхната агресия в Европа. Тези действия увеличават още повече заплахите за нашата сигурност.

Сериозният диалог НАТО-Русия трябва да се обърне към истинските въпроси. Добро начало ще бъде да признаем, че Кремъл е част от конфликта в Украйна. Русия трябва да обясни агресията си в Украйна, да изтегли войските си, да гарантира граничния контрол и да върне анексирания Крим. Това няма да стане изведнъж, но Русия незабавно трябва да предприеме първи стъпки в тази посока и да докаже, че иска да започне конструктивен диалог.

Уроците на XXI век са същите като на XX-и: Агресорът може да бъде спрян само от принципна и обща позиция.

Ако Москва ще се ангажира с истинско партньорство с НАТО, тя трябва да прекрати дръзките си и провокативни военни действия по границите с НАТО, включително руските военни полети с изключени транспондери (служещи за радиочестотна идентификация – б.р.) над Балтийско море (те застрашават гражданската авиация), нарушенията на турското въздушно пространство и мащабните военни учения без да предупреждава съседите.

Постигане на договореност за по-малко от това не е опция. Това ще отвори вратата към повтаряне на същите грешки отново и отново. Уроците на XXI век са същите като на XX-и: Агресорът може да бъде спрян само от принципна и обща позиция. Ако Путин беше срещнал непоколебим отговор след агресията си в Крим, гражданите на Донецк и Луганск нямаше да живеят във война, а в демократична страна – доста по-приемлива ситуация, независимо колко несъвършена може да е тази демокрация.

Разумната политика на Запада спрямо Русия трябва да се основава на действията на Москва, а не на думите й.

Терористичните заплахи или необходимостта от разрешаване на мигрантската криза не трябва да ни карат да си затваряме очите пред агресията на Русия, нейните заплахи срещу съседни държави, както и нейното незачитане на споразуменията и международното право. На нито една страна не бива да бъде позволявано да си подбира кои правила да спазва и кои да не спазва, особено когато това става на цената на суверенитета на други държави и международния мир. Диалогът може да носи резултати, само ако е конструктивен и ако не се опитва да подкопава дипломатическите и демократините принципи.

Ако Русия възнамерява да използва диалога със Запада като платформа за пропаганда, тогава да се срещаме с руски представители е точно толкова безполезно, колкото и да гледаме Russia Today – финансираната от Кремъл телевизия, която трябва да се казва Russia Yesterday заради възхвалата на Съветския съюз и времената от Студената война. Да провеждаме срещи заради самите срещи е безмислено. Русия трябва да докаже с действия, че наистина е готова за диалог.

Линас Линкевичюс е министър на външните работи на Литва. Коментарът е публикуван в Politico.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional