Свободата днес и тук 18 Ноември 2019  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Изгорената земя: Украйна, две години по-късно

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Антоний Гълъбов, http://offnews.bg

 

 

Две години след началото на руската офанзива в Украйна и повече от година след втория пакет от Мински споразумения, ситуацията в окупираните територии продължава да бъде все така неясна. Форматът на преговори Нормандска четворка, при който бе структуриран преговорния процес в три страни – Украйна, Руската федерация и Франция и Германия, постигна частична стабилизация на статуквото, установено след руската инвазия. Групите, които водят преговорите по отделните направления на процеса, успяват в различна степен да договорят взаимни отстъпки, но не и път към трайно решаване на проблема и пост-конфликтно възстановяване.

До края на март би трябвало да бъдат обезвредени мините, с които и от двете страни на т.нар. „контактна линия”, която продължава да носи всички характеристики на фронтова зона. Това се отнася само за инфраструктурните връзки, които в еднаква степен засягат, както живеещите в Украйна, така и онези, които са останали в окупираните територии, които представляват около 7 % от територията на страната. След началото на руската инвазия, докато Кремъл все още предпочиташе да говори за „зелени човечета”, около 1 600 000 души от районите на Донецк и Луганск, са напуснали домовете си, бягайки в Украйна. На свой ред, според украински източници, около 1 300 000 души са избягали в Руската федерация. Преобладаващата част, (около 80%, според някои източници) от останалото в окупираната зона население е в пенсионна възраст. Според украинския президент, от началото на конфликта са загинали общо около 10 000 души. От тях около 2 700 са украинските военнослужещи.

Прекратяването на работата в мините на Донбаския басейн води до постепенното им заливане, а с това и до отравяне на подпочвените води и трайно екологично замърсяване в района. Според Порошенко, в конфликта е била унищожена или разграбена около 20% от икономиката на Украйна. Достъпът до питейна вода постепенно се превръща в стратегически ресурс за водене на преговори или отлагане на решения. Според част от наблюдателите, след инвазията Русия е демонтирала и изнесла цели заводи, заедно с оборудването и документацията им. Според други, Кремъл управлява окупираните територии чрез поне пет министерства, отделяйки значителни средства за осигуряване на някакви прилични условия на живот.

Неработещата банкова система, изключително сериозните трудности пред получаването на пенсиите от Украйна, както и развихрилата се спекула и черна борса, допълват днешния портрет на окупираните територии. Макар и криминалните групи, които се подвизаваха като борци за независимост в горещата фаза на офанзивата вече да са изтеглени в Русия, продължават да се използват четири валути, а спекулантите се възползват от специфичния режим на достъп до окупираните територии.

След анексирането на Крим, полуостровът се превръща в най-големия „непотопяем самолетоносач” на руската армия. Съсредоточаването на все повече въоръжение на територията на Крим не оставя място за съмнение относно намеренията на Руската федерация да използва полуострова като военна база. Строежът на мост над Керченския проток няма да бъде осъществено не поради липсата на желание от страна на Кремъл, а поради специфичните условия, в които подобно съоръжение не би могло да бъде осигурено. Това е и една от причините за тревога, свързана с възможно ново настъпление на руските войски, които биха се опитали да си пробият път през Мариупол, за да осигурят сухопътна връзка с Крим.

Според различни наблюдатели, на окупираните територии, извън Крим, има съсредоточени съществени военни подразделения – според някои оценки, над 38 000 военнослужещи, които вече няма нужда да ходят без отличителни знаци и да се правят на „зелени човечета”. Въпреки, че преговорите успяха да постигнат оттегляне на тежките оръжия от фронтовата линия, има информация за повече от 600 танка от руска страна и съизмерим брой – от украинска. Русия продължава да доставя и да ремонтира военно оборудване, докато вървят преговорите на Нормандската четворка. Дори и да не се стигне до открит военен сблъсък, позиционната война не е преставала. Всичко това подсказва, че Кремъл изчаква и се подготвя за различно развитие на предварителния сценарий.
Инвазията, довела до анексирането на Крим и окупирането на съществена част от територията на Украйна бе направена в най-подходящия за Кремъл момент.

Анализът на събитията показва, че към момента на офанзивата, нито Европейския съюз, който се подготвяше за избори; нито НАТО, която бе в процес на смяна на своя Генерален секретар; нито САЩ заради неубедителната си външна политика, нито още по-малко – Съветът за сигурност на ООН, който нямаше решителността да вземе решения, без участието на Русия, нямаха възможност да се противопоставят на режима на Путин. Така се стигна до „свършените факти”, спрямо чието преодоляване би трябвало да действа преговорния процес.

Няма съмнение, че икономическите санкции тежат на Русия. Страната бе принудена не само драстично да съкращава разходи, но и да положи допълнителни усилия, за да избегне фалит. Въпреки това, режимът на Путин продължава да разчита на слабата и неубедителна позиция на Европейския съюз и на липсата на стратегическа инициатива, която да свърже решаването на проблемите в Близкия Изток и Украйна, оказвайки натиск върху руската позиция. В тези условия са възможни няколко варианта.

Първият от тях е Русия да продължи да протака договорите и едновременно с това да започне възстановяване на окупираните територии. Това би означавало, че Кремъл се подготвя за окончателно анексиране не само на Крим, но и на Донбаска област. Вторият възможен сценарий е добре познат на Руската империя – източните територии на Украйна лесно могат да бъдат превърнати в „изгорената земя”, ако Путин прецени че няма възможност да установи там нещо повече от марионетните „правителства” на Луганска и Донецка „републики”.

Все така вероятен остава и сценарий на нова фаза на хибридна война, която да продължи реализацията на руската стратегия на запад. Опитите през изминалата година за провокиране на псевдо-референдум за независимост на гагаузите, са само елемент от този сценарий. Подобно развитие ще застраши интересите на българската общност, живееща в Молдова. През подобна тактика, Русия може да се опита да дестабилизира страната, която и без това има тежки икономически проблеми. Част от следствията на този опит са нарастващите искания за присъединяване на Молдова към Румъния. Ако този план продължи да се реализира, Украйна ще се окаже в още по-сложна ситуация, а руската стратегия ще трябва да получи много по-решителен отговор.

Все пак, през следващите месеци, режимът на Путин ще продължи да изчаква развитието на ситуацията в нашия регион. Военното участие в Сирия преносачи вниманието към Близкия Изток, но нито за момент Русия не е дала признаци, че е готова да се откаже от окупираните територии. Предстоят предсрочни избори в Румъния, Сърбия, Македония; Гърция все повече изглежда като „провалена държава”, а натискът върху режима на Ердоган поставя Турция в изключително трудна ситуация.

Решението дали инвазията да продължи или не, най-вероятно ще бъде взето в зависимост от развитието на процесите, които пряко засягат Европейския съюз и страните от нашия регион. Режимът на Путин продължава да разчита на това, че в момента няма световна организация или институция, която да е в състояние да ускори постигането на съгласие и възстановяването, поне отчасти, на международното право. Докато трае всичко това, руският режим няма други полезни ходове освен да продължи агресивната си външна политика, за да притъпи поне отчасти задълбочаващите се вътрешни проблеми на федерацията.

Практическата липса на дебат в България относно това, което се случва в Украйна, показва само колко влиятелни са „групите по интереси”, обслужващи руските интереси у нас. Колкото и примитивна да е пропагандата за „русофилите” и „русофобите”, тя очевидно върши работа, след като толкова много хора у нас са готови да приемат на доверие клишетата на Големия брат. В тези условия, България трябва да успее едновременно да заеме позиция, без да подценява рисковете, пред които е изправена националната ни сигурност.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional