Свободата днес и тук 18 Ноември 2019  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Чисто личните мотиви на президента и мръсно безличните игри срещу него

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, http://ivo.bg/

 

И при политическата ( предизвестена вече в случая) смърт на един човек, както и при нечия физическа кончина, реакциите на опечалените или на зарадваните от развръзката е показателна за истинската картина на отношението към „покойника”, скривана приживе. „Покойната” кандидатура на президента Росен Плевнелиев не остави равнодушни ( с едно голямо изключение на върха на изпълнителната, т.е. на истинската власт).

 

Да видим кой скърби, кой се радва и кой много многозначително мълчи за заявеното желание от страна на действащия президент Плевнелиев да прекъсне естествения ход на политическия си живот чрез отказ от кандидатиране за втори мандат.

 

Предсказуемата радост на воюващите с него открито „приживе” управляващи националисти и на опозиционните социалисти не буди нито съмнение нито желание у когото и да било за коментар. Той беше обобщен в очакваната посока днес в телевизионно интервю от представителния за социалистическия ( и социологическия) национализъм прокремълски коментатор Андрей Райчев, поканен да демонстрира за пореден път от малкия екран с голяма аудитория московската позиция – да не би петата колона да остане без инструктаж в своята спонтанна радост.

 

На интересен се направи отново само известният с нестандартното си чувство за хумор Румен Петков. Той ( също като Райчев) се изказа бащински за Плевнелиев като за „добър човек”, който не бил обаче на мястото си в политиката. Той обаче смирено призова ликуващите си съмишленици да не „ритат падналия” Плевнелиев. Явно това  е устойчиво мнение на Петков. По този повод ще направя малко ( повече лирическо, отколкото политическо) отклонение.

 

Буквално в деня на кончината на бившия вътрешен министър Йордан Соколов, който почина на 22 февруари тази година, Румен Петков е написал съболезнователно писмо до съпругата му със суперлативи за покойника. Изпратил го е по куриер още преди поклонението. С позволението на Ева Соколова цитирам личното послание, в което Петков заявява по адрес на Йордан Соколов ( въпреки дългогодишната политическата вражда с него), че той „никога не е напуснал морала и етиката”.

 

 

По-интересно е разделението в Реформаторския блок. Част от нея  отново заяви, че важното решение на Плевнелиев е ако не причинено, то поне е повлияно от заявеното пожелание на ДСБ прозападните българи да застанат зад Плевнелиев. С това на практика обвинителите на ДСБ застават в позата на защитници на ГЕРБ, истинския виновник за НЕноминирането на президента за втори мандат. Дали на въпросните реформатори им идва тази позиция отвътре поради натрупаната вътрешновидова омраза в блока или го правят от желание да се подмажат на Началника и да му улеснят живота, оневинявайки го, това не знам. Но и в двата случая е грозно.

 

Самата ДСБ (почти) самотно изрази съжаление. „Почти”, защото същото направи и ДОСТ на Лютви Местан, който обвини за този развой натиска на пропутинските сили и така на практика се приближи към истината – такава, каквато вижда и авторът на тези редове.

 

Никой не може да забрани някому да обикне истината (дори и със закъснение), би казал Бойко Борисов, който обича по този начин да обяснява своята безпомощност пред любовта на медиите на Пеевски спрямо себе си, изразявана на приливи и отливи през последните няколко години.

 

 

При цялата си многословност ( и по тази тема), Цветан Цветанов, говорещ все повече от името на ГЕРБ през главата на Главния в партията и в държавата свой Началник, избегна старателно нотките на съжаление по повод политическия автонекролог на Плевнелиев. Можеше поне от приличие да пролее една сълза, макар и лицемерна. Вместо това предпочете от сърце да громи врага в дясно – вече в множествено число ( защото стана ясно, че призивът на Радан Кънев да бъде подкрепен Плевнелиев не е бил солова акция). С това Цветанов затвърди успеха на ДСБ в разграничаването от обсебващата му хватка на кадрови питон на десницата, отнасящ се с всекиго в своята подредена джунгла като със зайче, което може винаги да приласкае ( за закуска, обяд или вечеря).

 

 

Над тази привидна какафония, подредена в полза на властелина Борисов, самият той величествено мълчи. Поне до момента на публикуването на този текст. Не изключвам да прояви прословутата си гъвкавост и в името на това да се хареса (пак) на всички, да съчетае несъвместимите позиции на упрек към ДСБ и на съжаление за „пропуснатата полза” Плевнелиев да повтори успешния си мандат. Но само големи наивници, каквито, признавам, има доста, биха му повярвали на евентуалните т.н. крокодилски сълзи ( самият израз „крокодилски сълзи” е метафора, подобна на глупавото твърдение за заровената в пясъка глава на жирафа, основана на лъжа , опровергана отдавна от учените: крокодилите не плачат, нито пък жирафите си заравят главата, а става дума за зрителна измама във водата и сред маранята ).

 

За политика Плевнелиев явно не важи житейското правило „ за покойник- или добро, или нищо”. Хиените се кискат лакомо ( за своите дивиденти) около него още преди да е реално повален.

 

За финал по тази тема избирам маргиналния по своята значимост принос на борещия се за самостоятелна политическа писта специалист по гигантски слалом между лявото и дясното у нас Георги Кадиев. Той не само каза истината (този път), сочейки ГЕРБ като виновник за „политическото убийство” на Плевнелиев, но и сподели „посмъртно” следната показателна случка от „живия живот” в парламентарното задкулисие: виден гербаджия му споделил веднъж неофициално омразата на партията към Плевнелиев с репликата, че ако има тайно гласуване за прогонване на настоящия президент, то импйчмънтът ще получи 220 гласа в Парламента (което означава 100 процента подкрепа от ГЕРБ при вероятните изключения от страна на гласовете на ДСБ, ДОСТ и един на дисидента в групата на ГЕРБ Методи Андреев), казал гербаджията.

 

Това е истинската картина на пропутинската нагласа на Настоящото народно събрание, скандализирано от факта, че имаме президент, застанал срещу агресивната политика на Кремъл.

 

Толкова за чисто личните мотиви на Плевнелиев ( в които иначе не се съмнявам), подплатени с мръсно безличните игри срещу него. При такава „подкрепа”, за която със сигурност е отлично осведомен, как да се кандидатира ( който и да е) човек?


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional