Германските сълзи пък още тихичко капят в бирата

Имаме си нов европейски шампион по футбол. Той не се казва Франция, както всички очаквахме, оплетени в разни конспиративни теории за нагласен по политически причини мач. Името му е Португалия. Във Франция сигурно пак се лее шампанското, приготвено за победата, но сега с него поливат мъката. Французите са го измислили това питие, използват си го.

Германските сълзи пък още тихичко капят в бирата

 Не само, защото не можаха да стигнат до мача за титлата, а защото ги изхвърли техен човек.

Не знам дали обърнахте внимание, че голмайсторът на петлите Антоан Гризман, който вкара на Бундестима на полуфиналите, като предопредели развоя на този мач и отпадането на немската машина, е етнически немец, чиято фамилия произхожда от Елзас. Това е онази област, за която Франция и Германия воюваха ожесточено с векове. Е, и черничките му колеги не са потомци на Монтескьо, разбира се. По пряка линия, де, в духовен план може. Но пък ги имат за чисти французи, защото повечето идват от някогашните френски колонии. Самият Зинедин Зидан е алжирец, доколкото си спомням. Което не му пречи да е 

по французин от французите

До осемнадесети век заедно с Източна Лотарингия  Елзас е част от онази могъща държава, която още в ранните векове след Христа завоевателите на Запада наричат Свещената Римска империя на германския народ. 

После областта Елзас  я прибира Луи XIV, та се започва едно боричкане , едно преминаване ту в едната, ту в другата империя. Нали и Франция се сдобива с такъв статут при Наполеон Бонапарт. Тези области са ябълката на раздора и са в основата на всички големи войни на континента, а сега се намесиха и във футболните такива.

Това е днешна Европа, уважаеми съдебни заседатели, както се изразява любимият ми литературен герой. Всеки народ има своите деца извън границите си, има земи, държани от някого другиго, но си трае в името на мира и просперитета на нацията си и единството на европейското семейство, което е едно и също. Империите вече ги няма, а лидерите чудесно разбират, че борбата за територии е отстъпила място на яростно съревнование за икономическо надмощие. Може би с изключение на Ердоган и Путин, който разбута 

крехкото равновесие с анексирането на Крим

Какъв неприятен подарък само получи Франция за 14 юли . Това  пък е онази дата, на която през 1789 година народът превзема кралската крепост-затвор Бастилията, ако се сещате. Освобождава седем политически затворници, но вече два века и кусур французите се хвалят с това събитие. Е, не може да се отрече, че Френската революция променя света, за да го направи едно по-нормално място, макар че пролива реки от невинна кръв. Най-много си патят благородниците, разбира се.  Има и аристократи, които стават водачи на революцията. Един пример, който показва измеренията й.

След щурма на Бастилията Мари Жозеф Пол Ив Рош Жилбер дю Мотие, маркиз дьо Ла Файет, взел участие също в Американската, а по-късно и в Юлската революция във Франция, приема „простонародното“ име Лафайет. Забравя, че е маркиз и се кръщава като някой бакалин, защото вярва в 

свободата, равенството и братството

Още в началото на юни 1789 г. той демонстративно се обявява за член на третото съсловие, а на 11 юли предлага на обявеното два дена преди това Учредително събрание своя проект за "Декларация за правата на човека и гражданина", съставена от него по тертипа на американската декларация от 1776 г.

Въпреки, че клони към конституционната монархия като модел за управление кралското семейство е ожесточено срещу него: "По-добре ешафод, отколкото помощта на Лафайет", казва веднъж кралица Мария Антоанета и отказва да го приеме. Много скоро думите й се сбъдват. Гилотинират я. Трябва да се внимава какво се говори. И с пастите, с които ни пробутват съвременните националисти.