Свободата днес и тук 15 Октомври 2018  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Хлъзгавата генералска писта на руските интриги срещу България

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, http://ivo.bg/

 

 

Руското влияние в българската армия е носило само беди и катастрофи на България. Фактите са толкова много, че са тема за цял научен труд.

 

Най-яркият от тези факти е превратът, осъществен от съветската агентура в Царство България на 8 срещу 9 септември 1944 г. в условията на наложената вече съветска окупация. Именно съветските агенти в армията, начело с министъра на отбраната ген. Маринов свалят законното правителство на Муравиев( припомням предложението си в Москва да му издигнат паметник за заслугата да спаси хиляди потенциални съветски жертви в една съветско-българска война) , наредил на войската да не оказва съпротива срещу нахлуващата Червена армия с надеждата България да избегне пораженията от бойните действия. За “благодарност” СССР окупира страната, ограбва я систематично в продължение на 3 години, довеждайки я до просешка тояга “на правата на победителя” ( на народа и армията му, която не е убила нито един червеноармеец) и връчва управленския съветски ятаган на своите еничари да продължат да налагат “вечната дружба”

 

След половин век съветска окупация и четвърт век западна демокрация метастазите на съветско-влияние в армията отново избиват на повърхността, въпреки форманото отхвърляне на съветския колониализъм по нашите земи. Историта трябва да се помни, за да не се повтарят най-мрачните й страни.

 

Ето една аналогия с актуалната политика в България. Припомнянето може да бъде от полза и на желаещите да повторят съдбата на Радко Димитриев.

 

РАДЕВ ОТ ПАРТИЯТА НА РАДКО ДИМИТРИЕВ

Автор: Щурман-бомбохвърляч , коментатор в ivo.bg

Румен Радев, заместникът му с чисто българското име Анатолий, героят на СССР и български космонавт Александър Александров, депутатстващият генерал Михо Михов, запасните разведчици, служили на ГРУ в българското РУМНО и още кой ли не са платени руски агенти или полезни идиоти, робуващи на догмата „Кат Русия няма втора”.

Тези червени отрочета са преки наследници на тройния предател Радко Димитриев, организирал русофилския бунт срещу княз Александър I през 1886 г. и после духнал в Раша. След година кой знае защо Радкото бил помилван и се върнал да си дослужи в Българската армия като ЯВЕН и ОТЯВЛЕН руски шпионин. Същият шпионин бил избутан до командващ армия и през 1912 г., преди решителното настъпление срещу Чаталджа, спрял победоносния ход на 2 (две!) български армии и поискал Коронният съвет в София да реши дали, аджеба, трябва да се атакува Чаталджа или напротив. Сякаш войникът може да прави нещо друго на бойното поле, освен да бие врага.

Докато царят, министри и други генерали-русофили като Иван Фичев спорили и се туткали, турците докарали подкрепления от Мала Азия, храбрите български полкове затънали в калта и измръзнали от първите есенни студове, а сред войниците избухнала холера, пренесена от болни (или умишлено заразени) турски пленници. И българската победа се отдалечила с още половин година, до март 1913-а. През това време Сърбия и Гърция, насърчавани от Русия, сключили тайния си съюз срещу България.

През Междусъюзническата война предателят-русофил Радко Димитриев издал българските военни планове на сръбските съюзници-разбойници. Но не бил съден, а само уволнен в запаса.

Преди началото на Първата световна война българското правителство изпратило запасния генерал Радко като дипломатически пратеник в Петербург, за да лобира пред истинските си работодатели за подобряване на отношенията с „освободителката” Русия. Щом пристигнал в Матушката, Радко изпратил депеша в София, че преминава на руска служба. Отново облякъл генералската униформа и командвал цяла руска армия, но германците го разбили във всички сражения и отново бил уволнен.

През 1918 г. болшевиките арестували Радко и още неколцина царски генерали, държали ги като заложници и накрая ги убили по особено жесток начин с тъпи брадви и мотики.

Поучено от примера на радковци, преди победоносните сражения срещу руските окупатори в Добруджа през 1916-1917 г., правителството уволнило от Българската армия или преместило на незначителни дължности всички офицери-русофили.

Слава Богу, че Радев навреме се освети като руски агент.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional