Оформя се патриотарско-полицейска коалиция

ГЕРБ е на път да сътвори поредния си гаф: този път драматично демаскиращ реалната политическа идентичност на тази партия – и трудно поправим както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план. Става дума за идеята на Бойко Борисов да подкрепи искането на “Атака” за национален референдум – за това дали новините на турски език по националната телевизия да бъдат спряни или не. Премиерът даде израз на тази идея не как да е – а на специална съвместна конференция с Волен Сидеров.

Идеята на първо място е откровено глупава – най-малкото защото звучи комично дребнаво и направо малоумно като тема за третия в историята на България национален референдум – на фона на предишните две допитвания до народа – въпреки че също като тях е способна да породи големи бели.

Нека само припомним, че предишните два национални референдума бяха следните: през 1946 г., когато под щиковете на окупиралата страната ни съветска армия монархията беше отменена и България стана република – и през 1971 г., когато народът целукупно гласува новата Конституция с нейния член Първи, регламентиращ абсолютната и безалтернативна власт на БКП. (От което между впрочем следва, че до този момент референдума се е използвал изключително за целите на политическата манипулация – сега, изглежда, се търси продължение на тази традиция, но по несравнимо по-нищожен повод.)

И на този фон днес, четиридесет години по-късно, да се прави национален референдум за някакви си новини по телевизията е – меко казано – смешно. Нека припомним, че става дума за десет минутни новини, излъчвани в 16.10 часа – които се гледат от 0,9% от българскотко население. И които управляващите могат да спрат още утре – ако наистина това е целта на занятието: с гласуване в парламента или просто с решение на СЕМ.  

Не по-малко смешни са аргументите, с които се защитава това искане. Според Бойко Борисов преди това решение са "водени много внимателни и задълбочени разговори, защото сферата е много деликатна и тя не трябва да бъде използвана за политически цели". “Атака” и внимателни, задълбочени разговори?! Просто няма как да се водят такива с партия, която крепи своята популярност върху първосигнални реакции и етническа ненавист.

Пак според премиера “референдумът е най-демократичният начин да се определи общественото мнение, само така можем да бъдем абсолютно сигурни в желанието на българския народ”. Как ли се потвърждава това правило от предишните два референдума – и дали то остава морално валидно, когато мнозинството решава правата на едно исторически уязвимо малцинство – каквото са българските турци? Да не говорим за още по-абсрудните аргументи, изтъквани от Волен Сидеров: че “новините на турски език са с почти нулева гледаемост и е скъпо да се поддържа такава емисия”. За негово сведение референдума ще струва към 18 милиона – и е скъп инструмент, много по-скъп от въпросните новини.

Същото лицемерно тесногръдие личи в най-основния му аргумент: “в медиите на държавна издръжка трябва да се използва само официалният език”. В Унгария има всичко на всичко десетина хиляди българи – но това не им пречи да имат статут на национално малцинство – и да издават списание на български – с пари от унгарската държава.

И още: езикът на глухонемите официален език ли е? Ако не е – то защо се предават новини, съпровождани с неговите знаци. Отговорът е очевиден – защото само така може да бъде спазено едно от човешките права на глухонемите – правото да бъдат информирани. Защо тогава това право трябва да бъде отказвано на българските турци – след като се знае, че много от тях просто не знаят български? По-добре ли ще бъде за интеграцията им като български граждани, ако вместо от българските, се информират от турските телевизии?

Проблемът е, че както по всичко личи, човешките права на малцинствата и интеграцията им в българското общество са последна грижа за Бойко Борисов. По-важното е да бъде отместено вниманието на българите от икономическата криза и свързаните с нея недоимъци, за да не подяждат те доверието в управляващия кабинет – което, видно от последните социологически проучвания, вече почва да ерозира. Това може да стане само като се намери широкомащабен, насилен с възможности за разгръщане на негативните емоции дебат, разположен встрани от злободневните, съврзани с кризата теми – за да бъдат изразходвани там тези негативни емоции, да не се стоварят върху управляващите.

Най-лесният начин е развихрянето на националистическа истерия – и най-опасният. Справка – начинът, по който пропадна една съседна нам федеративна държава.

Друг един мотив бе подсказан от самия Бойко Борисов, който на същата пресконференция разказа колко много се забавлявал с версиите за сближаване между ГЕРБ и ДПС. Очевидно той разглежда подкрепата за референдума като доказателство, че въпреки недосегаемостта на Доган и оставените на спокойствие негови министри, от чиито гардероби никакви скелети не бяха извадени, той не е забравил предизборните си обещания да ликвидира всички властови ресурси на ДПС. Факт е обаче, че прави точно обратното – няма по-голям подарък за Доган – и по-голям принос за политическата му реабилитация, от провеждането на един такъв референдум. Той от една страна ще припомни ролята му на монополен пазител на етническия мир – а от друга ще бетонира за години неговия електорат и ще гарантира чисто етническото му гласуване – защото ще подбуди страховите рефлекси у българските турци – и ще ги накара да повярват на основната теза на ДПС – че техните права са перманентно застрашени.

И накрая третият – може би най-реален мотив за тази – повтарям – безмерна глупост на Бойко Борисов: той се нуждае от твърд политически партньор, на чиято подкрепа може при всички положения да разчита – за да парира опитите на традиционната десница да играе ролята на коректив при неговото управление. И – изглежда – е намерил такъв в лицето на Волен Сидеров. При гласуванията в парламента все по-ясно се очертава един по-различен, но и по-неприятен облик на негласната управляваща коалиция – която може да бъде определена като полицейско-патриотарска.

Ключови гласувания намерения потвърждават тази хипотеза – след като ГЕРБ внесе поредния законопроект, разрешаващ на МВР да подслушва както си иска и когото си поиска, се оказа, че той ще бъде гласуван заедно с “Атака” – всички останали са против. Сега пак заедно с “Атака” се тръгва към национален референдум – което предполага и съешаване на електоратите на тези две партии – тъй като трябва да се съберат 500 000 подписа от съвместен инициативен комитет, за да бъде гарантирано провеждането на въпросния референдум. Няма отговор на въпроса как изглежда всичко това в очите на ЕС – и особено на ЕНП, която разглежда ГЕРБ като стратегически партньор – и що за десни са тези десни, които откровено влизат в тясно сътрудничество с крайни националисти.

Трябва ли да припомним, че когато на последните президентски избори се провеждаше тъй желания от Георги Първанов балотаж с Волен Сидеров, тъкмо ЕНП призова десните партии да гласуват за досегашния президент – нищо, че е от БСП, нищо, че е Гоце. Какво ли ще кажат сега – когато тяхната партия влиза в очевидна коалиция със същия Волен Сидеров?