Прокуратурата става адвокатура

С писмо до Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, ДСБ настоя за конфискация на един от имотите, известни като неявна собственост на Доган – луксозният хотел "Каза Домини" в Рибарица. Грешка – вместо това трябваше да бъде поискана оставката на главния прокурор Борис Велчев.

Разбира се, не е лошо да се подхваща чат-пат темата Доган, че при тоталното мълчание на Бойко Борисов относно това силно обговаряно преди изборите име, хората могат и да забравят, че съществува такъв човек. При липсата на правосъдие и политическа воля обаче подобно споменаване би могло да има само рекламни цели; би могло да бъде отбиване на номера и виртуално отмиване на срама. Кой знае – може и така да са се разбрали Командирът и Генералът: първият да лае по депесарския керван, а вторият дипломатично да си трае – зер президентски избори идат, знае ли човек…

Проблемът е в пълната безнадеждност на това иначе справедливо искане. И в усещането, че то се прави проформа – без шансове да бъде реализирано. Не че законът пречи – напротив, тъкмо законните основания да се размърда комисията Кушлев вече са налице. За да предприеме същата конфискация на придобито с престъпна дейност имущество, трябва да има вляздла в сила присъда срещу съответното лице; а също и престъпна дейност, която да предполага натрупване на ресурси, съотвестващи на евентуалната конфискация.

В случая всичко това е налице: престъпника, престъпната дейност, присъдата. Ала въпросът, който следва от тази наличност, е – и какво от това? Защото, ако престъпника и престъпната дейност са си съвсем реални, то присъдата е не само и просто символична – тя е гротесково несъответна, е поредната подигравка с българското правосъдие – и поредното издевателство над чувството ни за справедливост.

Ще кажете – ама как тъй не сме чули, че прокуратурата е успяла да реализира присъда над публично интересно лице – тя обикновено ни проглушава ушите с такива подвизи. Да, този път не ни е проглушила ушите, а е гледала всичко да мине и замине някак си в голямата държавна шумотевица около Брюкселските скандали. Има причина за това несвойствено за институцията смълчаване – бих я определил като гузност, ако имах поне нищожните доказателства, че ведомството на Велчев е способно да изпитва подобни чувства.

Не, не е способно – и фактите го доказват. Пернишкият окръжен съд осъди Арвен Хавальов – едно от многото подставени лица на Доган и формален собственик на “Каза Домини”, на три години условно и десет хиляди лева глоба. Тази присъда според съда е съответстваща на следната престъпна дейност: стотици фиктивни сделки, свързани с източване на ДДС; регистриране на фантомна фирма на чуждо име и с фалшиви документи за самоличност; водене на фалшиво счетоводство; данъчни и документни измами.

Най-големият парадокс обаче е не толкова смехотворната присъда, колкото позицията на прокуратурата по процеса. Пред в. “Сега” окръжният прокурор на Перник Пламен Найденов, който наблюдавал делото, бил обяснил, че няма да протестира присъдата, защото е пледирал за нея.

С други думи: държавното обвинение, което по закон и по Конституция е призвано да защитава интересите на държавата, пледира не за спазване на закона, а за неговото погазване в полза на абсурдно мека присъда! Някак си бавно и неусетно прокуратурата е започнала да се превръща в адвокатура, започнала е не да преследва, а да брани престъпниците – и може би някой ден и Борис Велчев ще има основания да каже като своя предшественик: “никой в престъпния свят няма да каже и една лоша дума за мене”.

В свой редакционен коментар журналистите от “Дневник” са се погрижили да посочат какви реални присъди според българския Наказателен кодекс се полагат за стореното от Хавальов. Ето техните изводи:

– за укриване на данъчни задължения в особено големи размери (какъвто е случаят на Хавальов - 450 097,41 лв.), наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния

– за използване на чужди документи за самоличност - лишаване от свобода до две години или с пробация, или глоба от 100 до 300 лв.

 - за документна измама - лишаване от свобода до осем години, а ако придобитото имущество е в големи размери - лишаване от свобода от три до 15 години

- за данъчна измама - лишаване от свобода от две до осем години и глоба от 1000 до 5000 лв.

Можем само да допълним: придобитото съвсем очевидно е в особено големи размери. Можете да го видите на снимката.

И всичко това става на фона на поредните клетви на Борис Велчев за това как трябва да му дадем година само, за да... и тъй нататък. На фона на задушевните му разговори с Бойко Борисов и заклинания от рода на “Почнахме ги!”

На същия не трябва да му се дава година. Не трябва да му се дава и един ден даже – след като подобно прокурорско безобразие минава не само без санкция, но даже и без коментар от негова страна. Трябва просто да му се посочи вратата – ама няма кой да го направи – като се има предвид наглия – в пълния смисъл на тази дума – състав на Висшия Съдебен Съвет.

Правосъдната министърка като че ли имаше намерение да направи нужното, тъй че тези “нагли” да бъдат сменени? Вятър – вместо това предпочете да стане за смях с обясненията си за юридическата невинност на Румяна Желева.

Генералът на народа нали се пенеше, че ще разпертушини всякакви корупции и всякакви обръчи от фирми? Вятър – Доган продължава да си върти обръчите около кръста като ханъма, играеща кючек.

А главният прокурор тихо и кротичко си брадясва, мръкна и проси доверие: преди шест месеца, сега една година, после може би две – тъкмо да му стигнат до края на мандата. Но ще си остане главен прокурор, каквито и съдебни безобразия да се случват в страната ни – точно както и Пернишкия университет ще си остане университет. Сетете се защо. Ами защото прокурорът е бивш съветник на Първанов, който пък е от Сирищник, Пернишко – ето защо!