1 февруари

През 1901 г. на този ден е роден Кларк Гейбъл. Не можем да му пожелаем да е жив и здрав, тъй като вече е покойник и ще прозвучи цинично. Без да омаловажавам приноса му в киното, признавам, че повече ме интригува Бъстър Кийътън. Той е роден през 1895 г., а умира на 1 февруари през 1966 г. Комикът с тъжно лице, който накара цяла сюрия полицаи да го гонят. Чарли Чаплин изглеждаше трогателно хитроват, невинен и наивен, докато Бъстър имаше маска на тъжен и безстрастен клоун. Но пък ефектът не отстъпваше на този, който мистър Чаплин произвеждаше. Поне за мене. Всичко е индивидуално, разбира се.

С какво ме привлича повече Бъстър Кийтън от Кларк Гейбъл. Кларк почти „натрапва” своя чар, тържествено бушува из „Отнесени от вихъра”. Щатен разбивач на женски сърца. Неотменен като абонамент за вестник. Сигурен в себе си, бавно, неотклонно и властно покорява Скарлет. Уверен е в мачисткото си излъчване. Имиджът му не търпи отказ. Има нещо досадно в това.

Бъстър изглежда като човек, който не е изтеглил силна карта. Не държи козове. Наивен и добронамерен, несръчен и трогателен.  Впечатлява с уменията си на гимнастик, дребен и подвижен е. Каменната му физиономия е негова запазена марка. С нея посреща събитията и ситуациите, независимо дали са благоприятни за него. Въпреки това успява да е изразителен и красноречив. Нищо, че не се усмихва лъстиво и не гледа с влажен и премрежен поглед. Бъстър Кийтън не е сладникав. Поне за мене е актьор тип „evergreen”.

Винаги и навсякъде е имало и ще има такъв тип хора, не само сред актьорското съсловие. Необсебващи, създаващи и следващи собствен стил. Без претенция да са непременно неотразими. Повече ми допадат такива хора. Внушават ми по-голямо доверие от всеобщите любимци и герои, защото не се носят уютно по течението на масовия вкус. Не държат да се оглеждат във витрината на общата възхита.

Джером Джером има един разказ за вечнозелените хора. Това са хората, на които може винаги и по всяко време да се разчита. Те не се натрапват, нито тръбят какви приятели са. Не напомнят кога са ти помогнали. Просто го правят, когато почувстват, че трябва да го направят. Те са вечнозелени и последователни. Думата им не е от ден до пладне. Те не са декларативни и ефектни. Те са само полезни.

Преди броени дни почина Джеръм Селинджър. Спасители има не само в ръжта. Навсякъде може да ги има. При нужда те тихо ще протегнат ръка. Никога няма да изтъкнат, че са безалтернативни. Те правят каквото трябва, без да очакват награда и благодарност. Не просят умиление и клетви за вярност. Обичта на подобни хора е по-надеждна и искрена.

Откъде тръгнахме и докъде стигнахме. Не ангажирам никого с впечатленията си. Не правя някакви обобщения. Само си мисля и различни аналогии сами се сглобяват из главата ми. Нещо като внезапен пъзел, който не си търсил съзнателно да сглобиш. Той просто се явява - тъй както слънчев лъч близва лицето ти през мразовит зимен ден.