Борисов и Първанов – голямото договаряне

Едвин Сугарев

Ето как започва една днешна българска новина: “Президентът Георги Първанов се договори с премиера Бойко Борисов да наложи вето на промените в закона за отбраната и въоръжените сили и в закона за митингите и манифестациите.”

Тази новина е абсурд. По-точно: би била абсурд в която и да е нормална страна, която уважава разделението на властите и регламентираното от Конституцията й разпределение на ролите между изпълнителната, законодателната и президентската власт.

Не може премиерът да се договаря с президента за това той да наложи вето върху закон, внесен от собственото му правителство. Ако премиерът е недоволен, той просто го оттегля. Ако е се е заблеял някъде и не е видял какви са я свършили депутатите от неговото мнозинство, просто ги инструктира да променят неудобните текстове или да се въздържат при гласуването – така че същите да отпаднат. Но не отива при президента да договаря вето.

Такова отиване де факто означава, че държавата се ръководи от държавния глава, а не от министър-председателя. И че България тихомълком се е трансформирала от парламентарна в президентска република.

Последното между впрочем не е чак дотам невероятно – въпреки че според Конституцията президентът има само представителни функции. Съвсем наскоро Първанов си присвои и функциите на главен редактор на републиката, като оповести публично, че често редактира изказванията на българския премиер. Въпреки че това негово изявление беше и скандално, и обидно – тъй като предполага хипотезата, че министър-председателя не знае какви ги плямпа и някой трябва да опекунства над него – то не беше опровергано по никакъв начин от потърпевшия.

Президентско-премиерското договаряне означава и още нещо: че премиерът бламира и прави за смях собствените си министри – разобличавайки ги, че следват законодателна стратегия, с която той не е съгласен. В случая са бламирани бившият министър на отбраната (и настоящ външен министър) Николай Младенов и настоящия такъв – Аню Ангелов. Не е известно те да са реагирали по някакъв начин. В нормалните страни всеки министър би възприел подобно “недоразумение” като накърняване на личното достойнство и би подал оставка. В България никой не очаква това да се случи. Не и в ГЕРБ, където очевидно критерии за подобно достойнство не съществуват.

Но може би е редно да се опитаме да намерим някакво реално оправдание за договарянето между Борисов и Първанов – може би президентското вето е насъщно, тъй като засяга пряко националния интерес? Не. Засяга определени интереси, но не националните. Засяга тези на президента Първанов. Придава плът на неговата чисто формална функция като върховен главнокомандващ. И запазва двувластието в армията – при което началник-щаба на армията е подчинен едновременно на военния министър и на президента.

Договореното между президента и премиера вето хвърля на вятъра усилията на няколко поредни екипа в МО, насочени към тъй наречения “интегриран модел”, чиято цел беше да се избегне това именно двувластие, обрекло армията на непълноценни и противоречиви реформи. Сега това то е отново на дневен ред – тъй като се запазва текстът, според който “началникът на отбраната” е подчинен освен на своя министър и на президента. Защото – както посочва самият Първанов – "няма друг механизъм, чрез който върховният главнокомандващ да реализира тази своя функция".

До какви драматични последици може да доведе липсата на яснота за това кому по-точно се подчинява началник-щаба на армията – това едва ли е нужно да се обяснява. Известно е от не тъй далечната българска история.

Тогава на какво се дължи странното поведение на Бойко Борисов по повод президентското вето – и още по-странната липса на колебания в неговата решимост да подкрепя президента, бламирайки собствените си министри? Няма нужда да си блъскаме главите – той си го е казал сам. Ето неговата аргументация: не трябвало да се отнемат правомощия от държавния глава, тъй като "един ден ГЕРБ може да има свой президент". Просто и ясно. Остава само да се добави, че договарящите се могат просто да си разменят местата – и един ден освен свой президент, ГЕРБ да получи в наследство от това договаряне и свой Първанов. При което позициите ни в ЕС ще бъдат неоспорими – освен като троянски кон на Русия и като най-корумпираната държава, ще вземем и приза за най-скудоумната такава.

Изглежда смешно, но не е. Защото тези “договаряния” крият в себе си ядката на поредното голямо българско разочарование. Ще се окаже, че какъвто ни били и тиранинът, и царят, такъв ни е бил и техния бодигард.

Нека видим само с какъв политически знак е натоварен този пореден финт на Бойко Борисов – сиреч кой ще подкрепи президентското вето, бастисващо внесения от неговото правителство законопроект. Против него вече се обяви ДСБ, реакцията на СДС най-вероятно ще бъде същата. Но Синята коалиция не е част от управляващото мнозинство – колкото и нейните лидери да си представят себе си в подобна роля.

В своето възражение те най-вероятно ще останат сами: Волен Сидеров, обсипвал някага своя съперник за президентския пост с не особено благоприлични думи, най-вероятно послушно ще подкрепи неговото вето. Същото ще бъде подкрепено от депутатите от ГЕРБ – макар и с някакви приглушени мърморения.

Излишно е да се казва, че същата позиция ще остояват и БСП, и ДПС. Тъй че това гласуване е символично – то много ясно показва състава на новото парламентарно мнозинство, което потайно и полека се е формирало само няколко месеца след последните парламентарни избори, на които българските избиратели гласуваха именно против БСП и ДПС, както и против всякакви задкулисни договаряния и сметкаджийски коалиции.

Плюс това можем да очертаем със сигурност и новото институционално мнозинство: изпълнителната плюс законодателната плюс президентската плюс съдебната власт. Да, да – плюс съдебната, защото Бойко Борисов успя междувременно да се срещне и с ВСС, като след срещата наложи мораториум върху нападките срещу съдебната власт – с което бламира най-вярната си сянка – Цветан Цветанов. Трябва ли да припомняме, че това е същият онзи ВСС, който се оказа подвластен на черничкия Красьо с ланците – и който министърката на правосъдието се канеше да разтури, преди да бъде безнадеждно компрометирана с наложената й отгоре защита на неспасяемата Румяна Желева? Не трябва.

Останаха ли още власти? А, да – тъй наречената четвърта власт – медиите. Ами те са си изначално негови. Вгледайте се в първите страници на вестниците, вижте кой ви гледа оттам – и ще се убедите в това.

Излишно е да се взираме в политическата сцена – маските паднаха, а съдбата ни за пореден път бе договорена зад кулисите. “Десният” генерал на народа май ще се окаже ляв – и със сигурност ще бъде по-сговорчив и по-коалиционно всеяден, отколкото на пръв поглед изглеждаше. Защо не – така ще му е по-лесно и по-удобно. А някогашният предизборен клип на БСП може да бъде модифициран: “Гласувате за Борисов – получавате Гоце.”

Автор: toross.blog.bg

4 Февруари 2010 18:35:53

Ще пиша на Бойко Борисов – Писмо № 1

В средата на 80-те години имаше режим на тока. Първом два часа има, два няма, а по едно време в Пловдив решиха „дискотеката” да стане през четири саата. Не можеш ни филм да изгледаш, ни пералнята да включиш, ни риба да изпържиш. Остава да се напиваш в тъмното или да правиш секс, но в Кършияка започна представление.

Угасне ли електриката около 8 вечерта и на втория етаж в съседния блок на терасата излизаше мъж и държеше реч. Започваше задължително с: „Ще пиша на Политбюро на ЦК на БКП и лично до др. Живков. Това не е живот на тъмно. Защо в други градове режимът е два на два, а в Пловдив цетири на четири? Това сериозна партийна организация ли е в града?! Как може такова нещо! Ще пиша за безобразието. Само другарите в София са спасението.” И продължаваше речта в този контекст около половин час. Всяка вечер, по едно и също време. Речта на другаря Витан Стоев /така се казваше агитатора/ стана квартална атракция и понякога съседите му се включваха и подхвърляха нови теми, а задоволените домакини се кикотеха на воля. Да, но една прекрасна септемврийска вечер реч нямаше. Бай Витан го посетили някакви органи и го прибрали, защото „нарушавал спокойствието на свободните граждани”. Жена му разправяше, че го придружили цивилни с дълги шлифери и лека кола „Жигули”, но обещали да го върнат след съответната санкция по Указа за дребно хулиганство. Ама не го върнаха ни същата вечер, ни следващата. На третия – четвъртия ден се разбра, че „Другарят Витан Стоев, живущ на бул. „Дунав”, №2; втори етаж, ап. № .. . е настанен в психиатрично отделение за лечение с диагноза тежка шизофрения и т.н.” Пазя още бележката, която връчили на жена му леля Стефка, която ме подбра за компания. Разрешили и` свиждане. Посетихме „съответното заведение”, но човекът си беше съвсем нормален и напълно с всичкия си. Даже се шегуваше, че луди били „онези” дето го прибрали и лекарят, който се грижел за психичното му здраве. Пуснаха го след седмица-две, ошамарили го, подписал предупреждение, че няма да пише и тревожи членовете на Политбюро, защото имало „обективни трудности в реализирането на решенията на еди-кой си конгрес на БКП”. Така спря една атракция за съкварталците, а на бай Витан му остана прякора „оратора”, но пък мине се не мине време и го посещаваха някакви важни другари да му напомнят за прегрешенията, които извършил срещу пловдивската партийна организация. Дори Панталей Пачов се заинтересувал за героя. Ако не вярвате – бай Витан си е жив и здрав и днес, съвсем нормален, но още си го е страх да не започне режим на тока.

Защо разказвам историята ли? И аз реших да пиша на държавното ръководство за „некои проблеми”, които ме вълнуват издълбоко, да посоча как да се решат, да посъветвам и посоча „правилната линия”. Само че аз ще пиша само и единствено на г-н Бойко Борисов, защото той е и премиер, и водител на народа, и шеф на управляващата партия, демек и ЦК, и Политбюро и др. Живков взети заедно. На кой друг да разчитаме? На Цецка Цачева или Искра Фидосова ли? На Изпълкома на Герб? Айде, моля! Разчитам и вярвам само на Борисов. И ще пиша за неуредиците само и единствено на него. Разчитам и на вас, драги блогъри, да давате съвети или да препращате писмата, където решите. С общи усилия ще постигнем по-добър ефект, ако ви харесват предложенията ми, разбира се. И се надявам, че няма да извикате като за бай Витан „съответните органи” или ония с белите престилки. Ето го и първото писмо:

„ Г-н Премиер,

Бойко,

Тези дни гледам с Вашия приятел Гоце-Президента правите семинар за излизане от финансовата криза. С една дума – откъде да се земат „финасови ресурси” за закърпване на положението в държавата. Тъй ами, той само Гоце що пари потроши да ходи чак до Австралия и Сингапур, на всичко отгоре изпотрепа сума защитени козли-архари из пущинаците на Средна Азия, а сега се загрижил за народната пара. А харчи за пушки и патрони, а? В родното Сирищник само на лов е ходил, ама то комунист срам има ли?!

И аз се тревожа по темата, защото с чиста съвест фърлих бюлетина за Герб на изборите, а жена ми даже на два митинга ходи и донесе картичка с вашия подпис. Лично. На Античния театър при откриването на кампанията бяхме и със синовете. Ожалих те тогава за тази контузия в глезена, ама пък Преслава Мръвкова и Томата ни разсеяха тъжните мисли с песни и призиви. Искам да кажа, че и аз съм загрижен за излизането от финансовата криза. Г-жа Менда Стоянова нали ми е мажоритарка, шеф на финансовата комисия е, как да не се загрижа на паричните девизи на България? Повече от Гоце Първанов с алаброса съм загрижен.

Ще знаеш, Бойко, че България има пари не само да се справи с кризата, ами Симеон Дянков веднага да свали ДДС-то на 18% и да освободи Черепа Божков от всякакви хазартни данъци. Може и за пенсията на тъщата да помисли, че тя се жали – „То`а Тотю Младенов нищо не прави за нас.” И е права, да ти кажа, ама – криза е ...

Откъде тия пари ли? Чудя се защо никой не се зае с парите на комунистическата Държавна сигурност и нейните фирми! Журналистът Христо Христов скоро Ви подари последната си книга, където е изброил повече от 400 задгранични фирми, създадени от ДС до 1989 г. и горе-долу „акумулирали” в сметките си 15-20 милиарда долара, а през 1991 г. моят приятел Митко Луджев драсна един доклад и оцени изчезналите пари на около 12 млрд. За ония години това бе бюджета на държавата, а сега, ако сложим и лихвите, то става страшна работа, г-н Премиер. Страшна!!! Много пари, много нещо!

Те и другарите взеха да се кахърят за парите на ДС-то. В „Шок” Григор Стоичков реве като флекс – „Аз не бях като даваха куфарчетата”, а Йордан Йотов направо ги натопи – „На други другари избраха да им дадат милионите.” Сашо Лилов и той проплака: „Луканов и Дойнов препраха парите на партията чрез ДС.” Щом комунистите се топят да знаеш, че ги има тези пари някъде.

И ако имаш добра воля, малко силици в мишците и желание много лесно ще разберем къде са кинтите на комунистите. Айде да не са всичките милиарди, но половината да са ще цъфнем, че и вържем. Фиксирай се Бойко върху този мазничък комуняга и приятел на Гоце Президента Ивайло Калфин. Той е разковничето за излизане от кризата. Сигурно е.

Че се издъни Румито Желева, издъни се. И ти го призна, но пък Цецка още в Брюксел се опъна – „Желева се представи блестящо и повече от убедително”. То, тя откъде да ги знае тези тънки работи – Аденски залив, умерени талибани, изнасилвания в Конго, публичен регистър на фирми?... Тук е разковничето. В регистъра на фирмите. Антония Фарма на царя Симеон, кадет Рилски слугинята извади някаква забравена фирма на Румито. Май „Глобал консулт” се казваше. Голяма работа, можеше всичко да отмине, ако само до нея бе проблема, нали и Барозу вика „Не закачайте Желева, всико е изрядно с тази фирма, не са нарушени законите на съюза”.

Да де, ама оня ден се обади това кюрпе Ивайло Калфин и направо в центъра на Европа изрева: „Желева управлява фирма, основана от бившата комунистическа Държавна сигурност. Става въпрос за регистрираната през 1988 г. във Вадуц, Лихтенщайн - ETCO EUROPEAN TRADING ESTABLISHMENT, която според тамошния регистър е все още действаща. Тя се представлява от адвоката Иво Бек, но за неин основател се сочи Георги Найденов, бивш шеф на "Тексим банк" от времето на Живков.
Връзката с управляваната от Желева фирма е през друго българско дружество - "Етко-Дунавия", което до 2002 г. е било съсобственик на "Етко-Шнайдерс" заедно с "НИФ ТРУД". "ЕТКО-ДУНАВИЯ" е регистрирана през 1990 г. като филиал на лихтенщайнската фирма "ЕТКО ЮРОПИЪН ТРЕЙДИНГ ЕСТАБЛИШМЪНТ". Според публикациите разрешението за регистрация на филиала е дадено от Министерството на икономиката и планирането в Заповед N°28 от 26.07.1989 г.”

Цитирам го тоя станишев министър и сегашен евродепутат точно – казал го за EurActiv, а тук мотамо го повториха от „Дневник” до „Медиапул”. Извадиха и документи. Тука е скрита тайната. Тоя Калфин знае всичко за фирмите на Държавна сигурност, за парите, трансферите, „Тексим” и „Кинтекс”. Всичко! Или са му казали каквото трябва щом ни бастисва така в Европата. Този бивш съветник на Гоце-Президента ще е разковничето. Отворили са го дъртите комунисти, да знаеш.

И тук трябва да се намесиш решително и безкомпромисно. Извикай го, Бойко, на личен разговор. На четири очи. Както другия дебелак, Тагарински, така го извикай – изтимаро и си поговори изтънко с Калфин. Може и в премиерския кабинет да го поканиш, но осигури Цецо Цветанов и Фидосова да подпират вратата. В твоя кабинет има стая за почивка, дето дремеше Симеон като се умори да гледа снимки на родата /той друго и не правеше/. Та, в тая стаичка го покани да не се чува много-много. Той ще дойде Калфин, защото комунистите обичат да заговорничат на ушенце./В Северна България кюския викат на дебела тояга, сопа, ама задължително неокастрена, т.е. дряновица с тръните по нея. Иначе е турска думата, да знаеш, де/ Та си приготви една кюския, ама по-ячка, по-здрава. Като влезе евродепутата-комунист само веднъж го попитай дали ще разкаже за фирмите и парите на БКП. Като откаже и се опъне като Славчо Трънски на разпит вади кюстията и почвай! Бой, бой, бой! Безмилосно, жестоко и методично налагай мазния му задник. Направи му дирника на втасал самун и тоя ще пропее като Софи Маринова. Ще разкаже и за фирмите, и за парите и за куфарчетата. Ще диктува и банковите сметки. Ако тръгне да бяга ли? Нали пред вратата имаш отцепка. Цецо ще извади патлака, а Фидосова като легне пред портата не мож никой да я мръдне. И пак почвай – бой, бой, бой с кюскията да не си изморяваш ръцете. Калфин какъвто е нежен ще се предаде рано-рано. Те всички около Станишев са нежни души, да знаеш. Накарай го и да пише – тая фирма толкова пари е отмъкнала, другата – толкова, третата – тя по интернационална линия е действала, по коминтерновска и т.н. После пращай Дянков да събира инкасото. Може да му пуснеш две-три от твоите момчета за охрана.

Бъди сигурен, че такова извънредно законодателство ще се приеме от народа с радост и надежда. Пък ще им вземеш страха и на калфиновите колеги. Като видят как е пребит ще пропеят и те. Ти как си мислиш, Станишката дали ще издържи на боя?! Той с Азер Меликов не обича да се бие, там действат други нестандартни правила, но може да накараш Искрето Фидосова или Марето Мисса/Капон/ да му рипнат два пъти на пищялите. Ще изрецитира де що знае, даже на татко си фирмите ще разкрие без да се замисли, независимо че са дълбоко законспирирани.

И от мен да го знаеш – не натиснеш ли главата на комуниста в блатото, докато спре да бълбука, спасение няма от тях. Като гущерите са – опашките /пакостите/ пак им поникват. То за гущерите и опашките Илийката Павлов бе направо класик. Прочети го пак и ще се убедиш.

Пробвай г-н Премиер с Ивайло Калфин и ще видиш ефекта, после подкарай и другите от БСП-то /без Румен Петков, защото той си е все пиян и нищо няма да усети/. В такава тежка световна криза само нестандартните мерки дават ефект!

Останете си със здраве и извинявайте за длъжкото писмо, но за начало – така е. Ще пиша скоро пак, че иначе няма никаква надежда, сал вие ни останахте!

27 януарий, того;

Пловдив

Христо Марков – ваш поданник

и гласоподавател „