2 февруари

В ранните часове на днешния ден през 1945 г. са екзекутирани български политици, военни, интелектуалци. На „Алабинска” пред входа на Съдебната палата са подредени шест камиона, в които качват жертвите. На охраняващите е дадена заповед да убиват всеки, който се осмели да протестира. На Иван Батембергски - депутат, счупват с приклад черепа, защото вика за помощ. Тодор Кожухаров - бивш министър, инвалид от войната, върви с бастун към един от камионите извиква: „Не трябва да плачем за нас, а за България.” След което запява „Шуми Марица”. Убит е с удар от револвер.

Камионите са вече пълни. Потеглят в колона към гробищата. Спират пред широки ями, изровени от падналите бомби. Бутат хората на малки групи да слязат долу в ямите. Няма строени въоръжени за разстрел. Стоят само двама с автомати. Убиват жертвите една по една. Проф. Александър Станишев (не е роднина на бившия министър-председател) - министър на вътрешните работи и на здравето и световно известен лекар-хирург, констатира смъртта на всеки. Когато остава последният жив, застрелват и него.

Зариват ямите с изсипана от камиони сгурия. Но слухът за станалото плъзва из София. Близки на убитите носят цвета и палят свещи. За да им попречат, превръщат мястото в сметище.

Планомерно и последователно превърнаха в сметище цялата държава.

За по-малко от една година след 9 септември 1944 („най-значимото събитие в България за миналия век”) от т.нар. „Народен съд” са произнесени и изпълнени около 3000 смъртни присъди.

В началото на Нюрнбергския процес председателят на съда го определя като уникален. Подчертава огромното му значение за всички хора по света. Набляга на огромната отговорност, която поема съдийският състав, за да изпълни добросъвестно към дълга си. Да го изпълни безпристрастно и в съответствие с принципите на правото и справедливостта. Издадените смъртни присъди от този процес са 11 или 12.