3 февруари

Силвия Белева

На този ден през 1754 г. търговци от Санкт Петербург и Москва подаряват на императрица Елисавета 76-каратов диамант. Този мил жест е дребна благодарност за митническите облекчения, които благата государка налага в Русия. Хазната може да не набъбне, но владетелката си има брошка. Ето как филантропията става заразителна и прихватничава като манталитет. Тя вирее успешно и векове по-късно. И у нас избуя, че почвата е благодатна. На когото трябва - нещо срещу нещо. „Просто и логично”, както казал поетът.

В Швейцария пък през 1815 г. започва промишлено производство на кашкавал. В една балканска държава към 130 години по-късно храбри народни чада посещаваха произволно избрани мандри. После чужди щикове им връчиха „свободата” и те зауправляваха държавата. Зауправляваха я като мандра. Изгребваха я, фалираха я, взимаха заеми, обявяваха мораториум върху външния дълг. Те са още тук. Имат големи лъжици. Имат и апетит. Неутолим апетит. Искат да им работим за апетита и днес. Говорят ни убедително и приспивно от своите телевизии и вестници, поучават ни. Казват ни кое е хубаво и кое - не. Да не вземем да се объркаме. Грижливи са. Обичат ни.

В тази връзка се сещам за един виц. Девойка отива при попа за съвет. Имало двама кандидати за ръката й. Единият бил крадец, а другият - изнасилвач. „Кого да избера?” - запитала тя. „Пред труден избор си изправена, дъще. Ще взема да се консултирам с господ бог.” - рекъл той и временно се оттеглил. Попадията, обаче, чула и рекла: „Дъще, не знам какво ще рече господ, но аз едно ще ти река. Предпочитам десет пъти да ме изнасилят, отколкото веднъж да ме оберат.”

Нас си ни обират перманентно. Като абонирани сме си. На три поредни парламентарни избори вече ни изнасилват освен това. На нас ни харесва, обаче. Ето сега и най-десният сред десните почти е дръпнал завеската и крачи към легълцата ни. Ние лягаме преди него. Да му стоплим креватчето.

Ние ще се оженим и за двамата от вица. Как да обидим единия само. Ние сме учтиви.

През 1916 г. при пожар изгаря канадския парламент в Отава. Не се посочват данни да е станало с умисъл.

Не на този ден през 1933 г. някой подпалва Райхстага.

В зората на демокрацията, пак не на този ден, някой подпали партийния дом на Партията и на държавата.