7 февруари

На този ден през 1922 г. Мария Склодовска-Кюри става член на Френската академия на науките. Какъв триумф трябва да е бил това за храбрата полякиня. През 1906 г. при нелеп инцидент тя губи своя съпруг и колега Пиер Кюри, но намира сили да продължи общия им път. Оттогава върви по него сама. По същия път по-късно поема голямата им дъщеря Ирен Жолио-Кюри, която печели Нобелова награда за химия през 1935 – година след смъртта на майка си. Малката дъщеря – Ев Кюри става писателка.

Пример за безкористност, Мария Кюри съзнателно не патентова процеса на отделяне на радий, за да го остави достъпен за останалите учени и да насърчи развитието на любимата си наука. Това е посвещение. Но не като сериала „Отдаденост”. Не съм сигурна точно в какво се изразява тази отдаденост във въпросния сериал – професионално или в личен план. Но в каквото и да е, самото заглавие е декларативно и дразнещо.

            Контрасти. Като си помисля каква част от българите знаят коя е Мария Склодовска-Кюри и подробности от сериала „Отдаденост”, почвам леко да се безпокоя. Защото, вероятно вторият вариант води уверено. Повод за тревога ми дадоха някои резултати от допитвания сред целокупния народ напоследък. Няма да ги припомням, че ще се разстроя. А има една много хубава книга за Мария и Пиер, за общата им мечта, за стремленията им. Това е красива любов между телата и мозъците им.

*

            През 1940 г. BBC открива редакция в България. На мнение съм, че твърде рано я закри. Не познаха, че са си изпълнили мисията.

*

            През 1992 г. в Маастрихт е подписан договорът, с който се създаде Европейският съюз. Години по-късно съюзът прие една държава, която го изненада (моля ударението да е на последната сричка). Да сме по-насърчителни - ще кажем, че тя, страната продължава с противоречивото си поведение. Вместо плавен завой обратно към Европа, наблюдаваме хаотични камшичести движения – все едно някой ни е подбрал с остен. Дали пък не е така. Сещам се как Вазовите герои си преведоха „Drang nach Osten” (Напред на изток, нем.). Преведоха си го като любезно обръщение към един от тях – „Драг наш Остен”. Става дума за Иванчо Остена.

Ръга ли ни някакъв остен към посоката, от която тръгнахме уж да се отдалечаваме? Драг ли ни е остенът?

*

            Включваме артилерията на статистиката. На този ден са родени:

-          Томас Мор (1478-1535) – политически деец и хуманист;

-          Чарлз Дикенс (1812-1870) – британски писател;

-          Неджмие Ходжа (1921) – албански политик.

*

Преминахме през някакви утопии, докато уж строяхме някакво развито или зряло общество. Процесът поне на думи беше съпътстван от големи очаквания. Мечтаехме за тях под различно мото. Понякога – дела, дела и само дела. Друг път – качество и ефективност, ефективност и качество. Стоп. Внезапно ме порази дълбокото прозрение на последното. Не значи ли това, че две плюс едно е равно на едно плюс две.

В момента чувствам просветление. Така трябва да се е чувствал Сидхарта, произнасяйки „ом-м-м-м”.

*

Настъпи време разделно. Така си е. Прилагателното към едно съществително (реотан) трябва да се смени. Не е албански той, уви.

*

Днес е редно да честитим деня на независимостта на Гренада.

Днес настъпи и новата година на плъха по китайския календар. Актуално животно за нашите географски ширини. Ние сме едни мишки.