Орел с ориз

 -   Г-н Борисов, от името на интелигенцията в Англия искаме да ви подарим тази картина.

-   Това орел ли е?

-   Да, това е "Атаката на орела". Смятаме, че вие сте този орел...

-   Ще ги сграбча ли?

-   Хайде!

Диалог  между българския премиер Бойко Борисов и възхитени от него българи, които му подаряват картина в българското посолство в Лондон – малко след като премиерът е поритал топка в импровизиран футболен мач със своите сънародници.

"Орел с ориз" - това беше един от лафовете на моето поколение – с него определяхме чудатите, невероятни, абсурдистки случки и жестове. Сетих се за него, когато прочетох информациите за триумфалното посрещане на Бойко Борисов в Лондон, където се е състоял горния диалог. Голяма блъсканица била, пишат кореспондентите. Голяма възхита и раздаване на автографи.

И все пак – кого по-точно се кани да “сграбчи” българския орел в своята атака? Може би комунягите? Имаше такова канене наистина. Дълго, приказливо канене. Имаше едри приказки и щедри медийни жестове.

Резултатът от всичко това е нулев, ноктите на орела сграбчиха само въздуха. Плюс още един, малко странен за един десен орел резултат – оказа се, че бившият председател на БСП и настоящ президент Георги Първанов, известен още като Гоце, се оказа пръв приятел и свещенна крава, в чиято чест може да бъде пожертван авторитета и на най-приближените до Бойко Борисов министри. И че премиерът като че ли е склонен да се възползва от съветите на бивши камунистически величия. Справка: Кольо Парамов.

Тъй че българският премиер сигурно правилно е разпознал какво е нарисувано на подарената му картина, само че подаряващите я родолюбиви българи неправилно са разчели кой стои пред тях. Не е той – не е атакуващия орел. Когато атакуват, орлите не приказват. Спускат се светкавично от небето и сграбчват плячката си – бързо и ефективно. този тук по-скоро говори, че ще я сграбчи. И не е орел в атака. По-скоро е орел с ориз.