ДС се опитва да скрие истината за банковото ограбване на България

Общността на бившите агенти на ДС очевидно не иска да излезе от анонимност и да се откаже от своята тайна власт – и за пореден път атакува Закона за досиетата.

В случая е използвано делото, водено от Стоян Сталев – бивш посланик в Германия и Турция и министър на външните работи в служебното правителство на Софиянски – пред Върховния административен съд срещу решението на комисията по досиетата, която в съответствие със закона е обявила неговата принадлежност към Второ главно управление на ДС – под псевдоним “Николов”.

Неговата защита е поискала текстът от закона, според който се обявява принадлежност към агентурата на ДС въз основа на тъй наречените “картончета” или регистрационни дневници, да бъде обявен за противоконституционен. Става въпрос за чл. 25, т. 3 в частта му, в която Народното събрание е приело, че наличието на документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколи за унищожаване или други информационни носители, въпреки че не изхождат от лицето, са достатъчни, за обявяването на неговата принадлежност към ДС. Съдиите са приели искането, сезирали са КС и на 2 февруари той го е допуснал за разглеждане по същество.

Ситуацията е особено опасна, тъй като в състава на КС има достатъчно съдии, чиято негативна позиция по отношение на този закон е отдавна известна – и които биха попаднали в конфликт на интереси при едно евентуално гласуване. Такива са примерно бившият министър на вътрешните работи по време на правителството на НДСВ Георги Петканов – който тъй и не опроверга твърденията, че е бил стипендиант на ДС. Също: проф. проф. Емилия Друмева, съпруга на Христо Друмев, бивш шеф на НДК, обявен като агент на Държавна сигурност. И най-сетне - председател на КС е Евгени Танчев, посочен за конституционен съдия от президента Георги Първанов. Преди да заеме тази длъжност, той е председател на Правния съвет на президента – и е син на Петър Танчев, лидер на казионния БЗНС по времето на комунизма.

Актът на ВАС е – меко казано – морално уязвим. Най-малкото защото този негов състав има абсолютно противоположно решение по идентичен казус – подкрепено с противоположни мотиви.

На 15 ноември 2011 г. същият състав на ВАС с председател Ваня Пунева и членове Галина Христова и Йовка Дражева е отхвърлил жалба на Красимир Парашкевов против решение на комисията по досиетата, с което той е обявен за сътрудник. Тогава магистратите са приели, че “законодателят с действащия закон не отдава значение дали има или няма безспорни доказателства за съзнателно доставяна информация на органите на бившата Държавна сигурност.” Изразили са мнението, че “Правомощието на комисията е ограничено до установяване, т.е. констатиране на принадлежност".

Такава е била и позицията на ВАС по много сродни дела, водени от техни колеги. Сега обаче този състав заема точно противоположната позиция спрямо тази, която е изразил само преди няколко месеца. Редно е да се запитаме – защо?

Отговорът е елементарен: защото предстои оповестяването на агентите в една многобройна прослойка, носеща пряко отговорност за ограбването на България и стопяването на спестяванията на милиони българи по време на националната катастрофа в края на 1996 и началото на 1997 г.

Това е драматичният финал на режима Виденов – който рухна с банкрута на 15 банки, 520% инфлация и заплати с равностойност на няколко долара. Именно тогава БСП осъществи втория грабеж от национален мащаб (след този с външния дълг и невните фирми на ДС) – като използва банките като пощенски кутии за преточване на националните активи в джобовете на своята новопокръстена олигархия.

Става дума за разграбване в мащаби, непознати не само в историята на българския преход – но и изобщо в практиката на бившите сателити на СССР. От България бяха източени милиарди – които заминаха чрез ценни пратки от червените банки към ошфорни сметки и към споменатите пререгистрирани външнотърговски дружества с чуждо участие – създадени някога от ДС за промишлен шпионаж, оръжейна търговия и обслужване на наркоканали.

Особено активна в това отношение бе “комсомолската” Елитбанк, чийто шеф е бившият секретар на ЦК на Комсомола Иво Евгениев Георгиев. Според доклада не на друг, а на покойния Николай Добрев – тогава министър на МВР, точно тази банка е най-активна в износа на капитали: „... От 01.01.1996 до 30.07.1996 г. от 9 държавни и частни банки през митницата на аерогара „София” са изнесени 2811 кг „ценни” пратки, съдържащи банкноти. За сравнение: 1 млн. Щатски долара в купюри по 100 има тегло 8 кг. Впечатляващ е износът на „Елитбанк”, изнесла 1247 кг ценни пратки, което, изразено в купюри по 100 долара, е от порядъка на 156 млн. долара. ...”

Разкривайки агентурата в банкерските среди, комисията по досиетата вече разкри и едната страна на този арогантен грабеж. Нека припомня – че от нейните решения стана ясно, че управителите на БНБ, чрез чието рефинансиране за частните банки се осъществяваше ограбването на националния капитал и спестяванията на българските граждани, се оказаха до един агенти на ДС – а пряко отговорният за този грабеж проф. Тодор Вълчев би всички рекорди по агентурен стаж.

Проверката на агентурното минало на кредитните милионери може да разкрие другата страна на това ограбване на България. И може да докаже, че то е изцяло замислено и осъществено от мрежата на ДС. Тъкмо това се канят да предотвратят съдиите от ВАС и техните партньори от Конституционния съд, които тъй охотно допуснаха до разглеждане искането на защитата на Стоян Сталев. Не е трудно да предвидим резултата от евентуалното гласуване на конституционните съдии, като имаме предвид, че част от тях са принадлежали към тъй наречената “президентска квота” и са попаднали там по волята на Георги Първанов – сам агент на ДС с псевдоним “Гоце”, а друга част са избрани от парламентарното мнозинство по време на тройната коалиция.

Ако съответният текст от закона бъде обявен за противоконституционен, това би обезсмислило и самия закон – тъй като около 40% от досиетата са унищожени по заповед на вътрешния министър Атанас Семерджиев през януари – февруари 1990 г. Можем да предположим, че са били заличени следите на най-ценните за БКП агенти – тези, на които тя е разчитала да играят основна роля при трансформацията на политическата й власт в икономическа. Можем да предвидим също и вероятността унищожаването да е мнимо – сиреч съдържащата се в досиетата информация да се пази някъде, най-вероятно зад граница – за да държи тези хора в подчинение. На практика заличаването на този текст би означавало и оправдаване на това престъпление – престъпление срещу паметта и бъдещето на страната ни.

Излишно е да посочвам колко аморално би било подобно решение от всякаква гледна точка – включително и от гледната точка на самите агенти – тъй като една голяма част от тези с картончетата вече са оповестени. Не мога да не подчертая обаче, че думите, с които Методи Андреев синтезира ставащото в едно интервю с Христо Христов, са абсолютно верни. “Нека да припомним, че комисията, която ръководих през 2001-2002 г. беше спряна точно в момента, когато започнахме да работим по кредитните милионери и банкерите. Точно в този момент! Същата работа се повтаря и сега.” – казва той. И предупреждава: “Единственото, което остана на хората е информираността, която държавата им гарантира по закон. Сега и това ще им измъкнат – да знаят кой кой е в тази държава, защото този Конституционен съд няма как да не отмени атакувания текст от закона за досиетата, с което агентите на ДС отново ще бъдат скрити.”