Отвъд комичното

Силвия Белева

Навремето, когато слушах и гледах как първият партиен и държавен ръководител чете, говори, държи речи - т.е. пак чете или „импровизира”, ме обземаше срам. Неудобство изпитвах и при напористите изяви на дъщеря му. „Единство, творчество, красота”. Клишета, декламирани с патос и амбиция. Само реален смисъл липсваше. Естественост при изказа - също. Интонацията напомняше пионерското заклинание „рапорт даден - рапорт приет”.

За това време ми напомни неудобството, което изпитах съвсем наскоро, когато министър-председателят добронамерено посъветва САЩ да възприемат българския финансов модел като гаранция, че няма да имат сегашните си проблеми. Спорно е дали отвъд океана са се плеснали по челата. Безспорен е обаче комизмът на съвета, идващ от страна, в която всичко е цъфнало и вързало и продължава да е наопаки.

България е страната в друго измерение, време и пространство, независимо че обитава общ континент и планета с държавите от Европейския съюз и със САЩ, освен че присъства и в съответните съюзи. От тези държави тя упорито не желае да „прихване” „досадата” от уважение към ред, спазване и прилагане на закони. Тя все още напомня на онзи „опакий край”, който описа Петко Славейков.

„Колкото повече една държава строи, толкова по-добре за народа й.” – казва г-н Борисов. Истина, но достатъчна ли е тя? Затягали сме коланите, когато е трябвало – затова сега можем да строим, докато някои ги тресе кризата. Когато ние сме били в криза – те тогава са правели магистрали и инфраструктура. Сега пък е наш ред да правим тези неща. Изглежда толкова просто, че чак е непосилно. Когато в западното полукълбо слънцето изгрява, в източното – залязва, и съответно – обратното.

Важни са обаче някои разлики в детайлите, освен в строителството. Спечелилата последните президентски избори в САЩ демократическа партия проведе предварителни избори, които продължиха дълго. Хилари Клинтън и Барак Обама се изцедиха като лимони в стремежа да разкрият най-доброто от себе си и да убедят хората да гласуват за тях. Всичко ставаше открито. У нас сведоха до знанието ни, че кандидатът на ГЕРБ – партията-победител в последните парламентарни избори, ще е ясен на 4 септември и нито ден по-рано. Т.е. – около месец-два преди изборите. Би ли било възможно това в САЩ? Не би. Американците не биха се примирили с подобен подход към тях.

Съмнявам се при трагичен инцидент като на бул. „България” - с убити двама пешеходци от сблъскали се и помели ги автомобили, в САЩ да бъде заведено дело срещу неизвестен извършител. Или колегите на родител на участник в деянието от неудобство пред колегата си, да избягват ангажимент по случая.

Съмнявам се дали в САЩ една единствена компания снабдява с гориво железопътния транспорт и дали евентуалният договор с нея включва забрана за доставки на гориво от алтернативен източник. Т.е. – наличието на монопол.

Как тогава, след като за България се твърди, че има пазарна икономика, е възможно поведение като на „Лукойл” и на благосклонната към него държава.

Произволно улично куче, което маркира територията си, ще се сбие с конкурент за нея.

Съмнявам се дали в САЩ е възможно да се ексхумира спрян преди около двадесет години проект за ядрена централа. И въпреки всички разумни доводи за това – да е налице натраплива тенденция за осъществяването му под външно давление.

България се лута между защита на националния интерес и вменено задължение да угоди на освободителя-завоевател, който пък разбира дружбата като тази между вълка и агнето, както забеляза още Захари Стоянов.

На въпрос как страната ще се справи със задаващата се нова криза, министър-председателят отговаря, че буферите са сега в строежите. Магистрална романтика – не точно по Вапцаров. Иначе въпросите си остават.