За какво говорим

Силвия Белева

„Ние строим, докато други банкрутират.” е отправна точка към една желана реалност, в която да се открои контрастът. Контраст - в изгода именно на говорителя. Никой не отрича, че изграждането на инфраструктура и магистрали е необходимо, колкото и тъжно да звучи подобен приоритет в началото на 21-ви век за страна от Европейския съюз. Налага се в движение да се преобуваме от цървули в лачени чепици. Едва ли това е повод да се бием с юмрук в гърдите и да викаме „булгар, булга-а-р”, когато някои много по-напред в редицата изпитват проблеми. Злорада гордост или горда злорадост, или „нищо лично” – но каквото и да е – не е проява на добър вкус.

Друга проява на спорен вкус изскочи от посланието на г-н Станишев, че на изборите предстои тежка битка, решаваща за БСП и за България. Битката може и да е тежка, но посланието се основава върху лъжа. Защото грижата за съдбата на БСП и на България не са право пропорционални величини. Периодът от 1944 до 1989, от която и досега се влачи така нареченият преход, по никакъв начин не обвързва добруването на България със споменатата партия. Времето доказа, че едното е за сметка на другото. И, че ако досега е налице нечие добруване, то това не е на България. Нямам предвид редовите симпатизанти на споменатата партия.

Източникът на добруване на тази партия е заложен и в недосегаемостта на монополиста „Лукойл”. Дори Москва призна, че на руска територия съществува такъв монопол. Нейно право си е да го оправдае, след като компанията си призна. Признат грях – наполовина грях.

Как ли се вписва подобна индулгенция в държава, член на Европейския съюз и с икономика, призната за „пазарна”? Да, съдът е независим. Върховният административен съд на Република България потвърди решението на Софийския административен съд.

В същото време омбудсманът г-н Константин Пенчев твърди, че в съдебната система се налагат ампутации. Магистратите се чувствали уютно в системата, от която хората са пропищели. Но тъй като са несменяеми и не може да им се търси отговорност – са се окопали в нейната недосегаемост.

Става ясно и още нещо – колко е важно на всяка цена да бъде осъществен проектът АЕЦ „Белене”. „Росатом” е готов да изкупи старото оборудване за централата, но при условие строителството на централата да започне. Залозите се оголиха. Оголиха се и тези, които стоят зад тях – мълчаливо или шумно. Шумно стои зад тях един кандидат-президент.

Не е ли по-добре да си задържим това старо оборудване - като обеца за ухото, ако ще и да тежи като котва, при положение че веднъж завинаги се откажем от поредния натрапен и вреден за страната ни проект. Не е ли по-добре веднъж завинаги да кажем ясно и категорично: „не” на „сполуката за България”, която сме преживявали през времето в различни варианти, но с една и съща натраплива цел. Винаги в наша вреда.