Сметки без съдията

Капитал

Честно казано, надявахме се, че историята с "Лукойл" ще се развие по друг начин. Че държавата ще успее да натисне рафинерията и тя ще изпълни бързо законовите изисквания, както това са направили всички други участници на пазара на горива.

След решението на Върховния административен съд (Осмо отделение с председател Йордан Константинов) обаче надеждите изчезнаха. То позволи на "Лукойл Нефтохим" да работи, докато тече обжалването по делото за отнемане на лиценза.

Това, както е известно, може да продължи мно-о-о-го дълго. Ентусиазмът на държавата да наложи ясни правила за всички, се разби в правна казуистика. Според шефа на митниците Ваньо Танов "Лукойл" ще успее да изпълни напълно условията на митниците някъде към края на 2012 г.

Иначе казано, около година и половина рафинерията ще работи, въпреки че нарушава изискванията на закона. Нещо повече. До момента изглежда, че "Лукойл" не е направил абсолютно нищо, за да монтира уредите, които е длъжен.

Компанията е знаела, че ще бъдат въведени подобни изисквания още преди те да влязат в сила. Дори и да беше започнала след приемането на закона, сега вероятно щеше да е спазила правилата. Вместо това, тя получава още година и половина амнистия.

Това е ненормално.

Проблемът е в съдебната власт и е доста парадоксален. Принципно нейната задача е да прави така, че правилата да важат еднакво за всички. Да има справедливост.

В случая двете решения на административните съдилища – софийския и върховния съд, позволиха на една компания да се промъкне между законовите изисквания и да се изплези (възпитано казано) на митниците, конкурентите си и в крайна сметка на всички нас.

От: http://kafene.net