„Убийте ги”

На фона на всичко останало, България бе застигната от проблем, който няма капацитета да реши. Затънала е сред нанос от навици, предразсъдъци и недоправени неща. Нищо, че поводът за гордост е на 1300 години. С оглед на днешния ни хал - е добре гордостта да има някакви граници. Магистралите не са повод за гордост. Те са просто нещо, което трябва да се направи.

            Има ли повод за гордост ученик, който години наред повтаря същия клас, докато го завърши? По-скоро има повод да се стегне и тихо да наваксва,  да компенсира изоставането си - защото другите вървят напред.

            Тъй като нашето настояще не блика от поводи за гордост, се долавя умиление към миналото – когато: „животът беше по-сигурен”, „заплатата - редовна”, а  „циганите си знаеха мястото”.

            Как да продължим оттук нататък след това, което се случи

            Поводите за крайност вече дебнат. Има опасност да затънем в някаква кална лавина.

            Това, което е трупано с години, няма да се разреши за ден. Трябва стратегия, която да предвижда образование и да обвързва получаването на помощи с търсенето и намирането на работа. Ако някога след незнаен брой години това даде резултат - може пък изборният мениджмънт на някои лица да стане излишен. Нищо, че в момента звучи фантастично - но все отнякъде трябва да се почне.

            Какъв сигнал дава държавата

            Теорията за допускане на погроми, за да се овладее напрежението, не изглежда убедителна. По-скоро е израз на стъписване и пасивност – да не се допусне грешка. Но тя е допусната много отдавна.

            Дългогодишната безнаказаност на ромския „цар” е била политическа аксиома. Ако държавата продължи да се прави на щраус, това със сигурност ще изиграе лоша шега на всички нас.

            Аз не заставам зад хората, които викат: „Циганите на сапун”. Но не заставам и зад европейския призив за толерантност към малцинство (засега) - неграмотно и неработещо, което се ползва с права и отстъпки – недопустими за българите.

            Всичко това не се случи изведнъж. То стана възможно с отказа на държавата да изисква спазване на закон и ред, независимо от етноса. С порочната й склонност да допуска изключения заради своя временен интерес, което обаче натрупа последствия – обещаващи тепърва да ни заливат.

            Веднъж изпуснато от контрол, положението докъкри и избухна. Сега трябва да се овладее. Но ще е много трудно. Защото

            вратата към хаоса е вече отключена

            Сцената е подготвена и завеси не я закриват. Предстои сблъсък между българи и мангали или между роми и гяури - в зависимост от гледната точка.

            Случаят в „Модерно предградие” може да не се окаже последен. Двамата мъже, задържали циганче при опит да разбие врата, са пребити от цигани, които им потърсили сметка защо нарушават „правото” им на взлом. „Агитката” им насърчавала биячите с викове „убийте ги!”.

            Убийте ги, задето са хванали авера ви да краде. Убийте ги, защото те работят – нищо, че издържат безработни, просещи и крадящи от вашия етнос. Все ще останат такива, които да ви покриват разноските. Просто – убийте ги.

            А какво биха направили насъскани и стимулирани футболни фенове при среща с циганин, дори да не ги е предизвикал, да не е крадец, а да работи. Вероятно и те ще крещят обезумели: „убийте го”, докато ритат и удрят. Вероятно ще се чувстват значими, че отмъщават. А може да се почувстват и горди.

            Лесно е да се отпуснеш върху омразата и злобата. Чувстваш се като сърфист, набрал в платното си вятъра.

            Държавата се отнесе несериозно към един наследен проблем. Продължаваше да го пренебрегва с надеждата да се размине от само себе си. Е, няма да се размине. Нещата поеха по дълго отлагания си обрат. Бумерангът се връща.

            Ако утре някой се размине с ром, каращ количка или каруца, може да остане безмълвен, но може и да му изсъска: „мръсен мангал”. „Сезираният” може да си затрае по принцип или поради това, че е сам. Но може да доведе подкрепа за „възмездие”.

            Вече нищо не е сигурно, освен това, че всичко e възможно. А сегашното положение обещава много, но не хубаво.

            Сега още по-нелепо звучи високомерието на българските властници, че из Европа буйстват и рушат, а ние тук строим. Е, каквото бяхме наченали да строим, го достроихме. Докъде – предстои да видим. Също и дали сме градили дом или зандан за собственото си бъдеще.