За да няма dead бизнес, кратки deadlines

В своята ежегодна класация за бизнес средата по света (Doing Business 2013) Световната банка постави България на 66-о място - спад с две места надолу за една година. В Европейския съюз България се намира на едно от най-последните места, като само страни от типа на Гърция са по-назад, ако това може да е някакво успокоение. Но всъщност дори самата Гърция се е задвижила и скача с 11 места нагоре
за една година. Ако стоим на едно място, дори тя ще ни изпревари!

Интересно е, че вицепремиерът Симеон Дянков се занимаваше именно с тази класация, когато работеше в Световната банка, и съответно бихме очаквали настоящото правителство да постигне някакви успехи в подобряване на бизнес средата и по-високо класиране - а се получава обратното. Накратко, класацията на Световната банка се опитва да измери някои от важните процедури и тежести, пред които се изправят предприемачите в тяхната работа - например регистрация на компания, получаване на разрешително за строеж, плащане на данъци, включване към електрическата мрежа, външна търговия, събиране на вземания, съдебни процедури по несъстоятелност и др. Колкото по-високо е класирането на една страна, толкова по-малко бюрократични трудности срещат предприемачите в тази страна.

В най-новата класация България отчита влошаване при повечето показатели, като най-голямо е влошаването при "регистрация на бизнес" и "плащане на данъци", където падаме с 9 и 8 места съответно. Влошаването се случва, защото много от останалите страни правят реформи и подобряват средата, докато България стои на едно място и не се реформира. И това е големият проблем - не само сме твърде назад, но се движим в погрешна посока.

А защо сме толкова назад?

България не се класира добре по нито един от десетте показателя - нямаме нито един показател в топ 10, в топ 20 или дори в топ 30. При повече от половината показатели България се класира между 90-о и 130-о място в света. Например, България е на 123-о и 128-о място съответно по показателите за "получаване на строително разрешение" и "свързване с електрическата мрежа" - защото има твърде много процедури, чака се твърде много време и се плащат твърде високи такси.

Не е нормално каквато и да е процедура да отнема стотици дни, но тук това си е практика.

България не се справя добре дори по индикатора за плащане на данъци – вярно е, че някои от преките данъци в България са ниски и това е голямо постижение, обаче процедурите за плащане на данъци са тежки и сложни, създаващи голяма тежест и главоболия за фирмите, особено за по-малките. Традиционно големи проблеми създават и всякакви съдебно-юридически процедури, като например събиране на вземания и несъстоятелност. В България са нужни повече от 3 години за една процедура по несъстоятелност, както и почти 2 години за прилагане на договор и събиране на вземания. Такива и други подобни проблеми могат да убият не една и две малки фирми, които имат да получават забавени плащания, още повече че дори след няколкогодишно чакане и съдене те често не получават голяма част от дължимото.

Процедурите по износ и внос на стоки също не са лесни, бързи и евтини, същото в голяма степен се отнася и за регистрацията на собственост – все важни за икономиката дейности. Регистрацията на бизнес беше електронизирана преди няколко години, но невинаги работи както трябва, а и все още има излишни процедури и излишно чакане. (Например, ако се създава фирма с капитал 2 лв., защо трябва тази минимална сума да се внася в банка и да се плаща 10-30 лева такса?!?).

Някой може да каже, че е трудно за страна като България да прави реформи и да се сравнява с богатите европейски страни. Обаче фактите показват друго. Полша – която доскоро беше зад България – само за една година скочи с цели 19 места благодарение на няколко големи и ефективни реформи. Ето че може страна от нашия регион да се движи напред, и то много бързо. Всъщност по отделните индикатори много от страните в региона се справят много добре и дори отлично и дори ако само се поучим от техния пример, ще имаме голям напредък (още по-добре е, разбира се, да следваме най-добрите световни примери).

Дори има и по-шокиращи примери. Например Грузия, която е бивша съветска република, намираща се в Закавказието, и която дори не е член на ЕС, успя да постигне влизане в топ 10 на класацията на Световната банка.

Вярно, Грузия действа радикално – например уволни наведнъж десетки хиляди полицаи и започна да изгражда тази структура наново; драстично намали чиновниците и им увеличи заплатите, реформира из основи съда и университетите и пр. Но е факт, че страна, която е далеч от членство в Европейския съюз, постигна за кратко време много по-добра бизнес среда от България. Защо ние да не можем?

Нека обаче да отидем отвъд конкретните примери, показатели и индикатори. Дори отвъд самата класация на Световната банка, за която знаем, че е обективна, но не покрива всички проблеми на бизнеса. Можем ли да формулираме някакви реформи, които цялостно да подобрят средата за бизнес и да насърчат икономиката?

Ако има нещо общо между проблемите с бизнес средата, това са дългото чакане, множеството процедури и гишета, бюрократичният подход, високите разходи. Има начин много от тези проблеми да бъдат решени ако не с една, то с малко на брой реформи.

Първо, пълна електронизация на всички публични услуги, така че да се спестят всякакви разкарвания по гишета, висене на опашки, губене на време, съобразяване с работно време и пр. Всяко нещо, което може да се прави на гише и на хартия, трябва да може да се направи и дистанционно, по интернет.

Второ, окрупняване на процедурите, така че веднъж подадени, документите да се разглеждат едновременно от различните ведомства, а не да се ходи във всяко поотделно.

Трето, налагане на кратки крайни срокове, за да няма бавене и стимули за корупционно поведение.

Четвърто, ускоряване работата на съдебната система.