Политици от едно време

Най-употребяваното клише тази седмица, в която беше открит новият парламент, беше колко мъдър е народът. Ако това е така, а не само задължителен реверанс, политиците, които представляват този народ, са изключително глупави, некадърни или злоумишлени. Няма как да си обясним по друг начин факта, че след масови протести по улиците, след пълна криза на политическото представителство, която заплаши устоите на демократичната държава, партиите не само не видяха нужда от коренна промяна на начина, по който правят политика, но и го затвърдиха по най-явен начин.

Поводът за протестите преди няколко месеца бяха високите цени на тока, но всъщност улиците на големите градове се напълниха с хора, които протестираха срещу политическата и управленската некадърност. Виковете "Ма-фи-я" и "Всички вън" бяха сред най-популярните из цялата страна. Само преди няколко месеца хората избухнаха срещу това, че политиците са фокусирани повече върху собствения си просперитет и този на кръговете около тях, отколкото на собствените си избиратели.

Енергията на протестите обаче попи в напукания асфалт на улиците и седмици по-късно всичко беше както преди и дори по-лошо. Вместо политиците да покажат, че са разбрали посланието за ефективност и нормалност, те направиха една от най-безсмислените предизборни кампании през последните години. Запомнихме я със злобни нападки, взаимни компромати и без никакъв смислен дебат. Нямаше сблъсък на идеи и в никого не личеше какъвто и да било хъс за промяна. Получихме това, срещу което протестирахме, умножено по няколко пъти - неефективност, наглост и неуважение към истински важните теми.

Това преля по естествен път и в първите дни на новия парламент. Нещо повече: зад крясъците и скандалите прозира още по-голяма политическа конфронтация. Вместо нормалност, получихме Сидеров на стероиди. Вместо ефективност - дребни заяждания, шумни скандали и като цяло отново вглеждане в политическия пъп и пренебрежение към хората. Вместо смисъл - представата на Бойко Борисов в опозиция. Вместо нови лица - самият Делян Пеевски на трибуната.

Така, вместо да получат нов стил в управлението, нов вид политика, смислени управление и опозиция и решения на проблемите си, хората получиха някакво подобие на парламент от зората на прехода. Което значи, че рано или късно ще се завърнат и протестите от онова време.