Николай ГеновНЯМА ДА МИ ПОВЯРВАТЕ,
но понякога ми е жал или още по-точно казано, съжалявам тези хора!
Жал ми е за онази Татяна Буруджиева, която доскоро, макар и червена, се опитваше да прави обективни и независими коментари, но влезе в Народното събрание и както се казва си показа рогата. Започна яростно да бичува свободомислещите. Май дойде време за пенсия и тя се реши да материализира своята идеология, защото много добре знае, че всичко, което се прави за пенсионерите сега, е просто прах в очите. Нали др. Буруджиева?
Изтръпвам от срам, замисля ли се за Станишев, който за мене никога не е бил повече от гном, но който е особено отрицателно явление в най-новата ни история. Дали си мисли за деня, когато децата му ще започнат да задават въпроси? Освен, че ще питат за дядо си, ще питат и имал ли е други подбуди баща им в необяснимото упорство да затрие собствения си народ, освен болезненото си чувство за малоценност, родено в единоборството с Бойко Борисов. Ще зададат и логични въпроси за реда на събитията в житейския път на онази лъкатушеща жена Моника Йосифова, тяхната майка...
Колкото до потурнаци като Данчо М….. и Бисеров, тях считам за особено низки същества, които са извън обсега на моето внимание, но съжалявам онези хорица, включени в машината за гласуване на ДПС, честни и работливи турци, които пребогато платеният експерт по „водните“ въпроси Ахмед Доган, наричан Сокола, а всъщност агент Сава на Държавна сигурност и другият предан на същите служби - агент Павел, водят за носа. Жалното е, че май сме се примирили с това, че последният постоянно е обвиняван в намерението да премахне българския като единствен официален език в България. Беше старателно покрито участието и на двамата в срамния т.нар Възродителен процес, организиран от същите, които днес се наричат техни коалиционни партньори, но всички шушукат.
Жал ми е и за голямото число днешни „народни избраници“, които са имали вземане - даване с правосъдието и все са били оправдавани от „независимия“ български съд, който също е обект на моето съжаление.
Не на последно място съжалявам и онези стотина фъфлещи глупости старци и младите кариеристчета, подгрявани от „интелигента“ Мишо Шамара, събрани откъде ли не и докарани под строй пред НДК с риска да слънчасат. Дали си дават сметка, че всичките им социални придобивки не са благодарение загрижеността на кабинета, а благодарение на всенародния протест, който те така свирепо осъждат. А откъде пари за тази демагогия, никой от тях не се и пита.
Примери още бол и надали трябва да ги изреждам до един в това писание, превърнало се в поменик на срама, но няма да пропусна още едно нещо, за което жаля ежедневно и непрекъснато през последните 35 дни.
ТОВА Е НАШАТА БЪЛГАРИЯ,
за която някога дядо Славейков казваше, че е РАЙ НА ЧУДЕСАТА !