В чест на Мишо Шамара ( с неговата собствена поетика потопена в червен комунистически сос)

Мушна ли кинтите бе, да направиш гуша, стигна под кривата круша, под пилоните с дедото и Станиш, вониш, оди у лево да спиш с некоя бабишкера, химера, да се намерат неколко бабаити с тату, да си нарисувате Тато на гъзовете и да му понесете портрета напред, щото на вас ви пука само кой дава кинтите не ви дреме кой е Леонардо Да Винчи, аре у лево, бегай у гетото да келепириш от белото и от тревата, да моеш да друсаш главата, ама пак че го даваш провициално, принципиално, барем да беше научил как да рапаш по софиянски, мьекото да го беше втвърдил малко, толко можеш, жалко, вземи Дърева да ти каже как диалект- наратив да ти светне, после земи я качи на пилона да ти изпее ален мак полугола.
Припев: Нема ли кой да те шамароса, бандера роса, бандера роса, Шамар нема ли кой да ти удари, бандера роса, бандера роса, айде бегай у лево, у Обеля, земи станишката с каишката руската и у лево , карай лево, лево крайно, съсела парти в Украйна и си бий шамара бърже, руски кинти усвоявай и заминавай, заминавай в лево село , в лево село,ние си оставаме.