Тефтерът на шефа като огледало на модела (кой да ни пази от пазачите)

Проучване на германската фондация "Бертелсман", огласено тези дни, поставя България в дъното на класация за нивото на вяра в институциите, уважението към социалните правила и солидарността. По съвпадение в същия ден прокуратурата показа личния бележник на председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликта на интереси (КПУКИ) Филип Златанов и съдържанието му обясни и затвърди резултатите от проучването.

Нещо повече - препълнените с указания, бележки, съображения страници кой да се удари, за кого да се изчака, кой да се пита доказват системност на "стила" и задават основателното питане дали за две години съществуване комисията е взела поне едно решение въз основа на фактите и закона.

Делегитимиран е един държавен орган, чието създаване донесе похвали за България от Европейската комисия в предишните й мониторингови доклади. Сега, в устния доклад на закритото заседание на ЕК (на 18 юли) според информация на БНР, темите са две - "ефективността на комисията за конфликт на интереси и назначенията в сферите "Правосъдие" и "Сигурност". Нямаше начин и първата тема за комисията, и втората за назначенията в правосъдието и сигурността да не влязат във вниманието на ЕК, особено след като изборът на Делян Пеевски за началник на ДАНС изкара десетки хиляди хора на протеста за ценностите, взриви площадите и тътенът отекна в европейските столици.

Обвързаността на двете теми не е случайна, а направо непреходна. Тя беше илюстрирана още в първото произнасяне на току-що създадената през 2011 г. комисия с шеф Филип Златанов - че липсвал конфликт на интереси на избраната със скандал и протести на съдии нова председателка на Софийския градски съд Владимира Янева, известна най-напред със семейното приятелство с вътрешния министър Цветанов, въпреки че е държала без движение едно от делата за общинската фирма "Софийски имоти", по което подсъдими са лица, с които тя е сключвала имотни сделки от името на баща си... Пред вадещия очите конфликт на интереси замълчаха всички органи - пазачи на върховенството на закона - тогава Цветанов беше в апогея на властническата си мощ.

Базисният проблем - кой да пази закона от пазачите му

Тефтерът на шефа ще си остане пикантерия за медийна употреба, ако от него не бъде измъкнат истинският проблем на българския преход - защо в България върховенството на закона се е превърнало в празна фраза. Без този въпрос от ахкането ни пред тефтера и от прокурорските реалити пресконференции ще се носи дъх на лицемерие и конюнктурност.

Нямаше да е така, ако прокуратурата се беше сезирала не сега, а преди - да повторя - в апогея на властта на Цветанов и Борисов - поне от един отминал текст за злополучната комисия  - например онзи за "удара" по подалия оставка председател на комисията за конфискация на незаконно придобито имущество Тодор Коларов и оневиняването на бившия шеф на комисията за защита на потребителите Дамян Лазаров. Да напомня, че стотината кредитополучатели, излъгани от Комисията за защита (!) на потребителите, че тя ще заведе иск срещу банка за неравноправни клаузи в договорите, нямаха право по закон да обжалват пред съда решението на Златановата комисия, която не откри конфликт на интереси. Прокуратурата имаше право да обжалва, излъганите потребители я молеха, но тя им отказа, а те пишеха писма и даваха пресконференции, които никой не чуваше и не виждаше.

Днес прокуратурата е смела, показва ни тефтера на шефа, медии и прокурори се дивим заедно, сякаш току-що сме чули и разбрали, че няма кой да ни пази от пазачите ни. Така се дивихме над записаните разговори в Банкя между бившия градски прокурор, бившия премиер и бившия земеделски министър, разговор, в който прокуратурата не видя нито престъпление срещу правосъдието, нито търговия с влияние и власт.

Моделът на зависимостите и на безнаказаното газене на законността (за морал и обществена отговорност изобщо няма смисъл да говорим) е здраво бетониран и не се вижда реално (и реалистично) намерение да бъде разбит. Докато не бъде извадена на светло и изяснена и последната неясна подробност (или зависимост) от задкулисното вземане на решенията, не можем да се надяваме да бъде разрушен моделът на прегазеното върховенство на закона - колкото и многобройни, колкото и дълго да продължат протестите срещу този модел. Отговорност носят и обяснение дължат всички онези, които са изпълнявали и изпълняват ролята на пазачи през тези 23 години и днес.

И понеже говорим за прокуратурата, и понеже

без изясняване на всяка неясна подробност моделът ще си остане непокътнат,

няма как да отминем и въпроса към президента - на 21 декември, само ден след избора на новия главен прокурор, той подписа указа за назначаването му въпреки непозната по света процедура за този избор (не обсъждам личността на главния прокурор) - при трима кандидати да се гласува за един. Президентът би могъл да постави въпроса за процедурата - след като три месеца медиите се занимаваха с нея, по-точно с нейната очебийна нагласеност от Висшия съдебен съвет - и можеше да подпише указа при втори избор на същия главен прокурор, но избор извършен по безукорен и неоспорван ред. Обществото трябва да знае защо това не беше направено.

(Оставям без коментар ехидното подмятане на бившия премиер Бойко Борисов - ами нали твърдяха, че ние сме го предпочели новия главен прокурор, а пък ето - той ни разследва, значи добър е бил изборът ни. Когото и да преследва новият главен прокурор, порочната процедура ще хвърля сянка върху избора му.) 

И още: На 13 юни държавният глава подписа указа за обнародване на новия Закон за ДАНС, превръщаш агенцията в безпрецедентна с правомощията си спецслужба. Обществото трябва да знае дали президентът е бил обезпокоен (след това каза, че се чувства "измамен, омерзен") от възможното превръщане на свръхмощната служба с началник, закован с 5-годишен мандат, в дестабилизиращ фактор за всяко бъдещо правителство.

В още много посоки буди песимистични размисли бележникът на шефа на комисията за конфликт на интереси. Тефтерът олицетворява деградацията на идеята за държавност. И обяснява защо сме в дъното на класацията по вяра в държавните институции - ами защото те са това, което виждаме, но не само в тефтера. А което виждаме в действията на надзирателите на законността.

На този фон надали си заслужава да поставяме въпросителната, която юристи коментират: Защо прокуратурата обвини шефа на въпросната комисия Филип Златанов в престъпление по служба заради неправилното движение на преписките (което е по-скоро отговорност на деловодството, отколкото на председателя), а не в търговия с влияние, за каквато говори повече от ясно неговият бележник?

Мисля си, че причината е ясна: търговията с влияние ще принуди прокуратурата да установи и оповести реалните лица, които стоят зад инициалите в тефтера, както и конкретната роля на всеки от тях в скандала, а не само да ни го показва на пресконференции, за да има какво да пишем и говорим.  А прокуратурата явно няма такива намерения.