Свободата днес и тук 28 Септември 2023  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

ЗАЧЕНАТА В ЛЪЖА

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Димитър Пърличев

Още в началото, когато „преходът” засече, в случаен разговор с група немци, на въпроса защо в България работите не вървят, познатият на всички културни българи Джони Пенков отговорил с контравъпрос: а щяха ли в Германия работите да вървят, ако Хитлер беше останал на власт? Немците нищо не отговорили и си тръгнали. Но и от българите никой не се замислил върху отговора, станал известен чрез пресата. Иначе съдбата на прословутия ни преход можеше да бъде друга.

На връх 09.09.1995 г. моя статийка във в. „Демокрация” завършва с констатацията: „Без истинска интелигенция народът ни не можа да прочете и проумее както трябва последните страници от своята история. И тя вече си отмъщава, като го заставя да ги преживее отново, макар и по друг сценарий”. Не вярвам някой да ме упрекне, че съм го излъгал.

По-горе в текста на статийката бях дал обяснение какво разбирам под „истинска интелигенция”, а именно – патриотичната интелигенция. Защото „народната интелигенция” създадена след 09.09.1944 г., която имахме, имаме и досега, все там съм определил като „нравствен сурогат, способен само да се огъва и приспособява, но не и да отстоява позиции”.

Тук логично ще ми зададат въпроса – а какво стана с патриотичната интелигенция? Според мен отговорът в основни линии се съдържа в интервюто на депутата от СДС Лъчезар Тошев във в. „Седем” от 21–27 юли 2010 г. В него той съобщава, че само през първия месец след 09.09.1944 г. (безнаказните убийства продължават 3 месеца) са избити 28000 души, от които 16000 вишисти и 8000 среднисти. И досега не съм срещнал опровержение на тези цифри, нито пък съм чул или чел г-н Тошев да е даден под съд за клевета. А ако твърденията му са верни, събитието не може да бъде определено по друг начин, освен като геноцид, извършен от БКП спрямо българската интелигенция.

Трябва да поясня, че това не са осъдените на смърт от „народния съд” 2730 т.н. фашистки престъпници (срещу 12 екзекутирани военопрестъпници от Нюрнбергския съд в Германия и 9 в Япония), нито са онези 9155 души, осъдени от същия съд на различни срокове затвор. Това са хора, които БКП е нямало за какво да съди и ги е убивала без съд и присъда, нощем, с кирки и лопати, за да не се чува – средно по 933.33 души на нощ („Ал Кайда” ряпа да яде!). Само въз основа на презумпцията, че утре, когато започне да изгражда социализма, те ще и пречат.

По данни на главния обвинител на на I състав на „народния съд” Георги Петров (в. „Анти”, 7–13 юли, 1995 г.), през периода 22 юни 1941 г. – 09.09.1944 г. са били убити 2320 души – партизани, ятаци, нелегални. Което прави средно по 1,97 души на ден. Това е вършил „свирепият и кървав монархофашизъм” и то по време на войната.

Да съпоставим „свирепостта” и „кървавостта” на червения и кафявия фашизъм в България в цифри: 933,33 : 1,97 = 473,77, т.е. българският комунизм е 473,77 пъти по-свиреп и кървав от „българския монархо-фашизъм” (а пещерният професор Велко Вълканов е създал и ръководи съюз за борба с българския монархофашизъм, вместо с българския комунизъм (иди, че уважавай титлата професор!).

За съжаление тази разлика не е вярна, защото е още по-голяма. Комунистите са трепали съвършенно невинни хора, вдигнати по бели гащи от къщи „за справка”, които повече не се връщали. Докато „фашистите” са убивали хора, грабнали оръжието и хванали гората, за да убиват държавни служители – кметове, бирници, полицаи и др. и да унищожават държавно имущество, за да защитават не България, а истинската си родина – СССР, без да са предизвикани от държавата. Е, коя държава няма да се защитава, когато бъде нападната и то безпричинно? Но в такъв случай колко пъти да увеличим свирепостта и пр. на комунизма в сравнение с тази на фашизма – 2, 3, 5, 10, 100,1000, колко пъти още да увеличим цифрата 473,77 по отнощение на 1,97 за да илюстрираме кървавото превъзходство на комунизма, когато това са две несъпоставими величини? И понеже вероятно ще получа най-различни отговори, аз приемам най-малката възможна цифра – 2 пъти и с пълна увереност твърдя, че червеният фашизъм в България е бил поне 947,54 пъти по-свиреп и кървав от кафявия български фашизъм.

Това е само едно от безбройните чудовищни престъпления, за които БКП бе обявена за престъпна организация от Народното събрание през 1992 г. и поставена извън закона. Но стана чудо – замръкнала като БКП, на сутринта тя се събуди като БСП – ни лук яла, ни лук мирисала. И не само че не осъди престъпленията си, (които определи като „грешки” – а за грешките се полагало прошка), ами даже не се извини на българския народ за тях. Което означава, че си остана БКП, само че наметнала овча кожа и прикрила вълчите си зъби. Хитро наистина, при наличието на „демократи”, които от страх или от корист приеха новото и име и с това я легитимираха. Т.е. нашата прехвалена демокрация бе зачената в лъжа и затова се оказа псевдодемокрация, а демократите ни, които участваха в нея – всички тези Желевци, Костовци, Стояновци, Методиевци и пр. – псевдодемократи. Затова и СДС отиде в историята, защото не изпълни основното си предназначение – да декомунизира България. Но въпросът остана и сега именно него искат да решат протестиращите. И ще го решат, ако престанат да заблуждават себе си и Европа с името БСП и заставят Сергей Станишев от името на партията си да поднесе своите извинения на българския народ поне за незаконно избитите 28000 напълно невинни българи. И с незабавното подаване на оставката на правителството Орешарски да докаже, че в него и в разните Стоиловци, Кутевци, Кадиевци, Мая Маноловци и т.п. има и нещо човешко. Защото цял свят знае за 25000-те избити полски офицери в Катинската гора и 8000-те избити мюсулмани в Сребреница, но за 28000-те избити от БКП невинни българи не знаят огромното число българи, вкл. тези 100 – 200 червени боклуци пред НДК. Подобно на онези 100 – 200000 сини боклуци над 45 години в София, които си стоят в къщи, парализирани от Безпределния български страх, проникновено описан от д-р Канов („Гласове”, 28.09 – 04.10.2007 г.). При такова всеобщо умопомрачително невежество, усърдно поддържано от нашите продажни червени историци (а други почти няма) и медиите и при пълната липса на чувство за вина и отговорност от страна на управляващите, за какъв морал, за каква законност и за къкъв преход говорим?

Мисля обаче, че да чакат протестиращите извинение от С.С., което да бъде последвано от незабавна оставка е все едно да чакат да цъфнат налъмите. Комунистите винаги са заявявали, че с кръв са взели властта и само с кръв ще я дадат.  Тогава?

Но нека не бързаме с изводите, още малко история няма да ни навреди.

След 1919 г., след три войни завършили катастрофално, след стотици хиляди жертви на млади мъже и още толкова осакатени,  след милиарди златни франкове репарации, непосилни контрибуции, разруха, безработица и стотици хиляди гладни, голи и боси бежанци нахлули в страната, след две възстания, атентата в „Св. Неделя”, два преврата, многобройни политически убийства, смяната на много правителства и пр. и пр., само за 20 години, през 1939 г. България се нарежда в десятката на Европа, изпреварвайки всичките жива одрали я съседи, успявайки да си върне поне Южна Добруджа (и въпреки, че през цялото това време БКП е воювала срещу нея). И това е успяла благодарение преди всичко на „свирепия и кървав монархофашизъм”.

След 09.09.1944 г., след една чужда за нас война, в която ни въвлече БКП и в която дадохме 34000 жертви и още толкова осакатени без да получим нищо, и след общо 69 години мирно строителство на светлото бъдеще, при само един, и то дворцов преврат, днес по всички линии и параграфи сме в опашката на Европа и сме довели приказната си страна до агония и до почуда и присмех от цяла Европа. Само благодарение на несмущаваното от никого мъдро ръководство на БКП, с която излъгахме както казах вече не само себе си, но и Европа, че била БСП. Има ли по-ярко доказателство, че това е организация на лъжци, крадци и убийци, т.е. червени фашисти, чието гаулайтерче няма да се поколебае да залее с кръв софийските улици и площади? С която България трябва да се раздели веднаж завинаги, ако иска да продължи да съществува и да се превърне в наистина демократична държава. Какво по-справедливо, честно и законно има от това да измете незабавно наложената преди 69 години с насилие червената пасмина от властта, която тя фактически никога не е изпущала от ръцете си? И какво по-престъпно има от това да се пречи на този съсипан от измами, беззакония, грабежи и убийства народ да иска да възстанови правата си в собствената си родина?

Като изводи от казаното, ще си позволя като страничен наблюдател да дам няколко съвета за изход от ситуацията (без никакви претенции за компетентност):

На г-н Сидеров – за да избегне в последният момент влизането в политическия ковчег, който е приготвил за себе си и за „Атака” с даването на живот на правителството Орешарски, да застави С.С. публично да се извини на българския народ поне за тези 28000 невинни жертви, които ако не бяха престъпно избити, сега БКП щеше да бъде само лош спомен. След което да оттегли незабавно подкрепата си на Правителството, с което ще превърне като с магическа пръчка ковчега си в спасителния Ноев ковчег.

На г-н Местан – като начало за наложителния „катарзис” на българските политици да си спомни, че БКП дължи извинение и на българските турци за Възродителния процес, което очевидно е забравила да произнесе. И да изведе незабавно ДПС от странното и двусмислено положение на жертва, съюзила се с палача си. Защото сънят е временно състояние и не само българските българи, но българските турци започват да се пробуждат. И ще започнат и да разгадават тънкостите в политиката на ДПС без гаранция, че ще я приемат.

На т.н. Реформаторски блок – засега местото на членовете му е начело на протестиращите, иначе след промените авторитетът му, доколкото го има, ще се изпари яко дим, а повишените му апетити ще прерастнат в неутолим глад.

На г-н Йовчев – по стечение на обстоятелствата е на топа на устата, но не е длъжен да изпълнява престъпните заповеди на един недорасъл и недоучил „политик”. Неговата грижа за запазване на гражданския мир трябва са бъде в това да няма между протестиращите и полицията палки, ритници, юмруци, тояги, камъни, павета, яйца и пр., но да допуска преграждането на пътя на депутатите до и от сградата на Народното събрание, изтласкването или изнасянето им от нея, освиркването им и пр. – как иначе ще разберат, че не са желани, щом нямат нормалните човешки сетива за това? Юридически материята не е разработена, тъй като ситуацията е нова, но как иначе народът ще установи върховната си власт? Г-н Борисов показа как се постъпва в такива случаи и твърдият и настойчив съвет към С.С. и Ор. може да бъде само един – незабавна оставка. Ако не бъде приет, достойният изход е личната оставка като министър.

На полицаите – положението им никак не е за завиждане. Но те трябва да помнят, че са първо – хора, второ – българи и чак трето – полицаи. И да си дадат ясна сметка, че виновни за несгодите им са не протестиращите, а тези, които охраняват. И да действат под диктовката на разума, а не на емоциите си.  

На г-н Борисов – след двата блестящи хода – оставката и излизането от парламента, никакви преговори с БКП и избори до края на октомври.

На г-н Плевнелиев – незабавно назначаване на служебно правителство, което да направи най-необходимите поправки в избирателния закон и да подготви избори до края на октомври.

На всички останали, които се смятат за демократи, ще перифразирам Ботев – няма истинска демокрация, ако няма достатъчно демократи, готови да сложат главата си за нея (т.е. страхливците могат да бъдат предатели, но не и демократи).

Съзнавам грандиозното си нахалство, но си позволих да давам съвети на политиците без да съм политик или поне близо до кухнята на политиката, най-малкото поради следните причини, които се надявам да ме извинят поне донякъде: защото съм по-възрастен от всички тях (и съм хем старило, хем патило); защото съм се занимавал с политика още преди 09.09.1944 г. (като легионер); защото като комунист баща ми съвършенно случайно е избегнал въжето или куршума през 1923 и 1925 година, с което фактически е залагал и моя живот 10 и 8 години преди да се родя; защото за това и за други неща не се е унизил да кандидатства за „активен борец”; защото помня как след изключването му от БКП през 1950 г., бе поканен отново да се върне като член и се върна, потискайки яростта си, за да не унищожи бъдещето ни; защото в 1992 г., след кото прочете за Гулаг и други събития в СССР, вече на 94 години захвърли партийния си билет с дълбокото съжаление, че 70 години е служил на „разбойниците” срещу България; защото с писаното тук мисля, че казвам това, което той би казал, ако беше жив; защото не искам да гледам как децата и внуците ми търсят непрекъснато начини и средства да избягат от България, без да мога да им помогна; и за много и много други неща.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional