Българофобията на съветофилията е сред логичните “грешки” на властта

Червеният автобус на властта отново маневрира на заден ход с изявлението на министъра на здравеопазването Таня Андреева, която днес определи като „техническа грешка” директивата на министерството за 10 процента съкращения в подчинения му държавен сектор.

Това е втората „грешка” на Андреева, която още в първите си часове като министър подкрепи частичния реванш на цигарения дим на обществени места, а после се отметна.

Управлението в стил „проба-грешка” на тази коалиция е още една прилика с предишната власт на ГЕРБ, с която и без това си прилича по това, че се олицетворява от едно лице- преди беше Бойко Борисов, а сега е Пламен Орешарски.

Ако ставаше дума просто за грешници, особено разкаяли се, нямаше да е голям проблем. Макар оправданието на ГЕРБ с неопитност да не важи за БСП и компания, които нямат конкуренция по пребиваването във властта през последния четвърт век.

Истината е, че „грешките” всъщност са съзнателни опити за налагане на решения, от които експериментаторите се отказват само под натиск. Да не ги изброявам всичките, но така беше с поетия ангажимент към хазартния бизнес за цигарения дим, от който се отказаха тихомълком след шумни протести. За случая с Пеевски да не говорим…

Да не се заблуждаваме обаче, че провалените след граждански ( и международен) натиск планове на управляващите, за които ни е известно, променят общата картина. „Грешките” са навсякъде и си проличават в конкретна ситуация.

Една такава „грешка” проговори вчера в духа на студената война срещу свободолюбивите българи, които нарече „вандали” заради доблестта им да измият срама от лицето на България, участвала в рамките на Варшавския договор в смазването на порива към свобода в Чехословакия през август 1968-ма.

Областният управител на София-град Росен Малинов в този смисъл повтори оценката на предишната „грешка” Вежди Рашидов, който при подобна ситуация обвини във „вандализъм” през 2011 г. анонимните автори на пребоядисването на същите съветски символи . Но днешната управленска „грешка” доразви „грешката” на ГЕРБ.

Областният управител на София-град Росен Малинов, назначен от Орешарски, изригна срещу порозовяването на съветския окупационен монумент в центъра на София и нареди той да бъде почистен, а „виновните” заплаши с прокуратурата.

Запитан дали следобърсачите (пак) ще трият боята от паметника посред нощ, Малинов реши да зашлеви с обидна дума незнайните художници. “Само политически некрофили извършват действия през нощта, както тези, които са боядисали паметника”, разпенил се той.

Присъствах на евтиния трик, с който лицето на русофилите Светлана Шаренкова финтира по тъмна доба медиите, изпреварвайки обещаното триене на боята от любимия й паметник на следващата сутрин на 21 юни. По ирония се оказах единственият журналист, който Шаренкова не можа да измами с изпреварващата среднощна акция и написах следното свидетелство в блога ( разполагам и с единствени по рода си снимки):

Върнаха сивотата на съветския паметник- българските медии вкупом бяха направени на глупаци
By Иво Инджев ⋅ юни 21, 2011
В полунощ, с внушителна полицейска охрана, частна фирма започна заличаването на разкрасяването на съветската окупационна пропаганда в София, което привлече интереса на медиите по света. Върнаха сивия вид на паметника.
С пароструйка и химикали, с които предварителна намазваха съветските персонажи, оцветени като герои от комикси, двама безмълвни младежи се редуваха да смъкват боята и да върнат автентичния мрачен вид на сталинистката пропаганда. Привидно сама, но всъщност под засилена полицейска охрана, над операцията по възстановяване на нарушеното за цели 5 дни статукво на паметника бдеше лицето на форума „Русия-България” ( както днес е преименувана някогашната организация на „Българо-съветската дружба”) Светлана Шаренкова, официален спонсор на конспиративното събитие.
Инициаторите направиха възможното да финтират медиите и гражданите с пускане на фалшив слух, според който се очакваше заличаването да започне сутринта- първоначално ставаше дума за 8,30, а след това – за 7,30 сутринта. Оказа се лъжа. Нито една медия, ако изключим фотограф от столичен вестник, живеещ наблизо, не присъства на деянието по връщането на съветската сивота на паметника. Само „група граждани”, включително младежи, разговарящи на немски, наблюдаваха среднощните чистачи.
Така безславно беше заличена творбата на незнайните автори, които постигнаха международна слава с дръзкото си решение да очовечат застиналата във времето на Сталин символиката на окупацията на България. Дали обаче „така преминава световната слава” или събудената гражданска чувствителност по темата тепърва ще намира нови форми и ще набира подкрепа?
Ако се съди по небивалия интерес на върволицата от желаещи да се снимат пред творението на незнайните художници, оцветили сивия имидж на България като съветско-руско протеже, примерът няма да остане без последици.
Това се случи във вторник, 21 юни, 3.00 ч.( а започна малко преди полунощ като подготовка, т.е. ВЧЕРА). Казвам го като свидетел.”

Както се вижда,областният управител, употребяващ думи, чиито смисъл не му е известен, без да иска е прав, но по отношение на подобните му пазители на трупа на съветската окупация, застинал със заплашително оръжие над българската столица. Тази любов към съветския труп наистина е проява на политическа некрофилия.

Понеже другарят Малинов е свързан с 6-то управление на ДС, което се бореше с „идеологическата диверсия”, не се учудвам, че тази чутовна борба трупяса самия комунизъм, над чиито гробища сега (любве)обилно плаче със съветски крокодилски сълзи ( не случайно съветският партиен сатиричен вестник се казваше „Крокодил”).

Когато един неграмотник, озлобен от свободолюбието на сънародниците си, бъде натоварен с власт да решава кое е важно за столицата на днешна България, това си е истинска диверсия срещу самата демокрация.

„Грешката” на Орешарски да назначи тъкмо такъв мракобесник за началник на софиянци, сред които доказано има стотици хиляди „идеологически диверсанти”, само показва на кого служи този „технократ”, допускаш целенасочено „грешка след грешка”.