Иво Инджев, www.ivo.bg
Кризата в Украйна, при всички формални разлики по количествени и качествени измерения, все пак има доста опорни точки, допирни с българската ситуация. И те не са толкова в протестите, нито са само в зависимостта от Русия, за която няколко пъти съм писал (опорна) точка по точка.
Става дума за огнеупорната твърдоглавост на управляващите в Москва, София и Киев, неспособни да приемат истината, че милиони техни сънародници и „братя” по кръв, религия, история и културни традиции предпочитат западната ориентация пред проруската.
Путин и спутниците му по манталитет са тежко болни от цивилизационна дислексия, която им пречи да изговорят на глас истината за привлекателността на западния модел, който ( при всичките му несъвършенства и сенчести страни) неудържимо привлича стотици милиони недоволни от битието си хора. Привлича ги отвсякъде, където доминира т.н. азиатщина , какъвто е случаят с евразийския „континент”, който се привижда на Путин и спутниците му като алтернатива на Европа и Запада като цяло.
Честно казано, направо ми е неудобно да повтарям очевидни неща, но май се налага: посоката на миграцията, в животинския свят и сред човеците, е най-безспорното доказателство за предимствата на по-добрия живот, които мощния инстинкт на оцеляването подсказва.
Комунизмът се опита да го смачка, да го отклони, да го пренасочи, канализира и дори да го обърне наопаки като реките, на които Сталин заповяда на текат в обратна посока. Съветският комунизъм се опита да прегази този нагон с цялата военизирана мощ на тоталитарната пропаганда. Плашеше го с милиция,войски, телени огради, картечници и граничарски кучета, но се провали гръмко.
Днешният отлив от бившия социалистически „рай” е неудържимо продължение на инерцията на преливането в скачените съдове Изток-Запад, при които изоставането на Изтока се оказа необратим процес в рамките на повече от едно поколение.
Наясно съм, че собствените ми мисли няма да променят бетонното мислене на нежелаещите да мислят. Българинът, уви, дотолкова е загубил самочувствие и ориентири в самата България, че непрекъснато се озърта за репери навън.
Така че, ето какво казва по въпроса един външен коментатор, цитиран днес в e-vestnik. Акцентът е именно върху онова, което обединява най-много ситуацията в Киев и София ( движени от отровната рецептата на Путин): това е неспособността на управляващите да разберат, че сънародниците им НАИСТИНА не ги харесват и ни най-малко не протестират заради подкупност от някакви западни „центрове” и подстрекаване отвън- иде им отвътре, но за спутниците на Путин това е непоносимо прозрение и те са готови отново да се борят със истината, както при комунизма!”
3 Декември 2013
Гидиън Рахман, в. Файн. таймс
Правителството на Путин изглежда се затруднява да приеме мисълта, че едно народно въстание наистина може да е народно, а не да е продукт на задкулисна манипулация.
Схващането, че украинската средна класа, поне в столицата и в по-развитата западна част на страната, се чувства по-привлечена към цивилизациите на Варшава, Берлин и Лондон, вместо към тази на Москва, е оскърбително за руските националисти в и извън Кремъл.
Всъщност обаче перспективата за приближаване на Украйна към останалата част от Европа, при което да стане по-богата и по-добре управлявана, в крайна сметка би било в интерес на Русия. То би могло да послужи за образец за бъдещото развитие на самата Русия. Точно по тази причина обаче събитията в Украйна силно застрашават личните интереси и идеология на Путин и хората около него”.
Понятно?