Коста Радев
Искаме с чесън да гоним вампирите.
С добра дума да заклеймим крадеца.
С иронична усмивка да засрамим мошеника.
За предателя да се помолим, дано се освести.
Кажете ми честно – ставало ли е някога това?
Вижте Путин и не питайте за родните ни путинчета. Виждате ли омразата, злобата, жестокостта в наглите им очички?
Просто няма да стане. Те не подлежат на еволюция.
Всъщност никога не е ставало. Откъдето са натирени, винаги е било с ритник.
Щеше ли да я има България, ако Ботев и Левски, Бенковски и Волов, Стамболов и Захарий седяха и чакаха до печката?
За крадците и мошениците има затвори.
За предателя има всенародно презрение. Освен затвора.
Срещу вампира помага само кол в сърцето.
Горяла ми е къщата и знам – разчистването е по-трудно от градежа. Но без него не може.
Да разчистим земята си – така ще изчистим и душите си. Гузните си, наплашени, летаргични души. Защото идва час – и дошъл е вече! – когато ще отговаряме пред деца и внуци за делата и бездействието си.
Какво ще им кажем?