Забравете “Белене“

Красен Станчев

През седмицата стана известно, че няма нищо страшно в преразглеждането на договореностите по енергийни проекти с Русия.

Най-малкото това трябва да стане по повод преговорите за “Белене", толкова мили на двамата бивши министър председатели, техните енергийни министри и президента на България.

След около деветнадесет години занимания със стария и новия проект за АЕЦ “Белене", включително по линия на експертизата на БАН от 1990 г. и обсъждането на икономиката на новия проект във Института за пазарна икономика, който първи обърна внимание на стопанската му несъстоятелност още през 2002 г., аз съм убеден в следните няколко, засега малко обсъждани особености на сегашната инициатива за изграждане на тази централа.

Електричеството от “Белене" вероятно ще бъде непродаваемо по цени, покриващи разходите на други потребители освен по принуда на българските (ако енергийният пазар де факто бъде затворен).

Стойността на инсталираната мощност на “Белене" ще е между два и половина до три пъти по-скъпа през първите десет-петнадесет години след пускането в експлоатация на централата в сравнение с изградените и изграждани мощности на Марица-Изток І и ІІІ, където е възможно изграждането на една или дори две нови мощности от по 300 мегавата;.

Дори идеалното развитие на проекта не изключва два ключови риска: съчетаването на кредитор, инвеститор, доставчик на други енергоизточници и преобразувател на отработеното ядрено гориво във взаимно свързани държавни компании на Руската Федерация и перспективата за труден избор между различни приоритети през близките четири-пет години (изграждането е практически равно на годишните разходи по членството в НАТО и/или на около 1/3 от разходите за поддържане на НОИ).

Естествено горните сметки подлежат на уточняване, но това ще бъде уточняване на детайли.

В досегашните обосновавания на проекта, пределните разходи за “предлагане" на електроенергия от “Белене" бяха смятани за пренебрежимо ниски в сравнение с румънски, украински и пр. алтернативи за внос (които пък съответно бяха подценени). На това отгоре бяха надценени нуждите от инсталирана мощност за следващите 30 години и системно бе избягвано обсъждането на алтернативи на “Белене" (включително ядрени, например изграждане на нови мощности на площадката на “Козлодуй", за които със сигурност финансирането щеше да е по-лесно).

Което съществува е възможно: мощностите в Марица-Изток са частично изградени и цената и начините на (синдикирано) финансиране са изпитани и разработени; (поради инерцията е възможно относително по-евтиното и съществено по-бързото въвеждане на нови мощности при спазване на международните задължения и при значителни странични положителни ефекти за държавния бюджет, за финансовата система и за регионалните икономики и общности.

Когато всичко се постави на кантара, излиза, че “Белене" е бременна с нетривиални политически рискове.

Веднъж пуснати в действие, не вярвам някой да може да се справи с тях.

Първите изчисления на разходите бяха направени от Мартин Димитров и мен още през споменатата 2002 г., когато съобразихме, че бързането със затварянето на два от реакторите в “Козлодуй" ще бъде използване като аргумент за изграждане на “Белене". След това повечето анализи ги потвърждават.

Изчисленията и анализа на алтернативите от независими наблюдатели и консултантски фирми, отчитащи изгражданите в момента ТЕЦ, вятърни и соларни централи и преизчисляващи т.нар. енергиен баланс, пределните разходи за производство на единица БВП и алтернативи показват недвусмислено, че е най-добре този проект да бъде забравен.

От http://mediapool.bg/