Пеевски тръгна по Европа

Има истории, които са като увеличително огледало за случващото се в държавата. В тях могат да бъдат видени в голям формат всички мазни пори и гнойни пъпки по лицето на българското общество. Такъв е и последният (засега) епизод от публичната история на Делян Пеевски - единодушната му номинация от структурите на ДПС за кандидат за евродепутат.

Разбира се, апаратът на ДПС има право да излъчи за кандидат, когото иска. В номинацията на Пеевски няма нищо незаконно, но в същото време тя показва няколко неща, които до едно са отвратителни.

Издигането на когото и да е за кандидат-евродепутат по принцип би трябвало да е един вид награда. Да представляваш България в Европейския парламент, от една страна, е все по-важно, от друга, е престижна и добре платена работа. За всеки политик това е добро продължение на неговата кариера, което му отваря много възможности за контакти, които след това може да се използват по подходящ начин.

В представата на почтените избиратели в Европейския парламент би трябвало да отидат почтени хора с доказани качества. Номинацията на Пеевски показва обратното. Тя крещи на всички, че за да просперираш, не трябва да спазваш правилата, а, напротив - нагло да ги мачкаш. Колкото по-силно, толкова по-надалеч ще стигнеш.

Досега Пеевски се подиграваше на хората иззад стъклата на кортежа, с който се придвижва из София, а ако бъде официално издигнат и избран, ще показва среден пръст от Брюксел. Нещо повече - той ще показва същото и на самия Брюксел.

Злоупотребата с медийната власт, която има, е била толкова често обект на критики от Европейската комисия, колкото сигурно в неговите вестници пише за Цветелина Янева. Опитът му да стане шеф на ДАНС беше толкова критикуван в последния мониторингов доклад на ЕК, че вероятно няколко етажа еврочиновници могат да пишат правилно името му, без да гледат никъде.

Има вероятност той да няма представа, че по коридорите на "Алтиеро Спинели" и "Йозеф Антал" всички ще го гледат като прокажен или най-малкото като екзотичен балкански екземпляр. Може дори да се надявам да срещне в Брюксел някои от експертите на Европейската комисия написали, че назначението "на партийна политическа фигура на такъв пост винаги би предизвикала спорове, а в конкретния случай с още по-голямо основание поради липсата на обсъждания или проверка на етичността."

Или пък на това "Европейската комисия отправи настойчив призив към властите ключовите назначения в областта на борбата срещу корупцията и организираната престъпност да се правят въз основа на качествата и почтеността на кандидатите".

През последната почти година Делян Пеевски се превърна в символ на антипода на европейска политика - безпардонно задкулисие, което неуморно подменя обществения с частен интерес. Сега този символ ще получи шанс да стане част от сърцето на европейската политика.

Това няма да промени нищо в Брюксел и Страсбург - там са виждали всякакви, а и едва ли очакват от България да дойде друго освен проблеми. За хората, които участват в издигането на Пеевски, този ход има само вътрешни послания. Първото е към всички погнусени от сегашния български депутат, които бяха на улицата след избора му за шеф на ДАНС.

"Вие сте нищожества. Не ни интересувате. От вас нищо не зависи", е накратко посланието на ДПС. И още: "Вие може да си правите, каквото си искате, но доста по-важно е, че ние можем да правим, каквото намерим за добре. Ние имаме власт, вие - не."

Издигането на Пеевски е толкова нагла проява на политическа надменност, колкото и прословутото изказване на Ахмед Доган от предизборната кампания през 2009. "Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на фирмите в държавата", каза тогава той на среща с избиратели.

Една от интерпретациите на думите му тогава беше, че смятаният за добър стратег Доган иска да насъска мнозинството срещу ДПС и да използва антинастроенията, за да консолидира уплашения си електорат.

Номинацията на Пеевски сега може да задейства същия спусък. Реакцията срещу него вече е голяма и задава нова посока на предизборната кампания. Издигането му от всички местни структури на ДПС показва, че това е планиран централно ход.

Това е и може би най-отвратителната част от целия спектакъл. Тя демонстрира отново на всички, че в ДПС номинациите не са продукт на някакъв демократичен и осъзнат избор, а на корпоративната структура на партията, която се подчинява на интереса на водача си. А той за пореден път доказа, че демокрацията е игра, която умело заобикаля, когато гони собствените си интереси.

Засега целият сюжет може да бъде описан с първото изречение от класиката "Бай Ганьо тръгна по Европа": "Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия - и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец."

Истината обаче е, че упражнението по изпращане на Пеевски в Брюксел едва ли ще доведе до който и да е от търсените положителни ефекти. Целият му фокус е в експлоатацията на негативните ефекти.

Остава да видим дали този път наглата стратегия ще доведе до нови печалби за ДПС - резултат, който зависи и от поведението на всички останали партии през оставащите до евроизборите няколко седмици.