Свободата днес и тук 01 Юли 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Родната милиция Го пази

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Манол Глишев, http://kafene.net/


Сутринта на 7 септември научих, че г-жа Валентина Маринова, г-ца Марта Георгиева, г-н Константин Божилов и г-н Георги Петров са били арестувани край Паметника на съветската армия в Княжеската градина, между Орлов мост и Ректората на Софийския университет.

Късно през нощта на самия 6 септември полицията ги е спряла, може би докато са довършвали надписите „Окупатори” и „Седемдесет години подмяна” по ниските части на монумента. Познавам Валентина и Марта от миналогодишните антимафиотски протести. Всяка от тях беше източник на кураж – особено Валя, която започна и инициативата за демонтиране на този паметник.

Отначало не се притесних: не е имало почтен човек, който поне в последната година да не е имал досадни срещи с полицията. Съжалих само, че не съм бил с тях. Споделям мнението, че този паметник, както и всички съветски монументи в България трябва да бъдат редовно украсявани и най-сетне – премахнати.

Оказа се, че безгрижието ми е било наивно. Имах възможността да прочета съобщенията на сайта на bTV, в блога на г-н Инджев и в Off News. Марта Георгиева, която е била освободена първа, разказваше отвратителни неща за поведението на полицията. Чух се и с приятели, които вече бяха научили повече детайли.

Вечерта на седми имах възможността да отида пред Първо районно, където се бяха събрали разтревожени близки на задържаните (полицията нарича тези хора „платени”, както жандармерията миналата година наричаше протестиращите „наркомани”). Видях познати лица на хора, с които заедно сме изразявали нетърпимост към клептокрацията в България. Марта беше там. Валентина, г-н Божилов и г-н Петров бяха вътре, „на разпит”.

Разпитът се проточи, минаха часове. Беше ясно, че полицията смята да задържи четиримата в срока на пълните 24 часа, за да демонстрира сила – или поне точност в изпълнението на получени инструкции. Това е рядкост . Обикновено задържаните за такъв срок биват освободени до няколко часа. Вече бях поговорил с Марта и с адвоката на четиримата, а когато най-сетне към полунощ бяха пуснати останалите, подробностите бяха гнусни.

Арестът

Органите на реда този път са надминали себе си и са се върнали към навици най-късно от 1997, Виденово време. Ако не и към 1977. Разбира се, полицаите не са се представили по никакъв начин. Вярно е, че когато Марта Георгиева им е показала документ, легитимиращ я като кандидат за народен представител от листите на Реформаторския блок, позовала се е на имунитета си и е заявила, че ставащото на паметника е нейна инициатива по политически причини, документът й е бил отнет и хвърлен на земята. Подигравателно е била наречена „кандидат за космонавт”.

В този момент телефонът й е звъннал, бил е изтръгнат от ръцете й и е последвал документа. При нивото на грубост на нравите у нас, не се съмнявам, че ще има простаци или направо щатни коментатори, които да злорадстват, защото, нали, какви са тия имунитети и глезотии, така й се пада. Не, така не й се пада. Има закон. И не само че има закон, но и той винаги се нарушава в полза на хора с безумно поведение.

Ще припомня, че когато наглият Сидеров безобразничеше, удари български полицай и европейски чиновник, подбуждаше към побоища в София и ходеше въоръжен в Народното събрание, никой не смееше да му възрази. А когато една млада жена само с трима приятели до себе си възпитано се позовава на законния си статут, цялата простащина на милиционерското мислене се изсипва върху й.

Основната част от грубостите е била по адрес на Марта и Валя. Полицаите са им крещяли. Крещяли са им отблизо. Това няма нищо общо със самия арест. Крещяли са, че им е писнало от такива „боклуци”, заради които паметникът трябва да бъде пазен по цели нощи. Крещяли са им „еничари” и са добавили, че как така ще се драска по паметника – ами нали тия войници са ни освободили от турско робство и са стигнали с по една пушка от Москва до Берлин.

Ако не са били те, сега Марта и Валя са щели да носят фереджета, а Константин и Георги са щели да бъдат „рязани”. Тук нещата стават наистина абсурдни, защото вместо да извърши един бърз и тих арест, полицията, тоест милицията започва да се занимава с лекция по история и политика, при това доста объркано.

Надали Червената армия е освобождавала някого – точно пък от турско робство. Но това ми напомня протестите, при които на въпрос защо пазят престъпници, органите на т. нар. „ред” неизменно отговаряха, че не коментират политически въпроси. Когато насреща им има няколко десетки хиляди души, не коментират. Когато има две жени обаче, направо крещят.

Поведението на анонимните служители на закона (които така и не са се легитимирали и, разбира се, не са носели баджове) е станало съвсем грозно, когато са преминали директно на псувни. Цитирам ги по думите на Валентина и Марта за илюстрация на поведението на българските униформени служители:

– Ти не трябва да имаш деца! – анонимен полицай към Марта.

– На теб трябва да ти се изреди цял футболен отбор! – анонимен полицай към Валя.

Това е представлявало отвеждането на арестуваните към полицейските коли. Нарушение на имунитета, отказ от самоидентификация, унищожаване на лична собственост и страшна грубост към четирима души, които не се съпротивляват. При това най-вече към двете жени. Ако някой не е разбрал къде е проблемът, значи и той е част от него. Проблемът се нарича милиционерщина и е ендемичен за гениите от школата в Симеоново.

По описание не е изключено един от полицаите да е бил крайно изнервеният старши инспектор (ако не бъркам) Кикьов, който стана печално известен с безумното си поведение по време на протести в София и Пловдив – и явно един вид отговаря за „противодържавната дейност”. Абсурдите не свършват дотук.

Първо РПУ

Не препоръчвам това място. Ако ще сте активни граждани, бъдете такива в района на Пето, защото Пето има поне килии с пейки вътре. В Първо има само „тролейче”. А и май концентрацията на милиционери със съответното поведение е най-голяма в Първо. Споменах ли, че участъкът смърди? Министерството с най-голям бюджет няма пари за белина.

През нощта на 7 срещу 8 септември четиримата са докарани в Първо и са държани на „тролейчето”: това е пейка в коридора, към която полицаите ви привързват с белезници. Не е удобно. Просто още една форма на тормоз на дребно. Не е и задължително да го правят, особено ако не създавате проблеми. Тъй като имам известен личен опит покрай миналогодишните събития, мога да кажа, че милиционерите (нарочно използвам тази дума) подчертано се държат добре с умерено нахални, все пак учтиви мъже.

Ако на крясъците се реагира с искане на име, ако откажете да подписвате каквото и да е, ако говорите спокойно и не се впечатлявате от шумната простащина наоколо, а ако най-вече сте мъж, има сериозни шансове примитивните хора в униформи да направят престоя ви в районното по-поносим. Възможно е да ви предложат вода или ходене до тоалетната (не я препоръчвам).

Възможно е да ви махнат белезниците. Просто не им се връзвайте. И не бъдете жена. Милиционерите по някаква причина ненавиждат жени. Милиционерките също не могат да понасят жени и се държат с тях подчертано неприятно. Това е някаква присъща на българската униформа характеристика.

Марта, Валя, Константин и Георги са държани на „тролейчето” часове наред. Отнесли са куп безсмислени и грозни подигравки. Заплашвани са. Милицията е показала целия си словесен потенциал от дебелащини. Припомням, че потърпевшите са хора, които попадат в районното не за кражба или побой, а по чисто политическа причина. Разрешените телефонни обаждания са бавени и протакани.

До последно при задържаните не можеше да бъде внесена храна. Разпитвани са, разбира се, в отделни стаи, за да могат да бъдат лъгани за показанията на другите. Всичко това е толкова познато, че чак банално. Милицията и не подозира колко скучни и предвидими са нейните похвати за хора, които са попрочели, да речем, малко Солженицин. Извън физическия дискомфорт и нелепото поведение на гениите в униформа остава най-вече чувството за досада и изгубено време. Това е част от играта на нерви, която човек научава из мърлявите коридорчета на българските участъци.

Най-сетне някой в йерархията се е сетил, че тук става закононарушение и се е раззвънял по телефоните. Министър Бакалов се е поинтересувал от случая. Ген. Ат. Атанасов е дошъл да разбере повече подробности от полицаите, извършили ареста. Задържаните казаха, че из Първо районно направо са се разнасяли крясъци. След около осем часа на пейката (значи сутринта на 7 септември) Марта Георгиева е освободена без обвинения – по силата на имунитета си. За останалите обаче изпитанието продължава.

Обвинението



Това е обвинителният акт. Бях предупреден да зачеркна имената, личните данни и районното управление, за да не будя интереса на сприхавите служители на реда, а може би и на прокурора. Съобразявам се.

В случая по-интересна е формулировката. След около 24 часа ходене по мъките, тоест по задушните стаички и седене на прочутото „тролейче”, трима от четиримата са обвинени в, цитирам: „непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изрисувал със спрей в син и червен цвят паметникът на Съветската армия с надписи „окупатори”, „70 години подмяна” и „завоеватели” Престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. Чл. 20, ал. 2, вр. Ал. 1 от НК.”

Правописът е отвъд всяка възможност за коментар. Обвинението не е административно, а наказателно. Ето текста на член 32, алинея 1 от Наказателния кодекс (който е в сила от светлата 1968 г. насам, цитиран по http://lex.bg/bg/laws/ldoc/1589654529 на 8 септември 2014, в 13:54 ч.): „Чл. 325. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.”

МВР-style

Валентина, Константин и Георги са обвинени в неуважение към обществото и хулиганство. Заплашени са с по до две години затвор или с пробация и обществено порицание. Наказателно обвинение за чисто политически акт ни връща директно в епохата на НРБ.

Връща ни при Лев Главинчев, Антон Югов и Мирчо Спасов. Ще припомня, че 7 септември случайно е рожден ден на диктатора Тодор Живков (също започнал кариерата си от МВР) и годишнина от смъртоносното отравяне на писателя Георги Марков.

Скоро имах възможност да говоря пред bTV относно невярното твърдение на Главния секретар на МВР Лазаров, че в 2013 година не е имало тормоз над протестиращи. Главният секретар излъга и това може лесно да се докаже. Не само, че тогава имаше тормоз – аз и мои приятели бяхме обект на такива опити и за това е говорено и писано много пъти, а има и снимков материал, и свидетелства.

Тормозът над активно изразяващи политическо недоволство граждани е много по-стар. И е ясно, че продължава и днес, щом за политическо действие районният прокурор търси наказателна отговорност. Сякаш свършиха обирите и убийствата в България. Сякаш не Доган, Сидеров, Станишев и Борисов съсипват страната. Не. Валентина, Константин и Георги са обвинении по член от Наказателния кодекс, защото са казали нещо вярно: че съветската армия в България е била окупаторка.

Проблемът е в самото МВР, което продължава да работи като нереформирана, самодоволна и неконтролирана институция от тоталитарно време. Часовниците са спрели.

Служителите на МВР, които са си позволили грубиянщини, нарушение на статута на кандидата за народен представител, не са се представили и на това отгоре са имали нахалството да говорят за история и политика, разбира се, ще бъдат установени. И е много възможно да бъдат съдени заради многото си груби грешки. Може би ще бъдат изненадани от факта, че на 5 септември 1944 СССР е обявил война на България.

Тоест, технически, Чевената армия наистина е окупирала страната ни. Има съветски официални документи оттогава, които го показват. И действията на четиримата са заявени като политически. Ще припомня, че когато Паметникът на съветската армия в София беше украсен в украински цветове, това беше коментирано от авторитетни чуждестранни меди като сп. „Osteuropa” и в-к “Le Monde” тъкмо като политически, а не вандалски акт. И последно, но не и по значение, има решение на Столичния общински съвет за премахване на този паметник.

За каква антиобщественна проява изобщо може да се говори, когато става дума за политически акт? Става дума за част от обществения дебат, от битката за историческата памет. Имаме и прецедент със събарянето на Мавзолея на Георги Димитров и с действащия Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен (от 2000 г.). Луд ли е районният прокурор Недев, чието име задрасках на снимката по-горе?

А може би е съветофил? Или просто е некадърен? Надявам се този въпрос да не бъде схванат като обида на величието на руския цар и да не ида на каторга в Сибир. Даже лоялно ще викна: да живее народната милиция!

Страх и нищета в патрулката

Към полунощ на 7 срещу 8 септември, когато задържаните бяха пуснати, с мои приятели нарочно отидохме до Паметника на съветската армия. Демонстративно се разходихме наоколо. Отнякъде се появи подплашен байчо, който дори не ни огледа, а започна нервна обиколка около паметника – да не би да го откраднем. В една от страничните алеи дремеше цивилна черна кола.

На това вече нямаше как да издържим. Извадихме няколко (вече празни) кутии от спрейове, бавно и със социалистическо достойнство ги поднесохме като дар пред паметника на героичния съветски воин, загинал от пиянство с денатуриран спирт някъде в Годеч. После застинахме в почтителни пози – един в дълбок поклон, а друг – гордо изправен, с вдигнат юмрук.

Вратите на цивилната кола тутакси се хлопнаха. След минута-две зад нас стояха двама пообъркани млади полицаи. Бяха много любезни, за разлика от колегите си предишната вечер. Просто случайно приятелите ми не са с изящно телосложение. Пък и не пръскахме. Опитаха се да ни питат какво правим. Разбира се, провериха ни личните карти. Опитаха се да ни заплашат (любезно).

Единият беше полицай Иванов (от Първо районо, почти интелигентен). Вторият говореше трудно български: едва се сети да се представи (полицай Симеонов, също от Първо… изобщо, като Първо няма второ), имаше мъчително съсредоточеното изражение на човек от „Люлин” или „Дружба” и на част от ироничните коментари на един от придружаващите ме господа отвърна с:

– Кво казА? – при което беше помолен да се обръща на „Ви”.

Зарязахме нещастните кандидат-милиционери да скучаят в колата и се прибрахме по домовете. Тази малка историйка показва колко различно е отношението на смелия български блюстител на реда към мъже и към жени. Съжалявам, че не изпитвам и троха уважение към полицията у нас. Пардон, към милицията.

Впрочем, смея да предположа, че съветските и изобщо комунистическите паметници у нас ще стават все по-любима дестинация на улични артисти. Дори бих препоръчал шумни, публични изрисувания посред бял ден. С изявления, засягащи изкуството, историята и политиката. За да е ясно, че не става дума за вандализъм.

Русия колко ни плени

Паметникът на лобното място на самия Васил Левски беше осквернен от вандали, които откраднаха бронзови грифони от украсата му. Музеят на връх Шипка беше ограбен. И полицията нехаеше. Но когато съветският окупатор в центъра на столицата бъде наречен с истинското му име, народната милиция бди. И слушка.

Защото руският посланник Исаков държи около 9 септември и 7 ноември никой да не нарича нещата с истинските им имена. Защото лъжата за съветското „освобождение” на България от „фашистко иго” трябва да продължи. Не стига, че полицията, пардон, милицията слугинства на мутри и – без значение кой е министър на вътрешните работи – не лови престъпници, а тормози най-активната част от гражданството.

Не стига, че в поли… в милицията очевидно работи огромен брой интелектуално ощетени примитиви. Но и в обществения дебат за историческата памет „българската” милиция си позволява да заеме страна. Нещо, на което няма право. Вече отделен въпрос е, че това не е страната на българската принадлежност към Европа – а е страната на цинизма, Червената армия, Сталин, Путин, хайдут Сидер, окупациите, монголо-татарската евразийщина, саморазправата с недоволни и кланетата над цивилни в Източна Украйна. Захари Стоянов веднага би го определил така: МВР работи за нагайката.
--------

Текстът е публикуван в блога на автора


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional