Даниела Горчева
Бяхме ощастливени да научим, че дъщерята на някогашния главен редактор на „Работническо дело“ Георги Боков, за когото се твърди, че се е хвалил с изтезанията и убийството на карикатуриста Райко Алексиев, била избрана за почетен гражданин на София.
Наистина децата не отговарят за деянията на родителите си, но Софийска община, гласувала това звание за Ирина Бокова свенливо премълчава за какви лични нейни заслуги към София госпожа Ирина Бокова е станала почетен гражданин на града?
Наградата почетен гражданин на София се дава само за изключителни заслуги за София, каквито въпросната очевидно няма.
Затова нека да поставим нещата в тяхната хронологична и логическа последователност.
1. Ирина Бокова стана почетен гражданин на София не за някакви нейни лични заслуги към София (такива тя няма и затова и не бяха изтъкнати), а защото е генерален директор на ЮНЕСКО.
2. Тя стана генерален директор на ЮНЕСКО не поради лични нейни качества, а поради редица случайни обстоятелства и поради факта, че през 2008 и 2009 българската държава пое огромна част от разноските за нейната кампания. Това едва ли щеше да се случи, ако Ирина Бокова не беше член на управляващата тогава партия БСП и лична приятелка на тогавашния президент Георги Първанов, неин съпартиец, непосвенил се да пръска държавни пари за кампанията й.
3. Ирина Бокова не блести и никога не е блестяла с нищо всред останалите един милион службогонци и кариеристи в престъпната партия БКП, преименувала се на БСП и не поела никога вината за чудовищните си престъпления. Впрочем, отношението на повечето от БКП/БСП членовете по този въпрос е изразено с думите на брата на Ирина Бокова – Филип Боков, че тяхната партия поема вината само с мезета.
4. Бокова е известна в партийните среди не с личните си качества, а с това, че е дъщеря на Георги Боков и че като такава е била част от комунистическата номенклатура, незаконно и престъпно ползваща привилегии. Бащата на Ирина Бокова й осигурява привилегиите, които тя ползва и по време на комунистическия режим, и след рухването му, благодарение на подкрепата си на престъпния комунистически режим.
И сега какво излиза: Бокова стана генерален директор на ЮНЕСКО и почетен гражданин на София като следствие от факта, че баща й е бил един от главатарите на един престъпен режим, благодарение на което е осигурил на дъщеря си наследствени привилегии. Които продължават и до днес!
Така че няма и място за спекулации, че Ирина Бокова била преследвана заради деянията на баща си. Точно обратното е: тя е лансирана чрез баща си и де факто накрая е наградена заради „заслугите“ на баща си, тъй като наградата почетен гражданин на София се дава само за изключителни заслуги за София, каквито въпросната очевидно няма!