Последният адрес

Грани.ру, 30.03.2015

“Граждани! На 30 май тази година почина великият руски поет Борис Пастернак. Погребението е на 2 юни в Переделкино, в 2 часа следобед…” – това съобщение, написано на ръка, се появи някога до вилната билетна каса на Киевската гара. Скъсаха го. То отново се появи. Отново го скъсаха. То пак се появи.

Всичко това вече се е случвало, но всичко е неповторимо и не може да се сравнява, въпреки че са адаши – непокорният поет и опозиционният политик. Просто сюжетът се повтаря, един и същ руски сюжет, в който са забъркани живот, смърт, политика, болка, отчаяние, протест, памет, човек, народ, власт.

Държавата мисли в прости понятия: кого, къде и как да убие или обругае до смърт. Останалото не е нейна работа. Държавата измисля общата схема. Да изобрази във вестниците всенароден гняв. Да счупи във входа главата на преводача-изменник, за да се тресе от страх целият писателски кооператив. Да отрови депутата-журналист или чекиста-беглец. Да застреля журналистката или лидера на несъгласните, за да имитира след това изумление – как може да си го помислите, та това не е в наша полза! Враговете така са го натъкмили, че да убиват нашите опоненти на рождения ден на президента или под стените на Кремъл.

Тъй като началството винаги са юнаци, които живеят в безкрайното настояще, решавайки еднообразните си належащи задачи. И такива думи като болка, отчаяние, протест, памет в техния речник няма. И затова въобще не предвиждат моралните последствия и когато около билетната каса се самозаражда ръкотворен малък мемориал от бележки, в които на “литературния плевел” внезапно е присвоено званието “велик поет”, началството се гневи и недоумява. Началството не разбира как трябва да реагира.

Така изникват проблеми с различна сложност. Става ясно, че листчетата могат се скъсат десет пъти, после погребението минава и сюжетът като че ли приключва от само себе си. В безкрайното настояще няма история и потомци, които ще прокълнат глутницата идеологически обвинители и убийци. Ще се навластват на воля, ще унищожат, ще убиват – и ще си заминат, а след тях и потоп, и няма да видят улиците, наречени в памет на убитите и изтезаваните, и Немцов мост също.

Обаче това с Борис Немцов се получи някак съвсем неочаквано. Застреляха го, изразиха съболезнования, обърнаха внимание върху ниския му рейтинг, оплакаха го, че бил честен, но се заблуждавал, даже някакви килъри намериха. Въобще добре налучкаха времето на убийството, но виж, мястото… Точно срещу кремълските стени.

И в тази охраняема зона хората носят свещи и цветя , портрети и плакати, а на следващия ден излизат на демонстрация, и отново носят цветя, и минава седмица и месец, и свещите горят като вечен огън, и се създава впечатление, че така ще бъде винаги.

Пита се: какво да прави началството?

Може, разбира се, да изпрати мерзавци от онези, които се правят на загрижени граждани и замерят с говна, и те с удоволствие ще осквернят мемориала. Може да се заеме с градско благоустройство на мястото на убийството и мрачни общински “мъже в черно” под покрова на нощта на проведат хигиенна спецоперация. Но ето ти беда – нощта свършва, и там, където са се вихрили ентусиасти или са се трудили зависими работници, отново идват хората и носят свещи, цветя, портрети и плакати. И всичко това се превръща в такъв позор, че началството започва да се оправдава и даже излиза с опровержения. И вече не може да се разбере на кого в Москва се подчиняват служителите на държавната бюджетна фирма “Гормост” и дали нямат някакви лични претенции към убития. Може и те като Кадиров и Дадаев да са възмутени от изказванията на Борис Немцов в защита на “Шарли Ебдо”, знаеш ли.

Не е трудно да се сети човек какво ще стане после. Отново ще се явят феновете на Путин, а след тях ще дойдат хората и ще положат цветя . И отново ще бъде нощ, и общинарите ще въведат ред в центъра на столицата, а след тях ще дойдат хората и ще запалят свещи. После началството ще сложи пост на Големия Москворецки мост, за да охлади желанието на хората да помнят Немцов и на лобното място на опозиционера ще се появи почетен караул като при мавзолея. Но хората ще продължат да идват, нарушавайки обществения ред, и тогава на моста ще разположат спецчасти, и те ще живеят там, сменяйки се на 12 часа или както е по устав. И хората ще полагат цветя, свещи, портрети и плакати някъде наблизо, и тогава началството ще прегради целия мост, а след това ще отцепи Червения площад и близките улици. Така че рано или късно около Кремъл ще спрат движението и ще започнат да гонят пешеходците, и мемориалът ще се пренесе на Тверская, оттам на Болотная, после в Марино. А Немцов мост ще задръстят с войска, но от това нищо няма да се промени. В това число и името, което отсега дълги години ще бъде свързано с името на убития, докато не придобие това название официално.

И с имената на Галина Старовойтова, Анна Политковская, Сергей Юшенков, Юрий Шчекочихин, Наталия Естемирова ще нарекат площади и улици в Москва, Петербург, Грозни и други градове. Да, няма да е скоро, и ще е след като окончателно разрушат паметниците на Ленин, а също на Путин, и след като преименуват всички улици и впишат в учебниците печалните глави, посветени на жертвите и палачите, на смелите борци и убийците. И потомците все пак ще ги сравнят – непокорните поети и несъгласните политици, в рамките на един безутешен сюжет с един безкрайно повтарящ се финал. С благодарност помнейки и онези, които не са се страхували да оплакват убитите. "Мы были музыкой во льду" – нали това е и за тях. За нас.

Видео от възстановения мемориал в памет на Борис Немцов:

 http://maxkatz.livejournal.com/387868.html