Петя Владимирова, http://www.dnevnik.bg
Постигнатото споразумение между Реформаторския блок и ДПС с отстъпки от двете страни и внасянето със 180 гласа на нов конституционен проект с "трите безспорни точки" (по премиера Борисов) е успех, който очевидно не е могъл да бъде по-голям - при това съотношение на парламентарните сили.
В него се запазва прекият избор на членовете на съвета от съдийската и прокурорската квота на принципа един магистрат един глас.
Запазва се и основният акцент на изтегления проект: разделянето на Висшия съдебен съвет на съдийска и прокурорска камара, за да се отхлаби кадровата и дисциплинарната примка от съда, преметната от формирани по невидими договорки лобита и кръгове във ВСС сред видимата обаче хегемония на главния прокурор.
И двете промени са фундаментални, за тях настояваха години наред съдии при различни политически мнозинства, но вместо да бъдат чути, най-високопоставени политици, които днес провеждат реформата, ги наричаха престъпници, а съответните им лобита във ВСС се хвърляха в плонж да изпълнят мръсните поръчки - елиминиране на непокорните. (Та нека сме по-сдържани в признанията на позитивите на политическите водачи, моля...)
(Пропускам третата "безспорна точка" - увеличените правомощия на Инспектората към ВСС (ИВСС). Напомням, че РБ и ДПС наистина увеличиха правомощията на този ключов орган, но изключиха реформирането му, което ще създаде проблеми, вместо да ги реши - но плюсовете и минусите на приетите и отхвърлените точки от първоначалния проект ще бъдат предмет на отделен анализ).
Исторически компромис - в смисъла на успех - да, ще отвори пътя за реформа на съдебната власт в самата й сърцевина - независимост на съда
А независимост на съда означава подчиняване единствено на закона - нека подчертаем това за широката публика, която като чуе независимост, се разгневява. Независимост на съда е невъзможна с назначаване и наказване на съдии и председатели на съдилища под хегемонията на главния прокурор. Затова реформата няма как да не започне от "главата" и нейното разделяне - за сведение на опонентите, чиято пропагандна опорна точка "това ли е най-важното" продължава да отеква - с лека девалвация на ефекта.
Независимост на генералния арбитър - съда, означава справедлив процес - а тази е мярката на "всички неща" в човешкия свят.
Исторически компромис - в смисъла на неуспех - също да, защото прокуратурата не е пипната на конституционно ниво
Понятието "исторически" носи не само позитивен смисъл. Друг шанс за конституционна промяна на безграничната и безконткролна власт на главния прокурор (който и да е той), въртящ държавата и обществото на пръста си, скоро няма да се появи.
А гражданите, фирмите, бизнесът голям и малък, преди да стигнат до съда, всекидневно работят, конкурират се, борят се за правата си, спазват и нарушават закони и правила са под зоркото око на прокуратурата. Както и борбата срещу корупцията на високата и местната власт.
Да припомним, че главният прокурор формира и антикорупционното звено за борба с корупцията по високите етажи между прокуратурата, ДАНС и МВР, без дори да минат през ВСС посочените от него прокурори, поне да им видят кадровиците CV-тата, та в тази специализирана и натоварена с огромни вътрешни и външни очаквания структура влязоха и негови подчинени с професионално-етични дефицити, с имидж на "изпълнители на поръчките на прокурорския връх".
Тази прокуратура, която се е самодискредитирала чрез доказана конюнктурност в избора към кого и кога да насочи вниманието си, ще противостои ефективно на най-високата корупция? Наистина ли? И това го говорим и на чуждестранните посланици - те може и да вярват... Но няма да бъде банализирано от повтаряне поне онова ярко доказателство за прокурорската самодискредитация: подновяването на делата срещу Борисов и Цветанов, когато са в опозиция и са бойкотирани от ДПС/Пеевски, и прекратяването на делата им (на прокурорско равнище), когато са отново на власт и в спокойни отношения с ДПС/Пеевски.
Намаляване на 7-годишния мандат на главния прокурор, а ако се налагаше - заедно с мандатите на другите "двама големи" - председателите на двете върховни съдилища, очевидно е бил изначално изключено от параметрите на промените. Както и редуцирането на срока на действие на ВСС от 5 години на три.
Правителството публикува стенограмите от заседанията си, за да докаже, че работи прозрачно. Но никога няма да ни каже
как и от кого бяха договорени първоначалните рамки на реформата, в които е залегнало условието прокуратурата и главният прокурор да останат недосегаемите субекти
Когато осветим този въпрос или когато РБ го освети публично, едва тогава ще говорим за "изумителен успех" и ще признаем заслугите на премиера Борисов.
Някой да е чул изявление от премиера и президента, че прокуратурата се нуждае от реформа?
Чувахме друго - гръмотевиците на войната срещу промените, която се водеше на всички фронтове - от мнозинството "Цацаров - Колев" във ВСС, през медийната империя "Пеевски" и вестниците, дължащи кредити на КТБ, през изливащи хейтърска злост всяка седмица мастити коментатори с непреходна слава, но също тъй непреходно зависими от всеки главен прокурор, до професионалните партийни демагози в парламента, които се надяваха Христо Иванов да не издържи и да им хвърли оставката си. (Тази сутрин чух по телевизора Румен Петков (АБВ) да казва, че премиерът умишлено елиминирал от преговорите правосъдния министър, което било знак, че трябва да си ходи. Та и той потвърждава 100 процента коментара ми.)
А премиерът Борисов припозна Христо Иванов за "свой и техен" министър - на ГЕРБ, едва при риска от провал на поправките в конституцията и оставка на правосъдния министър, за да защити реформаторския имидж на кабинета си и за пред европейските партньори.
Във всеки случай
успехът/компромисът не е неочакван - ДПС просто чакаше своя час
както написа "Дневник" още в първия анализ "Конституционни игри". В добавка ДПС/Пеевски пренави пружината на съпротивата срещу реформирането на съдебната власт. И медийно-пропагандната, и непублично водената съпротива счупи всички печални рекорди за последните 25 години. Стигна се до предела, в който на ДПС му беше необходима реабилитация като "евроатлантическа партия" чрез връщане на топката в реформаторското поле. И влезе в ролята на... реформатор.
Историческият компромис обаче стъпи върху изначално договорения. Затова историческият успех е паралелен на исторически малшанс: най-сетне се появи министър на правосъдието с воля и подготвеност за реформа - и беше спрян от конюнктурата, която действа като тоталитарен политически, икономически и медиен капан.
Малшансът е във времевото съвпадение на волята на конкретен министър с реална противостояща конюнктура
- Христо Иванов нямаше видима от обществото, действена, активна, работеща политическа подкрепа от най-високото място, докато преговаряше с главния прокурор. Тази е темата табу в сегашната бодряческа говорилня за постигнатото съгласие, което стана възможно.
Нямаше и как да има - политическата власт в лицето на всички парламентарни партии, без оглед дали управляващи или не (неслучайно не ползвам думата опозиция), през това време очакваха от главния прокурор и председателя на Върховния административен съд да прегазят върховенството на закона, за да приключат по-бързо със скандала КТБ, като омъглят и покрият отговорността за грабежа.
Дано съдбата на българската съдебна реформа, която все още остава неясна, не ни даде да разберем, че без истински граждански натиск промяна е невъзможна.