ИМПЕРСКИ ГНЯВ ПО СТАНИСЛАВСКИ

Винаги съм вярвал на проверената мъдрост, че “Прекален светец и Богу не е драг”.Та и до тези дни.

Докато около руската посолска църва “Св.Николай” в София камбаните биеха, владици благолебстваха сред взаимни троични целувания, а народонаселението на столицата ни прохлипваше в поднебесен екстазен възторг и преразказани спомени за св. Серафим Софийски Чудотворец, лукавата имперска политика на Кремъл ни се изкиска пак, но с женско лице.

Това лице дори си има и име – Мария Захарова. А по “табела на ранговете”, тя е чиновничка в Министерството на Иностранните дела на батюшката Путин.

Русичка една такава, като баш говорителят Дмитрий Песков и тоже велеречива като него. Обича да се шегува, един вид.

Макар шегите и да са доста унтер-офицерски, като на ноторно известният солдафон, Пришибеев.

Но тя не е виновна, горкана. Така и е заповядано, така се и глуми в Богоравния си Имперски гняв и възмущение. Съвсем по Станиславски. Театрално.

А възмущението на ръководетеля на външните дела на Русия – Лавров, явно са били породени от невинното съобщение на нашето Народно събрание, че е съставена поредната ялова комисия, която да разследва дали две чужди държави, в случая Русия и Турция, се намесват в суверенитета на България. Която в случая е трета държава. Самостоятелна. Независима. Член на ООН. На ЕС и на НАТО.

“Скандал! Аврал! Караул!”, едва не пищи на матерния си език чиновницата за сугубо-важни дела Захарова, и в заплахата си, пуска отровната слуз за поредното българско, неблагодарно и недалновидно славянско поведение – предателство.

Да, видите ли, споделя пред целокупния свят за кой ли път довереницата на Лавров – да, Русия се е намесвала във вътрешните работи на братска България, но един път да я освободи, нея и света от фашизма, а преди това от петвековнато османското иго.

И това е казано не само злобничко и с фалцет от “високия щил”, но и с онова тарикатско намигване под вежда и каскет, с каквото разговарят, плюейки през златните си зъбни протези, т.н. бандитски “авторитети”. Познати ни още от литературната продукция на Исаак Бабел и Михаил Зощенко. Че и по преди…

С какво малка и скромна България отново е разгневила дядо Иван, се питаме в изумление и притома ние?

Как с какво?

С нищо разбира се. Просто българските недалновидни политици се потдадоха на ефемерното си желание-надежда за бърз и лесен туристически сезон през това лято и отидоха да договарят  по приемливи и прозрачни условия за руските туристи. Нали руснаците водят необявена война с Турция. Май 18-та между двете империи. Свикнали са.

Сега обаче, внуците на чичо Джугашвили се съпикясаха и ни скръцнаха със златни зъби. Абе, то ние, така и така ще дойдем, ама нека го изкараме пред света, че ви правим и този път огромнейша услуга.

И ни обругаха за поредната неблагодарност, че отново не сме им направили ихтибар, или челобитнина по тяхному, свързана с цените на услугите. Все пак – братушки, нали така? Пък и то само някакви си 138 години след прочутата Плевенска епопея и Шипка, взети заедно като нерукотворен подвиг. Понимаете ли? – както фъфлеше Брежнев Л.И.

Дори тьотя Захарова, споменава в нарочен рескрипт, че ни разрешили и изложба в Дума-та си.И хубави думи казали за българите  по този повод.

Вярно, бе как щяхме да пропуснем такова велико събитие? В рамките именно на споменатото събитие вездесъщия смешник от общодържавен характер и шегобиец-либерал Жириновски заявил безпрекословно, че България просто…и трябва да бъде бомбардирана едно хубаво, заради непослушанието си пред Кремъл, което вече ставало дразнещо.

Шегобиец, шегобиец, но го рече съвсем сериозно.И размха юмрук.

Луд,умора нема! – викаме ние българите.

В Русия юродивите също са на дълголетна почит. Самото присъствие на Владимир Жириновски в Думата го доказва. Може и да не е православен, но ние сме толерантни. И Б.Нетаняху го припомни оня ден пак на Борисов. Наший генерал.

И, това ли било, ще речете вие?

Да, това е, но то никак не е малко, особено когато пак тези дни Путин и Ципрас се готвят да се гушнат, обявявайки нов проект за поредната тотална доставка на руска газ по дъното на Черно море. Знаейки много добре каква е и ще бъде реакцията на останала част от ЕС.

И това не е всичко, след като се има предвид и още топлото предупреждение на генерал Филип Бридлов, че Русия все повече се превръща в откровен враг на САЩ и НАТО, а Черно море се явява бастион на нейното хегемонно поведение в региона с желание да изнудва Европа.

Това е пропаганда. Злобна и злостна пропаганда ще реагират някои. И г-жа Захарова, и г-н Песков, и знайни и незнайни носталгици от Вълчидолската, Вълчидръмската и Луковитската селищни системи. Но аз няма да съглася нито с вас, нито с която и да е система, селищна или мисловна. Защо ли?

Защото Русия винаги ни е изнудвала. С повод или хей така в името на дружбата, без повод. И в отговор на това нейно поведение ние винаги сме си плащали. С пари и с васално подчинение.

И днес, четвърт век, след рухването на комунизма не в една отделно взета държава, а в световен мащаб, ние притиснати от беднотията и от тъпото си национално правителство и за единия хляб и сирене сме готови отново да припознаем майчицата-мащеха. И да се лишим от достойнство. Щото то не се яде, видите ли?

Да целуваме пламенно и ръката и скута и… какво ли още не на предизвестения ни вечен спасител, който все идва уж на помощ, за да не си иде с десетилетия.

Да, “80 на стоте от нас”- според лафа на Тато, т.н. българи и членове на ЕС, искаме да се върне комунизмът. Самият той, възкръсналият Живков, ако може. Някаквата безметежна комунистическа сигурност. И, о да, хлябът по 0.26 стотинки. И сериалът “Болница на края на града”/щото ни боли от старост всичко/ и “Жената зад щанда”, също по желание на зрителите…

Но света вече не ще комунизъм, не само Васко Кръпката не го иска. Дори и щерките на Путин не го щат. И парясаната му съпруга тоже. И Михаил Горбачов, макар и обвиняван за предател и ренегат от цяла Дупница. Да не говорим пък за вселюбимата Алла Пугачова.

Цялата тази Чекистка галимация е за да се печели време. И да се грабят пари и суровини. Да се губят политически мозъци и нерви, та белким и Русия се осафери от ужасната криза в която се намира. Защото не може да си световен колос политически, а да продаваш само нефт и газ, без да се съобразяваш с другите хора и цени в света.

Иначе? О, иначе щели да пуснат Бомбата. Страховитата атомна бомба, според идиота Жириновски, можела да гръмне край Обзор. Язък за барута… И ние, българите, сме първата лабораторна мишка както винаги.За проверка на стрес-теста.

Бедни, уплашени, носталгични славяни. Хора, които заспиват с Лили Иванова и се будят с прогнозите на Ванга. Е, на това и разчита именно тьотушка Мария Захарова. На нашата  нелепа и ненужна носталгия по отминалото и загубено за всекиго време.

И именно затова и на подобен тип агресия, се дава име като хибридна агресия, хибридна война. Защото тя е чудовищна смес от сантимент, глад, беднотия и бленувания по младостта.

С привкус на квартален патриотизъм, провинциално славянофилство и естествено великото ни и всеопрощаващо православие. Толкова велико и славно, че на руския патриарх Кирил не му трепна окото да се снима тези дни с рота правосланти пингвини, които го бяха наобиколи в хор някъде из вечната, но пак руска “ мерзлота”.

Но недейте да се лъжате, че там, сред ледовете, и той, и Путин отиват да носят мир и успокоение.

Не, точно там в Арктика, за която се говори и се пише почти толкова често, колкото за Черно море и Сирия, са новите ракетни бази, укрития и ресурси на вечно накокържената /според Борисов Б./ и настъхнала Кремълска военна машина.

Защото Русия все е сърдита на някого. И все иска някому да помага да се освободи. Както “помогна” на нас през 1944. Препомогна на Унгария през 1956 и на Чехия през 1968. По късно на Афганистан. А сега на Крим и на Сирия.

Широки Руски души, от където и да ги погледнеш. И все се шегуват. С всекиго. Нали затова и самият Вл.Вл.Путин нарече армията си:

”Вежливые люди”. И празник им измисли.

Сега е на път да им измисли и добре платени делници. Щото в Русия просто няма какво да се яде.

И то не защото ЕС удари ембарго, а ние се подчиняваме на капиталистите и най-варварски не внасяме в Русия патлаждани и кьопоолу.
Просто щото не си плащат. Не обичат, хората да си бъркат в шалварите. Още Гогол го е написал.

И още нещо. За всяка своя т.н. братска помощ Русия е получавала от нас-българите пари.

Златни левове.

И СССР също. И пак в злато.

Така, че отностно благодарностите, моля судариня Захарова да не говори “Ан Гро”.

Ние сме си платили, и то по цени на дребно.Като потребители.

За всяка една душа. И погубена и спасена.

Но за душите прочее, нека се грижи св. Серафим Софийски-Чудотворец.

Такава е работата на светците. Нашата е да палим свещи и да се молим, да ни се размине най-лошото. Най-лошото, каквото и да е то…