Черно-зелено-червено

Преживяваме пореден протест на държавата срещу гражданите. По света обикновено гражданите протестират пред нея. Тук, ако го правят, тя се цупи или минава в контраатака. Тя се опълчи срещу тях в лицето на министъра на културата, получил рамо от премиер и главен прокурор. Искащите оставка на министъра бяха наречени „хора, които се занимават само с искане на оставки …“ Коя друга държава класифицира свои сънародници, изразяващи гражданска позиция, като професионални искачи на оставки – т.е. безделници, които нямат какво друго да правят.

По аналогия започна разследване срещу организатора на протеста срещу кремълските „вълци“ Асен Генов за … лентяйство. Като става дума за подобно възраждане на „добрите стари“ соц- традиции, биха могли да поизтупат от нафталина и термина „битово разложение“ или пък да създадат нов – „гражданско разложение“. Идва от „досадни“ и „мотаещи се в краката“ на държавата сънародници от чужбина и от България.

Министерският съвет внесе в парламента законопроект срещу тероризма. Той дава извънредни пълномощия на службите да ограничават граждански права и да се разпореждат с имущество – движимо и недвижимо, да разтурят митинги и събрания и др.

Едва ли някой може да упрекне Едуард Сноудън в антипатия към Русия. "Путин подписа нов репресивен закон, който не само нарушава човешките права, но и се противопоставя на здравия разум. Мрачен ден за Русия" – е коментарът му за приетия там антитерористичен закон (http://offnews.bg/news/Sviat-_12/Eduard-Snoudan-razkritikuva-prietiia-ot-Putin-antiteroristichen-zakon_632486.html.

Антитерористичният закон в България се появи след протеста срещу моторизираните кремълски вълци. Дали защото не те са проблемът, а протестиращите срещу тях.

Държавното катеначо пред министъра на културата е в манталитетен и ценностен синхрон с това пред руската хибридна война срещу България.

Държавата е минала в контранастъпление срещу своите граждани, както го направи преди три години с контрапротестите. Основания за това ни дава безразличието й към дейността на паравоенните формирования, обучавани от руски инструктори, които откровено целят преориентация на страната към изток. Основания за държавно контранастъпление ни дават и изявленията за непременно миролюбие към реален агресор, което дискредитира България пред съюзниците й. А междувременно тренировките“ на военизирани „българи“ с руско самосъзнание върху бежанци вече преминават и върху българи, несъгласни с хибридните кремълски атаки срещу родината ни. Заплахите на Бисер Петното отпреди три години вече се материализират именно днес – при уж алтернативата на Орешарски.

Както е тръгнало, е съвсем реално утре нашето Черноморие да осъмне като поредното Приднестровие, Крим, Луганск или Донбас. Кой ще попречи над този евентуален български „Доганск“ да се развее трибагреник в черно-зелено-червено. Ако се намери някой, той няма да е сред миролюбците. По-скоро ще е от кръга на искащите оставки, на търсещите отговорност, на протестърите, „лентяите“, „екстремистите“, на тези, които искат България да принадлежи към нормалния и свободен свят истински, а не привидно – както досега.

Хубаво е Черно море да се демилитаризира, но тъкмо в момента не е реално.

Наложително и нетърпящо отлагане обаче е България да се демутризира. Няма да е лесно, но пък е реално. Тогава срещу черно-зелено-червения флаг в комбинация с руски знамена, чукове, сърпове и георгиевски лентички на гражданите не им остава друга алтернатива освен да развеят червено-зелено-белия флаг.

Безотговорно е да допускаме да се игнорира заплахата с държавна неадекватност. Надеждата е, че имаме съюзници, на които обаче дължим лоялност. Защото това е наша обща война на отбрана срещу настъпващия Мордор.