Въпрос на избор

Щеше ли да започне Втората световна война, ако не беше сключен пактът Молотов – Рибентроп. 77 години след началото й полският министър на отбраната допуска, че тя би могла и да не избухне. Пактът окуражава Хитлер да дръпне Европа за опашката, като нахлуе в Полша на 1 септември 1939. В този момент той и Сталин постигат синхрон с оглед на дългосрочните си интереси. Хитлер за момента си е спестил възможен враг. Засега му стигат Великобритания и Франция. Последната не му е особено препятствие. А Сталин не се обвързва отначало с бъдещите си съюзници Великобритания и Франция срещу него, защото се опасява, че това ще спре агресията на Хитлер. Защото на Сталин му е нужна война между капиталистическите държави. Нужна му е, докато изчаква взаимно да се изтощят, за да се включи в суматохата и да започне да „освобождава” наред, откъдето е решил да мине. Получава му се политическият покер. Настоящ съюзник – бъдещ враг и бъдещи съюзници, с които е отложил съюза заради пакта Молотов – Рибентроп, му стават нещо като полезни идиоти по различно време.

Полезните от полза и за себе си в същото време вкарват в употреба мита за „чичо Джо” – Сталин, добродушния и недодялан симпатяга - съюзник. Ни гък за Катин. Разсеяност в Нюрнберг.

Симпатизирам на Полша – страната, захапана синхронно от запад и изток през 1939. Уважавам мнението на г-н Антони Мачеревич – министър на отбраната на Полша. През 1939 Европа е била врящо гърне. Процесите и тенденциите са били ясни – ненаситен глад от страна на Германия и СССР. С оглед на общия им срещуположен апетит си мисля обаче – как е било възможно той да бъде спрян. Да бъдат озаптени. Едновременно не е било възможно, разбира се. За това, заради което Великобритания и Франция обявяват война на Германия – за нахлуването в Полша, на „чичо Джо” след броени дни никой не му обявява война, когато захапва от изток. Прощават му последователно много други неща в името на съюза срещу Хитлер.

Но гърнето е вряло и все е щяло да избухне, си мисля. Ако не на 1 септември 1939, ден или дни по-късно. Съгласието между свастиката и сърпа и чука – макар временно и с други перспективи, просто става факт на 23 август 1939. Можеше и да е друга дата, но това не е важно.

 Никой не обявява война на СССР за настъплението във Финландия, за Литва, Латвия и Естония.

През ноември 1940 в Берлин пристига Молотов, че „Hunger still unsatisfied”. Иска Румъния България и Унгария.. Югославия и Италия – тоже.

Иронията е – за нас трагична, че един диктатор, сбъднал временно националния ни идеал за обединение на етническите българи, отлага с четири години завладяването на България от друг такъв, лишен от подобен етнически сантиментализъм. Неговата фиксация е в това – да ни е абониран „освободител”, когато по негова преценка се налага. В името, освен на всичко друго и на каквото там е необходимо в момента, и на „общия” ни славянски корен, към който се оказва, че все пак не принадлежим.

Днес можем да разчитаме на помощ и защита от нашите съюзници в случай на нужда. Да разчитаме на подкрепата им, при положение че полагаме координирани усилия тъкмо с тях. Вместо да въртим евразийски и неоосмански обръчи на държавната си талия. Въпрос на избор.