Наимпийчване* на положението

Разбира се, че Първанов няма да бъде свален. И не е това целта на пушилката, озаглавена "започване на процедура по импийчмънт". Замисълът е съвсем прозрачен, да не кажа чак обидно елементарен:

- президентът трябваше да бъде принуден да се сниши, защото в момента се явява единствената опозиция, разполагаща с реален ресурс,

- а и поредното зрелище удобно ще отклони вниманието от много по-съществените скандали като тези с ДАНС или Висшия съдебен съвет.

Класика в жанра…

Няма спор, че една от най-големите беди, връхлитали България в годините на недоизбухналата демокрация, се нарича Георги Първанов. Няма спор, че днес Георги Първанов "има право само на едно обаждане, при това много тихо", както биха казали шахматистите в градинката пред Народния театър на всеки кибик. Няма спор, че ако е решил да говори в критическия регистър, Георги Първанов трябва да започне от самия себе си, миналото си на Гоце, спонсорите си, ловните си безобразия, изобретяването на катастрофалната за държавата тройна коалиция, привързаността си към руските енергийни интереси и т.н., и т.н. – списъкът на греховете е предълъг. В този смисъл: няма спор и това, че Георги Първанов не е човекът, който има очи под държавнически смръщените вежди да каже: "Винаги е имало опити за политически натиск върху съдебната власт" или "Продължавам да оставам с усещането, че босовете са недосегаеми" (от кръглата маса "Двадесет години по-късно – през погледа на младите в УНСС).

Истината обаче е, че никой не "гони" Георги Първанов заради Людмил Стойков или големите шлемове, договаряни с Москва под масата. Никой не подхваща темата нито за собствените му връзки с недосегаеми босове, нито за собствената му намеса в съдебната власт. За скандалното му мълчание по отношение на далаверите на предишното управление също не го питат. И един дори няма сред онези, които разполагат с реални властови лостове и достъп до сериозен информационен ресурс, за да извади разтърсващо доказателство за овъртолването на президента било в корупционна схема, било в държавна измяна – тоест онова, заради което Първанов наистина би следвало да бъде импийчнат. И нещо повече –

бурята умишлено е забъркана в чаша боза:

"Атака" иска свалянето му само заради отказа да отзове посланиците ни в САЩ и Турция. ДСБ обаче настоява той да си тръгне и  заради отлежаващия във фризера международен скандал около ваучерите, получени от БСП по програмата на ООН за Ирак "Петрол срещу храни". От трета страна СДС заявява, че ще подкрепи процедура за импийчмънт, при условие че обвиненията срещу Първанов не са лековати, но от четвърта не предлага някакви по-твърдовати. А ГЕРБ, от пета, изведнъж се включва "направо с бутонките" в нестройния хор, след което установява, че е най-добре да се проведат консултации. "Как ГЕРБ да не подкрепи нашите партньори в парламента, нали утре ще искаме от тях да ни подкрепят бюджета?" – заявява в 8 сутринта (условно казано) премиерът Бойко Борисов, но в 8 и десет (пак условно казано) обръща плочата на "Подобно разклащане на институциите в момента не е добро за страната"…

Впрочем сгъстяването на бозата, проследена тъкмо хронологически, е от особено значение, за да схванем, че тази битка между "титаните" няма нищо общо с истинския дневен ред на държавата:

- Макар току-що да е заявил, че процедура по импийчмънт ще е вредна за държавата, премиерът продължава с нападателния тон и настояването си Първанов да се извини. Той определя коментарите на президента по адрес на новото управление като "вероломно нападение" и се заканва, че ще изиска документацията по "Петрол срещу храни". "Президентът е бетониран на поста си, защото Конституционният съд е негов, а всички мандатни длъжности на съдии и прокурори са назначени от БСП, ДПС, НДСВ и Георги Първанов", уточнява Борисов, за да обясни преобръщането на позицията си.

- Някъде по обед в битката се включва депутатът от БСП Антон Кутев, който нанася съкрушителен удар по Борисов (дали вместо президента?): "Според мен е добре премиерът да се извини за ненаправените социални плащания, за орязаните социални бюджети, за неплатените и неповишените пенсии на пенсионерите. Добре е да се извини за това, че е бил съдружник с Пашата и с други личности от подземния бизнес. Добре е да се извини за Сретен Йосич."

- Само час по-късно Борисов още повече смекчава тона: "Очаквам разум от всички - да върнем назад емоциите, обидите. Във времето на финансова криза събарянето на президентската институция, събаряне на правителството, нови избори ще ни извадят от правия път."

- Първанов и Борисов се извиняват един на друг…

Последното не е вярно, разбира се. Но само засега. Защото отношенията между титаните (случайно да ви напомнят на тези между Селямсъза и Копринарката?) току-виж се стоплили. А току-виж се стоплили не заради друго, а

за да не продължат с аргументите си един срещу друг

Меренето на рейтинги е едно, но меренето на доказателствен материал за извинения – нещо коренно различно.

Точно затова словесната канонада все повече ще утихва, а поредното зрелище вероятно бързо ще бъде затрупвано от друго, трето и четвърто – така, както се случи с всички "скандали" в държавата.

В крайна сметка обаче несполучливият опит Първанов да бъде притиснат в ъгъла не е само лоша новина. Обаждайки се, грубо казано, президентът е все пак една преграда пред изкушенията, които предполага комфортът да държиш в ръцете си цялата власт. Лош-нелош, за държавата е далеч по-здравословно различните власти да говорят, включително и да се критикуват, защото обратното води до разпищолване (както сам каза и осъществи нагледно бившият премиер Станишев).

Между другото през 2006 г. Първанов беше преизбран не само чрез вкарването на целия държавен ресурс в пищната и скъпо струваща на данъкоплатеца кампания, но и с пускането на терена на "страшния" Волен Сидеров. Днес същият Сидеров, който помогна на "по-малкото зло" да си остане на "Дондуков" 2, роди идеята за неговия импийчмънт, а същите десни партии, които говореха, че "Атака" е крайноляв клонинг на предишното статукво, влязоха в нелепия му сценарий. Няма да е лошо, с други думи, Бойко Борисов да бъде по-внимателен със съюзниците си. Защото те си имат още една игра: след като ГЕРБ почти "изяде" електоратите им, те все по-често ще влизат в полезрението на публиката с ефектни предложения. И със сигурност поне част от тях няма да са просто безсмислени, а много вредни. Защото единствената им цел ще е да отклоняват вниманието на управлението от наистина важните му задачи…

* Импийчмънт (от англ. - обвинение, дискредитиране) се нарича процедурата, с която законодателен орган подвежда под отговорност висш представител на властта заради държавна измяна, корупция или друго тежко престъпление. Наимпийчването е негова имитация. Или просто цирк.

От: http://dnevnik.bg/