Истината за убитите по българските граници

Германският учен Щефан Апелиус (appelius.de) се занимава от години с темата за убитите по границата на социалистическа България бегълци от ГДР. Въпреки многото му досегашни разкрития, цялата истина все още не е излязла наяве. 
През 1979 г. младият тогава български художник Калин Николов е поканен да изографиса военното поделение на граничния пункт Калотина. Там се запознава с бивш офицер, който го завежда в "гедерейската" горичка край границата.
"Бяха я нарекли така, защото там са били разстрелвали бегълци от ГДР, но и от други социалистически страни, опитали се да преминат през българската граница на Запад", спомня си българският художник.

На лов за хора

Там, в тази горичка край Калотина, според него, все още би трябвало да са заровени трупове на бегълци.
"Това звучи напълно правдоподобно", казва берлинският професор Щефан Апелиус, който се занимава с темата от години насам: "В моите проучвания често съм се сблъсквал със случаи, при които граждани на ГДР са били заравяни незабавно на пограничната линия, там, където са били убити", казва германският политолог.
Според него в пограничната линия са били заравяни и българи, опитали се да избягат на Запад.
Калин Николов си спомня, че в къщата на бившия военен, с когото се срещнал през 1979 г., имало инсталация, свързана пряко с граничната система, сигнализираща наличието на бегълци
"Идеята му беше да прокара кабела за тревога в своята частна вила, което означава, че сигналите за бегълци се чуват не само в заставата, но и в неговия частен дом. И така той можел да излиза на лов за хора", разказва Калин Николов.
В друг случай селянин от района на Калотина бил научил кравата си да души по човешки следи. "Доста пари беше прибрал този човек от човешки животи", спомня си българският художник.
Имало ли е наистина възнаграждения за граничарите и местните хора, участвали в залавянето на бегълци?
Щефан Апелиус казва: "Практиката е била такава, че участвалите непосрествено в залавянето на бегълци войници са били възнаграждавани. Това е било така по всички граници на тогавашния соцлагер. Става дума за няколко свободни дни, например.
Знае се обаче, че и местните хора, които са давали информация, са получавали неща, от които са имали нужда, като дрехи например. Това е доказано от голям брой документи", обяснява германският учен.

Все още под ключ

Досегашният му опит сочи, че колкото по-висшестоящи са били военните, толкова по-трудно е да се намерят документи за получаваните от тях облаги.
По принцип работата на германския учен в българските архиви е обикновено доста трудна: "В това отношение мога само да се надявам, че един ден в България ще се отворят и онези архиви от социалистическо време, които са все още под ключ", казва професор Апелиус.
Наскоро той представи в Берлинския свободен университет проект за изследване, който има за цел да издири колкото е възможно повече информация за граждани на някогашната ГДР, загинали при опит за бягство по границите на братските тогава социалистически страни.
Многобройните жертви на Стената отдавна вече са реабилитирани. Не обаче и тези, загинали по нейното "продължение", т.е. при опит за бягство през България и другите държави от бившия соцблок, се казва в друг материал, излъчен по Радио Дойче веле
"С настоящето моля да бъда освободен от гражданството на ГДР и същевременно да се преселя във ФР Германия". Върху страница и половина е написана молбата за напускане на Франк Шахтшнайдер, подадена от него в Съвета на район Берлин-Кьопеник с дата 13 юни 1988 г.
Три месеца по-късно 26-годишният Шахтшнайдер е мъртъв. През лятото на 1988 г. той прекарва отпуската си на българското Черноморие - в Созопол. На 18 август 26-годишният се опитва да преодолее близката граница с Турция.
Български граничари го откриват и раняват смъртоносно. На 10 септември той умира в болница в Бургас.
Бягството през България се е смятало за не толкова опасно

По продължението на Стената

Олаф Шахтшнайдер е здрав мъж на 71 години, който може да понася ударите на съдбата. Но когато стане дума за смъртта на сина му, бащата на Франк се вълнува и след 21 години. Не само заради болезнената загуба. Освен скръб Шахтшнайдер днес изпитва преди всичко ярост.
"До ден днешен всеки може да твърди безнаказано, че синът ми е бил престъпник", казва Олаф Шахтшнайдер. Така, както е записано в документацията на Щази.
Който бил заловен да планира бягство, или при опита да го извърши, е понасял в ГДР цялата тежест на репресивния апарат и наказателното право.
След германското обединение съответни закони гарантират за тези случаи реабилитация, която е и предпоставка за правото на обезщетение. Жертвите на Стената се реабилитират според същите мащаби, но само тогава, когато са загинали по германско-германската граница.
За онези, които са били убити по "продължението на Стената", т.е. по външните граници на България, Румъния, Унгария или Чехия със Запада, досега не съществува възможност за реабилитация.
На ФР Германия поради причини, свързани с международното право, било забранено да отменя решения или мерки на други държави. Законът за реабилитацията по отношение на наказателното и административното право се отнася само за действията на германски държавни органи.
Най-малко 18 бегълци от ГДР са били убити на българо-гръцката граница до 1989 г.

Задача с повишена трудност за България

Според федералното правителство обаче наследниците на жертвите имали право на компенсационни плащания съгласно закона за подпомагане на някогашните затворници. Това било в сила за опити за бягство през границите на държави, с които ГДР си е сътрудничела за предотвратяването на бягства.

Обезщетения - да, реабилитация - не? Като правило реабилитацията е предпоставката за изплащането на обезщетения или помощи. Поне все пак е очевидно, че не разходите са проблемът - формалните правни норми са препятствието.
Топката се прехвърля на България и другите държави.
Според досегашния опит при подобни проучвания е твърде невероятно в самата България да се пусне в ход процедура по реабилитацията. Условията за разчистване на миналото там са трудни.
За разлика от Германия, там още няма даже усилия за достойно изясняване на съдбите на граничните жертви, заключава Радио Дойче веле.
 

От: http://www.vesti.bg/