Може ли една провокацийка към покойния СССР?

“Крайно време е Русия да последва примера на Германия и да се извини за престъпленията, извършени през 20 век. Страната трябва да погледне в очите вината си за зверствата в трудово-поправителните лагери, за избиването на голяма част от интелигенцията в Латвия, Литва и Естония и за смъртта на стотици хиляди „врагове на социализма”. Само така Москва ще постигне истинско помирение с бившите съветски сателити и ще изкупи част от вината си към населението на Източна Европа. Ще стане ли това, пише Джордж Фейфър във в. „Телеграф”.

Този цитат от сайта e-vestnik напомня на нещо, което или е забравено, или е до такава степен дискредитирано, че не е за напомняне. Но ще си позволя да го възкреся. Не защото е равно по сила, легитимност и въздействие, а защото провокира към размисъл.

Може ли една провокацийка?

Близо 20 години не проумявам какво толкова страшно и еретично изрече Стоян Ганев, който призова в българския парламент СССР да се извини на България. Да, Стоян Ганев може и да не е личността, представителна да направи такова предложение. И не ми е никакъв. Пътищата ни се пресякоха само веднъж. В началото на 1992-ра, когато вече беше министър на външните работи, ми предложи настоятелно да му стана заместник. Не ми беше удобно да му кажа, че вече отказах нещо по-престижно – да стана изпълняващ длъжността външен министър ( което той май не знаеше). Вече от година бях директор на БТА по волята на колегите си, които събраха подписка с такова искане, благодарение на което оглавих агенцията. И нямах намерение да ги предавам. Толкова за личните неща.

На предложението СССР да се извини на България, направено от Стоян Ганев, какъвто и да е бил, каквато и да е биографията и фамилията му, му беше разгонена фамилията. И до ден днешен срещам тази идея в класациите за най-големите абсурди на прехода в България. Защо?

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) се престраши най-сетне тази година да приравни двата тоталитарни режима, на Хитлер и на Сталин. В декларация на ОССЕ въпреки протестите на Москва, 23 август беше избран за ден на жертвите (и) на комунизма заради подписването на пакта „Рибентроп-Молотов“, с който Сталин и Хитлер си поделят части от Европа.

Москва изригна: руският президент Дмитрий Медведев, който през май нареди да бъде създадена комисия за защита на руската история от фалшификации, заплаши ОССЕ с дипломатически санкции.

Но да се върнем тук ( което си е “там”, по отношение на козируването на руската официална позиция).

Един американец, познавач на Русия, като Джордж Фейфър, може да си позволи да публикува подобен призив в уважаван вестник като “Дейли телеграф”, без да има лични мотиви дори. Нито е репресиран ( както не е бил и Стоян Ганев), нито има какво да спечели от това. Но го изслушват и публикуват, приемат го сериозно в сериозна медия.

Бай Ганев обаче в България вирее само, ако говори и прави онова, което мнозинството иска да чуе и да види. Тръгне ли срещу течението- жална му майка.

У нас тези дни интензивно се говори за поета Вапцаров, когото изучавахме при комунизма като “ Отче наш” ( не оспорвам изобщо поетичния му дар). Тук е така, като в стихотворението му “Селска хроника”:

Та казвам аз,
понеже няма
олио
и хлябът е
от мъката по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
Съюз със СССР!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/