ПОСРЕДСТВЕНОСТ, ОБЛЕЧЕНА ВЪВ ВЛАСТ

Поведението на депутатите в българския парламент е давало неведнъж поводи за основателно безпокойство  - и гражданско и медицинско. Но винаги съм си мислил, че все пак има някакви морални граници, които не може да прескача нито депутата, нито простака. Не може да ги прескача дори и простакът, когато е станал депутат. Не може да ги прескача и депутатът, когато реши да се държи като простак. Очевидно съм се лъгал.

Родни братя са депутатът и простакът, близнаци дори,  ако се съди по последните дивотии, които те раждат в българския парламент. Простотията да се иска референдум за новините на турски език беше очаквана. През последните години голяма ченгесарска енергия се употреби, за да може  утрепания от живота електорат да намрази турците повече от собствените си чорбаджии с червени петолъчки на челото. Черноризците  от „Атака”  се наместиха в българската политика благодарение на антитурската си реторика, падаща като мехлем на душата за всеки избирател, спрял образованието си със стихотворението на Иван Вазов „Опълченците на Шипка”.  И сега берем горчивите плодове на това антитурско кокошинене,  от което се възползваха мнозина. Последният бе Яне и неговата партийка. И изведнъж, ето ги двамата герои на нашето време – Волен и Яне, в директен словесен конфликт.Тук моите думи са безсилни и само мога да цитирам този водопад на простащината в българската политика.”Кукла на конци” и „хомосексуалист” каза първия. „Да доведе Капка” и „да си вземе фенер, за да свети” – отвърна другия. Чуден диалог, Алеко не може да го измисли, Шекспир – немее.

         Това са ни политиците днес. Умните, интелектуалците, своевременно бяха изхвърлени от политиката. За да дойдат тесните чела, „народните хора”.  Да са ни живи и здрави.  Но и да си знаем: днес посредствеността е облечена във власт.