Стилът, Човекът и останалите

С напредването на управленския мандат на ГЕРБ се засилват опасенията около оформилия се начин на упражняване на властта. Най-големите тревоги идват от стила на работа на правителството, защото то и неговият ръководител са подчинили и обезличили тотално всички останали елементи на държавната власт. Вярно е, че такива тенденции е имало и при други правителства на прехода (Виденов, Костов), но толкова далеч никой не е отивал.

Проблемът не е в това, че изпълнителната власт диктува дневния ред на законодателната, а че го прави по начин, който поставя собственото й парламентарно

мнозинство в небрано лозе

Отначало това се приемаше като нестандартна тактика, но вече изглежда, че Борисов и най-близкото му обкръжение наистина смятат, че могат да мачкат парламентарната група на ГЕРБ като пластелин.

Почти всеки ден както по съществени, така и по второстепенни въпроси групата на ГЕРБ преразглежда позиции, отменя предишни решения, а след това ги връща, прави нелогични политически и законодателни криволици. И всичко това в условията на почти стопроцентово мълчание, тъй като "право да говорят" очевидно имат само няколко души, но при тях правомощията се разминават с възможностите.

Колкото и да са лоялни към каузата и лично към своя лидер, една част от депутатите на ГЕРБ едва ли дълго ще понасят това положение (като изключим безогледните кариеристи, каквито има във всички партии). Заради неприятната истина, че днешните управляващи се опитват да правят политика, като игнорират и пряко нарушават почти всички азбучни истини и правила. Дори в тези насоки, където демонстрират позитивно различие от предишните управления, те не успяват да извлекат практически ползи.

Способността да отстъпват от погрешни позиции и да се вслушват в различни мнения дегенерира до хаотично люшкане, лишено от ориентирите на стратегия, която да уточнява докъде може да се отстъпва. Така у по-информираната част от обществото остава впечатление за някаква смес от безхаберие и безпринципност.

Проблемите обаче не се ограничават до стила на взаимоотношенията между правителството и парламентарната група. Волно или неволно Борисов непрекъснато внушава, че

министрите са фигуранти, кукли на конци

които нямат своя компетентност, отговорност и стойност. С непрекъснатите си намеси и коментари по повод техни действия (независимо от конкретните основания) той подкопава техния политически авторитет и, което е по-опасно, се натоварва с голяма част от техните задължения.

Рискът е двоен – от взимане на неправилни решения и от тежко компрометиране на премиера. Очевидно се пропуска, че отношенията между министър-председателя и членовете на правителството в една парламентарна република са нещо много по-различно от тези между собственик на фирма и неговите служители.

Няма значение дали дадени министри имат или нямат качества, дали бъркат или са прави. Приравняването на членовете на кабинета към технически изпълнители на волята на премиера, които могат да бъдат публично хокани с повод и без повод, не може да доведе до добър край. Ако даден министър очевидно не е подходящ или не се справя на даден пост, той трябва да бъде своевременно (и цивилизовано) подменен, а не да се изчака да се провали (като в случая с Румяна Желева), за да послужи като бушон.

Особено фрапиращ беше случаят с президентското вето върху промените в Закона за отбраната и въоръжените сили. Без предварителни индикации за смяна на курса премиерът постави в неловко положение двамата току-що избрани министри (Николай Младенов и Аню Ангелов), както и други членове на кабинета и парламентаристи, които всячески се опитваха да защитават тези промени.

Тъй като е ясно, че текстовете едва ли са били приети и гласувани в Народното събрание без знанието на премиера, се създава впечатление, че Борисов играе някаква своя игра на гърба на колегите си. "Обяснението", че ГЕРБ не искат да "режат" правомощия на президента, защото един ден може да имат "свой", още повече обърка нещата.

Трябва да се признае, че колкото и да тежи волята на Борисов, вина за незавидното положение, в което могат да попаднат министрите, носят и самите те. Поне по-интелигентните от тях трябваше да се досетят, че тактиката на безусловно обяснение на всички проблеми с предишните управляващи (без да се търсят и представят на обществото и на прокуратурата солидни доказателства) няма да издържи дълго.

Времето минава, на дело отношенията ни с Европейската комисия не се подобряват (или поне няма материални доказателства за това), валят предупреждения за нови и нови ограничения на средствата от европейските фондове и за все по-сериозни санкции. Не е нужно да си пророк, за да разбереш, че

идва време за изкупителни жертви

Лошото е, че, първо, невинаги се наказват наистина виновните и, второ, не е възможно да се извлекат правилните поуки.

В допълнение стоварването на отговорността за всички пропуски и грешки, допуснати преди и след юли 2009 г., може да се окаже крайно недалновидно и с ефект на заложена бомба. Администрацията просто ще спре да взима решения и ще чака буквални разпореждания във всеки конкретен случай. А това означава пълзяща парализа на изпълнителната власт.

Типичен пример за този процес е поведението на звената за връзки с обществеността в Министерския съвет и министерствата. След уволнението на няколко служители заради несъответстващи на често променящата се премиерска воля съобщения до медиите се стигна до парадокса да научаваме за промените в българското правителство отвън.

Партията, която се надявахме, че идва на власт, за да преустанови безобразията на предходното управление, започна да прилага практики на "управление" на държавната служба, непознати след приемането на новото законодателство за държавната администрация през 1998 г. Разбира се, законът дава възможност държавен служител да бъде освободен, ако не се справя с работата си или ако злоупотребява с административната си власт, но за целта са предвидени строги и ясни процедури.

Преди време премиерът Борисов изказа странния аргумент: "Те (предишното правителство) ги назначаваха групово, ние ги уволняваме групово." Преди всичко това твърдение не е вярно – предишните управници бяха достатъчно обиграни и си изпипваха нещата. Но дори и да беше вярно, новото правителство трябваше да покаже друг стил - по посока към "нормализация", към "европеизация", иначе казано, към разбиране и спазване на азбучните правила на доброто управление. Колкото и да са силни нагласите у част от хората за еднолично ръководство, малцина биха се съгласили да се плъзнем назад към един директен и неособено изискан авторитаризъм.

ГЕРБ и преди всичко лидерът на партията са изправени пред ясно и нетърпящо протакане предизвикателство - да започнат да правят политика по известните демократични и научни стандарти (което е единствената що-годе стабилна гаранция за добра политика). Иначе феноменът ГЕРБ може да приключи без време.

Авторът е доцент по публична администрация в СУ "Св. Климент Охридски"
От: http://dnevnik.bg/